Томислав Дончев е завършил философия и стопанско управление във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, а след това специализира в Академията по бизнес мониторинг в Оксфорд.  През 2007 г. е избран за кмет на Габрово, а през 2010 г. става министър без портфейл, отговорен за управлението на европейските средства в кабинета на Бойко Борисов.  Народен представител е в 42-ото НС. На изборите на 25 май бе избран и за евродепутат.

– След изборите се появихте сред недоволните граждани пред парламента. Трябва ли ГЕРБ да се ангажира персонално с бъдещи протести, г-н Дончев?

– Протестите трябва да останат граждански. А това, че съм действащ политик, по никакъв начин не ограничава правото ми на гражданин. Аз мога да ходя където и да е и да си изразявам позицията, включително и пред Народното събрание. А и считам, че присъствието ми там, както и на колегите, беше добър знак за подкрепа на протестиращите и в някаква степен вдъхване на надежда – особено в новата ситуация след 25 май. Но не трябва да стигаме до партийни протести. Само отбелязвам, че при 80 хил. души членска маса, ако трябва да ги доведем пред парламента, ще стане страшно.

– Какви сигнали дава Лютви Местан с изявленията си за предсрочен вот?

– Не мога да бъда говорител на г-н Местан. Очевидно текат някакви процеси на анализ. Левицата е в състояние на разпад, особено след огромната им загуба на изборите. Предполагам, че г-н Местан не иска ДПС да бъде завлечено на дъното заедно с БСП.

– Веднага обаче се заговори за задкулисни преговори между ГЕРБ и ДПС. Каква е истината?

– Няма такова нещо. Ще ви напомня само, че досега отговорността за управлението ни сме я носили сами. Второ, ако властта ни е била самоцел, потенциал за задкулисни преговори с ДПС е имало и в предишния парламент. Това обаче не се е случило. Коалирането не може да бъде само математика – кой колко гласа има. То трябва да бъде и на база принципи, цели, ценности. Аз нямам проблем с ценностите на либералите в Европа. Това, с което обаче имам конфликт, е начинът по който ДПС прави политика в България.

Току-що приключих едномесечна кампания и бях в редица селища в страната, където има страх. Хора, които мислят различно от кмета или от областния управител, са подложени на репресия. Роднините им се уволняват от държавна служба, не могат да си изведат животните на паша, не им се изкупува млякото, не им се изкупува тютюнът. Да напомня ли за начина, по който се кадрува. Дали хората, които се назначават, винаги имат подходящия ценз и квалификация, или единствената им заслуга е, че са активисти на ДПС. Тези характеристики на правенето на политика от ДПС за мен са неприемливи. И именно по тази причина считам, че няма потенциал за сътрудничество с тях.

– Резултатите от изборите показват, че еднопартийно управление в България не може да се случи. Кои все пак са приемливите ви партньори?

– Нека не изпадаме в ситуацията на тези анализатори и шамани, които предварително знаят какъв ще е резултатът от изборите. Безспорно е, че предсрочни избори ще има. А как ще ги нареди народът, ще прецени той. Не приемам обаче каквито и да било предварителни заявки кой с кого ще се коалира или ще си партнира, само на база коя партия колко места ще има в парламента. Това, което мога да кажа в аванс, е, че политическата формация, с която имаме  сходство в целите и принципите, е Реформаторският блок.

– В БСП искат смяна на ръководството. Има ли вероятност при нов лидер да се разчупят ледовете между ГЕРБ и БСП?

– Диалог и разговори трябва да има между всички политически сили. Между другото един от проблемите на съвремието ни е, че няма нормален диалог – не по наша вина. Взаимодействие с БСП обаче не може да има. След 50-60 години,  когато имаме една нормална, реформирана левица, както е в другите държави членки на ЕС, може да се случи някакъв сценарий, подобен на германския. Но с тази социалистическа партия, ще си останем в ледената епоха.

– Не беше ли малко странно да искате вот на недоверие за енергийната политика на кабинета „Орешарски”, след като именно тя беше причината правителството на ГЕРБ да подаде оставка?

– Не е никак странно, защото енергетиката е само един от секторите, които са в изключително тежко състояние и причината за това не се крие в управлението на ГЕРБ. Тук няма значение кой какво казва, защото политиците често  говорят и глупости. Очевидно е обаче, че дефицитът в НЕК и в българската енергетика добива чудовищни размери. И това поставя под въпрос изобщо енергийната сигурност на страната.

– Въпросът, който вълнува всеки българин, е – могат ли управляващите да удържат цената на тока?

– Категорично не. Факт е, че има много български граждани с ниски доходи, които се затрудняват да си плащат сметките за ток и те трябва да получават помощ. Само че помощта на става през сметките за ток. Когато задържаме цената на тока ниска, вижте какво се получава. Аз например мога спокойно да си платя 70 – 100 лв. за ток. Те няма да ми натоварят семейния бюджет. Със задържането на цената обаче държавата ме е субсидирала и мен примерно с 5 лв., без да има нужда. В същото време една самотна възрастна дама при 50 лв. за ток държавата я е субсидирала с 2.50 лв. Достатъчно ли й е това на нея? Не й е достатъчно.

Така не се прави социална политика. В целия свят се прави енергийно подпомагане за тези, които имат трудност да си платят сметките. И тогава парите отиват при този, който има нужда. При тази система за задържането на сметките хората, които нямат проблем да си плащат тока, също са обект на социално подпомагане, но за сметка на енергоразпределителните дружества.

– Какво ще бъде вашето поведение в Европарламента, ако БСП изпрати свой еврокомисар?

– Позицията ми е категорична. България има изключително добър еврокомисар – Кристалина Георгиева. Ако правителството прояви разума да номинира отново Георгиева, ние имаме шанса и за ресор с много по-големи правомощия. А пък и от морална гледна точка – с какво самочувствие това правителство, което категорично не е одобрявано от огромната част от българските граждани, ще излъчи еврокомисар за следващите години.

– Как се почувствахте в сряда в пленарната зала, когато депутатът от „Атака” Десислав Чуколов каза: „Мутрата да си сложи капута и да напусне нашата политика“?

– Това е дъното. Безспорно 42-ото Народно събрание ще остане в историята като едно от най-слабите. И като компенсация за неговата слабост и безпомощност в опит някой да си вдъхне кураж, приказва подобни глупости. Изказвания като това на Десислав Чуколов освен, че руши парламентаризма, освен че е обида за всички сериозни хора от всички краища на тази зала, но той не си дава сметка  какъв ефект има това на вън. После се чудим защо хората са агресивни, груби, защо нямат дух на съпричастност.

А какъв пример им даваме? Това се излъчва по телевизията. Тук се говори за…  обидно ми е да повтарям думите на Чуколов. Този език какво отражение има върху подрастващите? Каква е разликата от това, което чуваме в парламента, и една псувня от ученик към учител? С подобно поведение се деградира обществото. Технологията на омразата е оръжието на слабия. Години наред има политици, които системно учат българите кого и как по-силно да мразят. България е малка за толкова омраза. Тя ще бъде спасена, ще бъде поведена към по-добри дни не от този, който учи как хората най-добре да се мразят, а от този, който ги научи да вярват. Политиците трябва да си самозабранят да крадат и да  стимулират омразата.

вестник Ретро