Момичето с цигулката
завихря танц насред площада
и като пъстра пеперуда
със музиката си погалва хората
То няма свои дрехи
полата е на баба му
а блузката назаем взета от приятелка
калъфът на цигулката е стар, олющен
но във усмивката на бедното момиче
е спряло Слънцето
и там оставя своите лъчи
Поспрях да го послушам –
то свиреше във транс
и беше най-щастливото момиче
което някога е раждала Земята

Иво Югов