Във вторник вечер избухна поредна истерия – че нямало запис на разговор между Първанов, Петков и Борисов, в който се договарят за сътрудничество по проекта АБВ. Медии се надпреварваха да съобщават, че такъв неудобен компромат не съществува. Същевременно главната редакторка на „Галерия” Патрашкова в изпратени писмени обяснения до ДАНС и прокуратурата ясно казва, че има такива записи и съобщава защо няма да ги даде. Но куп медиите сякаш се бяха наговорили да съобщят, че няма такива записи. Какво става? Защо е толкова неудобно? Нещо странно има в тези вълнения около записите и Патрашкова. Преди седмица в. „Галерия” писа за договорката между Първанов, Румен Петков и Бойко Борисов за движението АБВ, без да пусне стенограма от записите. И настъпи страшна буря. Бойко Борисов веднага заяви, че хем не е водил такъв разговор, не е виждал Първанов, хем ще подаде жалба до главния прокурор, че го подслушват. Което и направи. Малко странно, нали?

Със съд заплаши и Първанов, а Румен Петков си призна, че се е срещал с Борисов да обсъждат обаче не АБВ, а проекта „Белене”. На другия ден след „Галерия” излезе вестник „Уикенд” със заглавие на първа страница „Първанов крие 300 милиона?” и пояснения, че бившият президент е забогатял и с няколко мезонета в София и провинцията по време на двата си мандата.
Вестник „Уикенд” е с 2-3 пъти по-голям тираж от „Галерия”. Но за неговите публикации нито Първанов, нито някой друг негов адвокат в медиите се обади да възрази. И никой не заплашва с прокуратура и т. н. Значи, съмнително забогатяване на един бивш президент е по-малко важно от това дали той се е договарял нещо с Борисов за някакво си движение. Защо така?

Че между Първанов, Борисов и Петков има топла връзка се потвърждава от множество други изказвания, обяснения в любов и свидетелства през годините.

В последния брой на “Уикенд” има далеч по-стряскащи публикации за Първанов, на които никой не реагира.

За няколко дни няколко медии и коментатори изляха гнева си върху Патрашкова. Политологът Антоний Гълъбов едва ли не призова по бТВ да я арестуват. Целия си патетичен талант упражни върху нея и Люба Кулезич.
Хора с претенции сипят коментари, че това е „бандитски вестник” и т. н. Сайтът ПИК на Недялко Недялков писа няколко пъти за „наглите лъжи на „Галерия”, задава въпроса “ще понесат ли отговорност авторите на скалъпения материал” и непрекъснато цитира Борисов, Първанов, Кулезич, Георги Кадиев, които нападат вестника и Патрашкова. За незапознатите – Патрашкова работеше заедно с Недялко Недялков във в. „Уикенд” и напусна заедно с него, когато Пеевски го купи. Сега Недялков може би експериментира дали на нея ще й издържат нервите и тя да почне да пише срещу него, например как е създаден и издаван вестник „Галерия” до неотдавна, или например кой е сложил заглавието с „Курвалезич”, заради което Патрашкова беше осъдена от Люба Кулезич. Както и да е. Има нещо по-важно.

Когато вестник „Галерия” пусна стенограмата от записите на разговора за Мишо Бирата, точно както сега всички скочиха срещу Патрашкова и Дачков. И адвокатите на Борисов в журналистиката дни наред се занимаваха с тях, обвиняваха ги, нападаха ги. Обилно цитираха “краля слънце” Борисов да лъже, че това е някакъв монтаж. И накрая се оказа, че записът е правен от службите. Самият Борисов по-късно си призна, че е водил тоя разговор, ама в него не чул една специфична псувня срещу Първанов, която бил казал. Нещо било изрязано. Този разговор, със или без псувня, е доказателство за престъпление, взето по законен път, с подслушване на шефа на митниците. За разговора и обстоятелствата около него потвърди и напусналият бивш зам.-шеф на митниците Странджев. Разговорът е слушан от поне 6 служители на МВР и ДАНС, както установи вътрешна проверка. Заради изтеклия разговор подаде оставка и шефът на ДАНС, който сега е вътрешен министър. Всичко е доказуемо, а все едно нищо не се е случило. И тогава въпросът за съдържанието на записа се оказа по-маловажен, отколкото това защо вестник „Галерия” го публикува. Пред вратата на редакцията му гръмна бомба, отнесе две врати, няколко бюра и прозорци. Борисов намекна, че те сами са си гръмнали редакцията. Тезата развиха и уж интелигентни журналисти и медии.

