Ако има нещо, което да е останало непроменено в годините на прехода, това е характерът на Българския Държавен Служител. Българският държавен служител работи на пълен работен ден – от девет сутринта до пет следобед. Но обикновено отива в службата към девет и половина и си бие камшика най-късно в пет без петнайсет. Освен това ползва обедна почивка, която по принцип трябва да е от дванайсет и половина до един. Но той си я удължава до към един и половина – два. Кой нормален човек може да се наобядва само за половин час?

От всичко на света българският държавен служител най-много мрази хората. Адски го изнервят. Как не се научиха да не задават тъпи въпроси, бе! Все нещо не разбрали, все някой формуляр объркали. Ами като са го объркали, да си вземат нов формуляр, да си го попълнят и да се наредят пак на опашката. Няма той да седне да им го поправя!

Над гишето на българския държавен служител виси внушителен надпис “Тук не е информация”. Той направо се вбесява, когато някой го взема за информация. За тва ли са дошли тука – да питат? Ебахти досадния народ.

Българският държавен служител обича да се прави на важен пред роднините си и да ги “урежда с връзки”. Когато някой негов човек дойде в службата, той се активизира и му намига “ей сега ще свършим работата”, след което тръгва с него по другите стаи и навсякъде прережда опашката. То нали това е смисълът на роднинството – да пререждаш опашката. После приема дребен рушвет – шише уиски или кутия бонбони с думите “ама нямаше нужда”.

Българският държавен служител е изключително пестелив човек. Зарежда джиесема си само в службата, щото токът стана безбожно скъп. За сметка на това набира роднините си само от служебния телефон.

Два месеца преди избори българският държавен служител спира да работи и започва да се ослушва. Щото не се знае кой ще дойде на власт. Може па да го уволнят и тогава за кво да работи. А може па и да го повишат и тогава за кво да работи.

В професионалния си живот българският държавен служител най-много обича банкетите. Сближават колектива, така. Особено осми март. Тогава българският държавен служител подарява по едно пършиво зюмбюлче на всяка колежка, а на банкета се напива и кани на танц Цецка от счетоводството. Ми стара мома е, завалийката, а пък циците й хич не са лоши. Трогнатата Цецка от благодарност му прави непохватна свирка в тоалетната на ресторанта.

Три дни преди заплата българският държавен служител почва да пита по няколко пъти на ден “Колеги, случайно заплатите да са пристигнали в картите?” Когато му отговорят отрицателно, въздиша тежко като гладно сираче. И започва да мърмори нещо от сорта “тия се подиграват с нас”.

Българският държавен служител живее само за почивните дни. Когато има пет поредни почивни дни, си взема преди тях два дни отпуска, за да си ги “слее” със съботата и неделята.

Българският държавен служител искрено мрази шефа си. Но пред него се мазни, гърчи се като плужек и винаги праща “поздрави на съпругата и децата”. Тайничко в сърцето си се моли шефът му да умре внезапно и той да заеме неговото място.

Българският държавен служител е наясно с всички клюки в службата. Тактиката му е да се сприятели с някого и да злослови по адрес на всички останали. След което злослови пред всички останали по негов адрес.

Българският държавен служител живее извън времето. За него 10-ти ноември още не е дошъл.
И никога няма да дойде.

Иво Сиромахов

ivosiromahov.com