В профила си в Туитър, Бойко Борисов прави следния коментар по повод анализ на журналистa Емил Спахийски: :“Да го пази Господ Спахийски някой да не си помисли, че го хваля, но е интересен анализът му.“  Ето анализът на колегата от вестник „Труд“:

Да пази Господ Борисов да те похвали
Да си политически приятел на Бойко Борисов, е като да си близък с Чарли Шийн – хем ти е кеф, че се познаваш с него, хем се молиш да не ти дойде на гости. Знаеш: ще стане мазало. Важно е да уточня, че бившият премиер нито е пиянка като холивудския актьор, нито шмърка кокаин, нито прави скандали по ресторанти и хотели. Не! Приликите са други. Бойко Борисов е левент като за двама мъже и половина, а Чарли Шийн е героят в “Двама мъже и половина”. Американският актьор е звезда в Холивуд, а Генерала – на българската политическа сцена. Ръсят лафове, жените ги харесват, бият всичко под път и над път (Борисов на избори, Шийн раздава шамари на съпруги и проститутки). Трагичният епилог също е един – и двамата не са в сериала. Това е. Борисов е победител без титла, Шийн – без роля. Но стига с този Чарли, какъв ни е той, че да го сравняваме с Генерала. Освен… че и с двамата никой не иска да си дружи. Да пази господ Бойко Борисов да те хвали или да ти протегне ръка. Веднага се случва непоправимото. Като да пъхнеш слон в стъкларски магазин. Врътне опашка – падат вази, помаха дружелюбно хобот – хвърчат полилеи. Похвали Първанов и онзи вземе, че свали рейтинг. Каже, че Калфин е по-опасен противник от Станишев, и БСП се люлее. Каже, че ще се съюзи със Синята коалиция – пък те вземат, че се разпаднат. Протегне ръка към “Реформаторския блок” – и публиката кресне “Продажници!” Вземе, че изръкопляска на уличните протести срещу правителството – и онези бягат като дявол от тамян и крещят “Анатема!”. Бъзльовци. Всички треперят от Борисов. Дето се казва – и вратарите на футболното игрище ги е страх. Като го видят да рита, дежурно скачат в противния ъгъл, за да не вземат, без да искат, да уловят топката. Кофти работа.

Защо, бе? Какво се плашите от Борисов, мискини недни? Благ човек е – брада да пусне, Дядо Коледа ще стане.

Дотук с шегите. Борисов е неизбежен за дясното и тези страхове са страховете на егото. Макар и да не е във властта, Бойко Борисов води най-голямата политическа сила в България. Повече от милион души гласуваха за ГЕРБ на последните избори и не познават вкуса на загубата (в основните дисциплини). Тя реално е най-големият политически субект в дясното пространство и дори – единствено забележимият. Това е и основната причина политическите субекти да бягат от дружба с ГЕРБ. Доближат ли се, ще изчезнат като в черна дупка. Не защото са лоши, а защото гравитацията на публичното мнение много силно тласка дребосъците в орбитата на гиганта. Някогашният титан СДС в момента е толкова малък, че дори елегантните обувки на Надежда Михайлова ще му хлопат на ходилцата. “Реформаторският блок”, в чиято основа са партията на Меглена Кунева и ДСБ, все още не е възмъжал.

В същото време, погледнато на света отдясно, съществува една единствена обща задача – да се катурне правителството на Пламен Орешарски, а заедно с това и целият парламент. В такава една дясна завера има нужда от всички, които са анти-Орешарски настроени – от синдикатите, през “ранобудните”, реформаторите и ГЕРБ. Това е правилната формула. Правилната формула обаче носи предизвестена гибел за малките. Такава е цената и тя е екзистинциална. Без Борисов и ГЕРБ никой не може да бутне оста Станишев – Местан, която днес изглежда толкова могъща, колкото пакта Рибентроп – Молотов.

На правителствените опоненти им трябва лице, трябва знаме и обединени войски, дори на цената, че славата ще е само за един. Чисто времево погледнато, десните нямат много време ако искат избори “две в едно” през май. Без никакви напъни всеки политолог и социолог ще хване бас, че на евроизборите БСП и ДПС ще получат вот на доверие от избирателите. Това би било краят на дясното за дълги години напред. А това не е добре. България има нужда от идейна, политическа и икономическа конкуренция, иначе ще деградира.

Очевидно е, че Борисов ще плаши младите формации, но той е неизбежен, дори и за протеста. Ако “интелигентните и красивите”, не искат да останат в хербариите като красив мъртъв спомен, не е лошо да станат и “мислещите и саможертвените”.

Trud.bg