Как се получава така, че медии не съзираха престъплението в този разговор и обвиняваха Патрашкова и Дачков? При такъв скандал в една свободна страна всички медии ще го подхванат. А тук боязливо цитираха и преразказваха, наричаха го „записът, за който се твърди, че разговарят премиерът и шефът на митниците”. И накрая този запис доказателство за престъпление беше срамно оставен без последствия, което медиите приемат за нормално.

Вчера излезе в “Бивол” и др. сайтове едно тефтерче на Цар Киро, в което е записано къде какви подкупи е давал. Всички се радват на разобличението. И каква е разликата от запис на разговор, в който се чуват гласовете на действащите лица, от едно тефтерче, което може да е с почерка на Цар Киро, може и да не е?
Запис на т. нар. Гоце и Боце не може да се пуска, не може да се цитира, а ако е за друг човек – може? Ако излязат записи или снимки от компютъра на Сидеров, например – може. Може и да изразяваме драматично негодувание от журналистически позиции срещу поправки в закона, криминализиращи фотографирането без някой да е съгласен. Искаме да си снимаме когато и който си поискаме, ама иначе се възмущаваме, че излязъл някакъв запис…

От e-vestnik се поинтересувахме дали наистина съществуват записи от разговори на тройката Първанов, Петков и Борисов. И наши източници ни потвърдиха, че има такива записи. Те вероятно, рано или късно, ще излязат в интернет, както някои предишни записи. Има обаче една малка неточност. Става дума за два записа. Първият е между Румен Петков и Първанов. След това е вторият между Румен Петков и Борисов. Петков е като посредник. И вероятно записите са направени през неговия телефон. По подобен начин беше записан и разговорът между Борисов, бившия министър Найденов и градския прокурор (което коства уволнението му).
И това не е най-важното.

Важното е, че случаят показва как медиите и конкретни журналисти с реакциите се разконспирираха на кого служат. Най-безсрамно. Те не се държат като независими медии. И когато излезе скандален факт, запис (а такива записи излизат не само в България, английският печат има дългогодишен опит в това отношение), гледат да го заметат под килима и да заклеймят журналиста или вестника, който го е публикувал. Записът за Мишо Бирата нямаше да види бял свят, ако го бяха пратили в друг вестник, затова е попаднал в “Галерия”.

При предишното правителство, за да сплашат Патрашкова, тя беше извикана  с призовка в СДВР, без да я предупредят за какво става дума, където й направиха криминална регистрация като на наркодилър – отпечатъци от 10 пръста, снимка в профил и анфас и т. н. всички екстри. Причината – публикувала доносите на агент Димитър, той завел дело и затова… Случката беше подмината с пълно мълчание в медиите. Ако такова нещо се случи на главен редактор в Париж, медиите ще вдигнат такъв шум, че ще падне правителството или поне ще подаде оставка вътрешният министър. Тук Цветанов си имаше и още си има медийни адвокати. И скандалният вестник „Галерия”, крив-прав, добър-лош, какъвто и да е, по онова време се оказа единственият вестник, който се осмеляваше открито да разобличава правителството. Сега медиите (с изключение вестниците на Пеевски и ТВ7) свободно громят правителството. Но ако някой посегне на Гоце и Боце, скачат да ги защитават. Такива нерадостни работи на полето на журналистиката в България…

e-vestnik.com

Иван Бакалов