Трудни за разбиране хора ще се окажем варненци, предвид промените, които настъпиха в града ни за последната година. 13 /Тринадесет !!!/ години търпяхме застоя, в който беше потънала Варна при управлението на Кирил Йорданов. Не гъкнахме. Само тук-там се чуваха гласове на недоволство. По варненските улици се появиха огромни дупки, тротоарите бяха, като след бомбардировка, не достигаха места в детските градини, Морската градина се превърна в разграден двор. Варненци знаеха, че обществените поръчки се нагласяват от общината, виждаха, че асфалтът, с който се запълваха дупките по улиците е некачествен. Но мълчаха. Само веднъж, когато вече чашата преля около 200 шофьори обградиха Община Варна и викаха под прозорците на Кирил Йорданов. Той много се обиди, че някой го освирква. За 13 години Йорданов се взе са Кралят-Слънце, а Варна се превърна в жалко подобие на град. Когато Кирил Йорданов най-накрая подаде оставка, на негово място варненци избраха Иван Портних. Преди да стане кмет, той успя да намери пари за преасфалтирането на цял булевард /което Кирил Йорданов не успя да направи за 13 години/. Иван Портних започна да решава проблема с детските градини, забрани автомобилите в Морската градина, започна да сменя старите плочки на тротоарите и да преасфалтира улици. Със същите пари, с които подопечените фирми на Кирил Йорданов запълваха дупките /с нещо, като асфалт/, Иван Портних и екипът му направиха като нов бул.Цар Освободител. И се започна едно вайкане от варненци: „Тези ремонти ни пречат. Попаднах в задръстване! Кога ще свършат тези ремонти!“ Иди и ги разбери съгражданите ми! Когато Кирил Йорданов имитираше дейност недоволстваха под сурдинка, а когато Иван Портних запретна ръкави да свърши нещо – мрънкат. Как да им угодиш на такива хора? За щастие, това са една част от варненци. Повечето ми съграждани разбират, че 25 години градът беше оставен на автопилот. Крадеше се от асфалт, от озеляване, от всякакви обществени поръчки – крадеше се здраво. Сега да се надяваме, че няма да се краде. И няма скоро некадърни фирми, като „Зебра“ да печелят обществена поръчка за нещо. Тези „зебри“ – за безобразния начин, по който наредиха паветата на Ларгото – не трябва да получат поръчка 100 години напред. За съжаление Иван Портних в движение разбра с какви некадърници си има работа, но опитът учи. Важното е, че за разлика от Кирил Йорданов, който се беше превърнал в местно величие, Иван Портних засега не дава индикации, че губи връзка с варненци. Фактът, че общува с тях ежедневно в социалните мрежи, отговаря на критиките и препоръките им е красноречив. Как си представяте Негово Величество Кирил Йорданов да общува с простосмъртни граждани във Фейсбук? Абсурд. Той гледаше отвисоко на нас обикновените хора, той беше Кралят-Слънце. И не е зле да спре да се оплаква, че една година бил без работа и му е тегаво. Да си направи личната равносметка в какво състояние остави Варна на Иван Портних – разбита, мръсна, без европейски проекти, занемарена и тогава да се оплаква.

Иво Югов