След своя прочит на „Дон Жуан или Любовта към геометрията” по Макс Фриш на варненска сцена, режисьорът  Георги Михалков прави сериозен преход от драмата към комедията с постановка на пиесата „Глупаци” от Нийл Саймън. Сценографията и костюмите са дело на Антония Попова, създала визията на редица варненски спектакли от недалечното минало, сред които „Жорж Данден“, „Член 223“ и др.  „Глупаци” е второто премиерно заглавие на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” за 2014 г., чийто първи спектакли са предвидени за 21 и 22 февруари, 18.00 ч., Сцена Филиал.

Г-н Михалков, за драматургичните текстове на Нийл Саймън казват, че са перфектни и не могат да се променят. Какво е Вашето отношение?

За пръв път поставям Нийл Саймън. Всичко, което съм чел от него, намирам смешно и умно. Освен това той е голям майстор на сетивното, а когато се комбинират смешно, умно и сетивно, резултатът е много добра драматургия. От гледна точка на драматургията, авторът решава „Глупаци” с такъв абсурден хепиенд за всеки от героите, че накрая комедията се превръща в сатира. Прекаляването с хепиенда е силен драматургичен ход. Аз си позволих да съкратя и прекомпозирам текста, единствено за да ускоря темпото и да получа едно динамично представление, в което действието се нагнетява непрекъснато до края. Харесвам умните комедии като „Глупаци”, защото не се срещат често. Такива са комедиите на Молиер, „Вечеря за глупаци” и въобще всички пиеси на Франсис Вебер, да не забравяме античните комедии, каквито вече не се пишат.

Защо ни е необходима днес комедия?

Днес всичко може да се изрече, но звучи дидактично. Сериозният тон много е девалвирал, вече никой не му вярва и това не е от вчера. Сериозно ни говорят всички, независимо дали сме в деспотичен режим или не. Сега точно сме в режим на разпасаност – всичко е кресливо, безмислено и панаирджийско, и в подобна липса на ориентири комедията отново се оказва добрият жанр. Тя е средството, с което могат да бъдат показани нещата от различен ъгъл, средство също и за забавление. Защото забавлението може да е не само празно, но и смислено.

Аз съм голям почитател на жанра комедия, но на американските комедии не мога да се смея. „Глупаци” не е американска комедия, нейният автор Нийл Саймън има еврейски произход, а евреите отдавна са дали доказателства за интелектуалната си мощ. Цивилизационната стойност на еврейската култура е далеч по-голяма от историческия малък народ, успял чрез силата на духа и традицията да заеме огромно място на световната културна карта.

Кои са глупаците?

Представите ни за глупаците са ясни – или си глупав и щастлив, или си неособено глупав и неособено щастлив. В този смисъл „Глупаци” може да бъде определена като пиеса за онзи рай, който искаме да загубим, за да имаме след това от какво да оплакваме. Действително глупаците копнеят да се освободят от живота, който живеят, но всъщност са безметежно щастливи. Въпрос на цивилизационен избор.

Нийл Саймън разполага действието в неопределено минало, в някакво омагьосано украинско селце, чийто жители битуват в безбрежна тъпота, което не пречи да се чувстват щастливи. Ситуацията, изумила новопристигналият учител Леон, се превръща за него и в дилема, когато противно на всякакви разумни доводи, той попада в капана на любовта. Двамата с Леня се влюбват искрено, неочаквано и дълбоко, с което авторът предпоставя простата житейска истина на книжната. Има нещо много приятно в това, че логиката на учения човек, за когото 1+1=2, се сблъсква с простата реалност, в която всички ние живеем и в която никога 1+1 не прави 2. Такова уравнение не съществува в живота.

Щастието, равнозначно на наивност, така ли?

Блажени са нищите духом, се казва в Библията. Може дълго да разсъждаваме доколко този цитат звучи смущаващо…

Залагате като че ли най-вече на младото актьорско попълнение…

Пиесата предложих на Варненския драматичен театър преди малко повече от година и се радвам, че получих възможността да я поставя. Интересно е, че персонажите на „Глупаци” са много ярки. Всеки от тях не е безлична фигура в кохортата глупаци, а човек със свое лице, със свои мечти, които преследва. Тези характерни особености на персонажите намират оригинален израз в сценичните костюми, разработени с много фантазия от художничката Антония Попова.

Наистина подбрах актьори предимно от по-младото поколение, но не само. Очаквам сериозни постижения от младите Теодор Папазов, Валери Вълчев, Яким Неделчев, Ина Добрева – много добра актриса. От поколението преди тях ми допадат Даниела Викторова, Димитър Мартинов, Свилен Стоянов, Пламен Димитров, Милена Кънева, Валентин Митев. Разчитам на всички, работим екипно и това е важно условие, за да се превърне успешният репетиционен процес в успешна постановка.

въпросите зададе Виолета Тончева