Във ваше интервю вие споменахте, че около Карадере има още 25 проекта за застрояване, които чакат да бъдат активирани. Става дума за проекти, които няма да имат нужда от екологично разрешение. Според вас правителството смята ли да активира тези проекти?
Важно е какво имам предвид, да сме коректни в казаното, за да няма интерпретации. През 2005 г. за местността Карадере има издаден Подробен устройствен план /ПУП/, който е в сила и до днес. Въз основа на този ПУП има предвидено застрояване и в последствие на това има издадени разрешения за строеж, които могат да бъдат подновявани. През 2007 г. има издадени 70 разрешения за строеж /за които не се е изисквала екологична оценка/, по един мегаломански проект, който предвижда много сериозно застрояване на Карадере. По закон тези разрешения имат валидност 3 години, но могат да бъдат подновявани. През 2010 г. част от тези разрешения за строеж са били подновени. В резултат – през 2013 г. са останали 25 разрешения, които са в сила и за които до края на 2014 г. важи едногодишният период, в който могат да бъдат подновени и по тях да се строи. Държа да отбележа, че нямам нищо
против изграждането на туристически обекти и създаването на работни места, но не и да се строят хотели на морския плаж. Притесненията ми, идват от това ненадейно решение на правителството за подписване на меморандум за разбирателство, с инвеститора в Карадере, който предвижда на площ от 210 декара, да изгради три хотелски комплекса и 1200 самостоятелни жилищни сгради.
Според вас защо правителството на Орешарски взе това ненадейно решение?
Трудно мога да отговоря защо са го направили. Но това, което виждам в техните действия е една тенденция. Става дума за направените заменки, примерно в Камчийски пясъци /прекрасна морска ивица, заменена за земя във Видинско, Априлци, Своге и др.в периода 2005-2007 година/, случаят в Иракли, заменката на терен в района на Старо Оряхово. Можем да започнем от южното Черноморие – Корал, Златна перла, парк Странджа, община Царево, Дюнигейт. Това е една тенденция – всичко което е била заменено преди, сега инвеститорският интерес да бъде реализиран. Повтарям, че не съм против инвеститорския интерес, но не и да стане това, което се случи в Несебър и Слънчев бряг. Там се изляха тонове бетон на плажа и бе унищожено черноморското крайбрежие. Също така имам подозрения, че инвеститорът няма наличните финансови средства / в документите които виждаме такъв финансов ресурс няма/, които се изискват по закон и се питам: Това не е ли опит за скрита реклама, да се промотира проекта, за да се намерят инвеститори? Паралелно с това виждам как министърът на инвестиционното проектиране, обяви инициативата на правителството, че за всички обекти които са четвърта, пета категория не се изисква съобразяване с екологичното законодателство. Не ви ли се струва, че нещата започват да изглеждат свързани? Тези три хотелски комплекса и 1200 жилищни сгради са точно четвърта категория, което означава, че въпреки клетвите на управляващите, че всичко ще е съобразено със закона, те ще кажат: „Ами да, законът е съобразен, не се изисква оценка на съответствието и екологична оценка за тези имоти.
Местността Карадере не е ли в границите на „Натура 2000“?
Да в „Натура 2000“ е. Не искам да прозвучи нескромно, но през 2012 г. предложих да променим Закона за територията. В него заложихме нещо много важно: Нито едно разрешение да не може да бъде издадено, ако към него няма прикрепено решение по ОВОС /Оценка на въздействието върху околната среда/ Това ни даде огромна застраховка, че който и да е инвеститор няма да получи разрешение за строеж, ако не е преминал цялата процедура по ОВОС. При случая „Карадере“ имам още едно притеснение. В своето прессъобщение от правителството информираха, че давайки клас „А“ на инвеститора, държавата няма да даде нито един лев за проекта. Това не е така. За такъв тип инвеститор, по Закона за насърчаване на инвестициите, държавата е длъжна да направи цялата инфраструктура и да я плати. А тази инфраструктура ще струва много, защото тези който познава местността Карадере знае, че там има само черни пътища. Трябват пътна инфраструктура, електросъоръжения, водопровод, канализация, локална пречиствателна станция, осигураване на сметоизвозването.
/следва продължение на интервюто, в което Лиляна Павлова говори за очакванията си за евроизборите, инвестициите във Варна и визията й за морската столица/
въпросите зададе Иво Югов