Ще направя кратък коментар на наградите „Оскар“. Заслужени и очаквани статуетки за Кейт Бланшет и Матю МакКонахи за техните въодушевяващи изпълнения в „Син жасмин“ и „Клубът на купувачите от Далас“. Заслужена награда за най-добър филм на „12 години в робство“ –  силен и въздействащ филм на режисьора Стив Маккуин. За режисура награда за Алфонсо Куарон. Смятам, че наградата трябваше да отиде при Стив Маккуин. Филмът „Гравитация“ е новаторски в техническата и визуалната си част, но не и в режисурата. За пореден път Академията си избра филм-фаворит и пренебрегна други филми, които заслужаваха награда. Лупита Нионго заслужено спечели за най-добра актриса в поддъраща роля, а Джаред Лето бе безапелационен в същата категория за поддържаща мъжка роля. Големите губещи тази година бяха филмите „Американска схема“ /с десет номинации за „Оскар“/ и „Вълкът от Уолстрийт“. Не мисля, че „Американска схема“ е изключителен филм, заслужаващ  голямо внимание. Комбинациите на мошеници с ФБР не ме впечатли особено, изключвам силната игра на Крисчън Бейл. „Вълкът от Уолстрийт“ ме разочарова с това, че Скорсезе за пореден път не напусна матрицата си от наркотици, оргии и насилие. Историята на мошеника Джордън Белфорт разказа в продължение на 3 часа е тягостна и е далеч от добрите филми на Скорсезе. Според мен режисьорът е изчерпан от идеи и прави филми за собствено удоволствие. Не мога да споделя същото за Уди Алън – неговият „Син жасмин“ е покъртителна житейска история, изпълена с драматизъм, неочаквани обрати и прекрасна актьорска игра. Същото се отнася и за филма „12 години в робство“ на Стив Маккуин, който ни държи в напрежение и ни  кара да съчувстваме на героите, които са подложени на нечовешки гаври. Този филм отдавна трябваше да бъде направен. В САЩ никога не трябва да забравят за робството и Стив Маккуин им напомни за това. Както и темата за СПИН, която е в основата на филма „Клубът на купувачите от Далас“. Силен сценарий, невероятно превъплъщение на Матю МакКонахи, страхотен Джаред Лето и в резултат се е получил въздействащ филм на режисьора Жан-Марк Вале. Следя темата СПИН от над 20 години и съм впечатлен от начина, по който е поднесена в „Клубът на купувачите от Далас“. За разлика от мрачния „Филаделфия“, филмът на Вале ни предлага нестандартен поглед върху драмата на носителите на HIV, кара ни дълбоко да се замислим и същевременно ни вдъхновява с оптимизма на героите си. Филмът е направен с чувство за хумор, а МакКонахи и Лето са незабравим актьорски дует, който заслужено получи „Оскар“ за изпълненията си. Както споменах не съм впечатлен от филма „Гравитация”, изключвам визията и звука, а посланието му за силата на човешкия дух в битката за оцеляване е предадено много по-силно в „12 години в робство” и „Клубът на купувачите от Далас”.

Иво Югов