Върховната рада дори не започна да гледа нито един от законопроектите, според които Юлия Тимошенко би могла да замине за лечение в чужбина. Същевременно украински и чуждестранни източници съобщиха като “изтекли” данни от Брюксел, че ЕС няма да настоява опозиционер номер едно да излезе на свобода, за да подпише с Киев споразумение за асоцииране. Прогноза, подкрепяна и от досегашната практика на ЕС в приемането на нови асоциирани членки.

* * *

Администрацията на Виктор Янукович замисля да съчетае двата варианта – хем да подпише споразумение за асоцииране, хем да остави Тимошенко в затвора. Всички останали действия – полусекретни срещи с руския президент Владимир Путин, формиране на работни групи, планиращи освобождаване на бившата премиерка, играеха ролята на “операция за прикриване” на преговорите между украинското ръководство и европейските структури.

Най-важното е друго: както сочи досегашната практика на ЕС в сключването на подобни споразумения, еврочиновниците лесно биха разменили съдбата на Юлия Тимошенко срещу подписване на договор за асоциирано членство. Защото независимо от външните лозунги за “демокрацията” и “европейските ценности” евроструктурите всъщност неведнъж са сключвали споразумение за асоцииране с политически режими, определяни от самите политици в страните членки като недемократични. За да не кажем диктаторски.

Да оставим настрана, че практиката в сключването на споразумения за асоцииране познава огледален пример, наподобяващ “проблема Тимошенко”. През 1998 г. ЕС сключи такова споразумение с Тунис, управляван от Зин ал Абидин Бен Али. А през 2004 г. подписа и споразумение с Египет, където властваше Хосни Мубарак.

По онова време Мубарак заемаше президентския пост вече трето десетилетие, откакто бе оглавил страната след убийството на президента Ануар Садат на 8 октомври 1981 г. Преизбиран бе за държавен глава през 1987, 1993 и 1999 г.; на гласуване бе поставяна една-единствена кандидатура – тази на действащия президент. А след като протестите на площад “Тахрир” свалиха режима на Мубарак, западният печат предъвкваше с наслада ред подробности от управлението му: мащабната корупция, пращането на полиция срещу другомислещите и т. н.

Сключването на споразумение с Тунис пък огледално отразява днешната ситуация с Юлия Тимошенко. Еврочиновниците не се притесниха от факта, че президентът Зин ал Абидин Бен Али бе заграбил през 1987 г. висшия пост в страната чрез военен преврат, сваляйки законния президент Хабиб Бургиба. Нещо повече, Евросъюзът не бе притеснен, че по времето, когато се подписа спогодбата, Бургиба бе превърнат в тунизийски вариант на Тимошенко – защото от момента на преврата до самата си смърт през април 2000 г. бившият президент бе държан под домашен арест. Според официалната версия на новите власти в Тунис обаче Бургиба бе подал оставка “по здравословни причини” и се намираше “под закрилата на правителството”.

Чиновниците от Европейския съюз впрочем разполагаха с всички възможности да установят, че въпросната версия е “шита с бели конци”. При това и Тунис, и Египет бяха смятани за крайно корумпирани режими: там бяха потискани основните човешки права и свободи, декларативен приоритет на ЕС.

Всичко това обаче не изигра никаква роля за сключването на споразумение за асоцииране, тъй като при подписване на такива договори евроструктурите се ръководят от търговски интереси, а не от политически лозунги. Всъщност и от геополитически съображения – та нали евентуалното сключване на споразумение ще придвижи зоната на влияние на ЕС почти хиляда километра на изток.

Прочее украинското ръководство чудесно разбира, че обвиненията от Европа, според които Киев упражнява “избирателно правосъдие” и подлага на “политически репресии” Юлия Тимошенко, са просто опит за натиск върху президента Янукович и днешната администрация по повод препирните около някоя точка от споразумението. ЕС може например да се позове на “политическите репресии”, за да поиска от Украйна да изключи поредната група конкурентни стоки от списъка с митнически преференции.

От друга страна, Янукович и неговата администрация явно се опитват да разиграят “европейската” карта в преговорите с ръководството на Русия. Още повече че Украйна виси на ръба на криза. Това сочат и всекидневните съобщения за забавени заплати в размер на стотици милиони гривни и за спад в потреблението (практически двойно намаляха например продажбите на леки коли), също и мрачните прогнози на чуждестранни агенции. Съответно управляващите в Киев, пожелали да се застраховат, ще се опитат може би да разменят един “отказ” от споразумение с ЕС срещу заем от Русия на стойност няколко милиарда долара. А пък преговорите с руското ръководство може да бъдат използвани за сплашване, за да станат по-сговорчиви чиновниците и политиците в ЕС – на първо място в случая с Тимошенко.

Ако обобщим днешната ситуация около сключването на споразумение между ЕС и Украйна, тя наподобява най-вече пазарлък, в който и купувачът, и продавачът търсят изгода, без да подбират средствата. Затова купувачът в лицето на ЕС в опит да издейства по-ниска цена упреква продавача, че държи лидера на опозицията в затвора. Продавачът пък чудесно схваща, че Евросъюзът има по-голям интерес от Киев да подпише споразумението, затова не бърза да прави отстъпки по повод пускането на Тимошенко. И за да стимулира усърдието на еврочиновниците, периодично намеква, че може да продаде “стоката” и на друг купувач – например Русия.

БТА