Земетръсът КТБ протича на фона на оглушителното мълчание на правителството и отказа на премиер и финансов министър да подкрепят банката по начина, по който го бяха сторили преди повече от пет години с една друга банка. Премиерът Пламен Орешарски тогава беше министър на финансите и реагира скоростно, заедно с тогавашния премиер Сергей Станишев. Сега всички мълчат – защо ли? В този случай мълчанието не е злато, не е отказ от позиция, а конкретен и съзнателен избор на поведение.

Дистанцираната комуникация с разтревожените вложители чрез прессъобщение само усилиха подозрителността и напрежението. Доказателство за това са опашките пред банката, които не само не намаляха след прессъобщението на финансовото министерство, а дори се увеличиха. Висшите държавни служители много добре знаят, че мълчанието и сухата краткост в позицията само ще усилят слуховете и удължат опашките. Специалните служби също знаят, че слуховете и опашките могат да бъдат стимулирани чрез контролирано изпускане на „информация“ и се организират от заинтересовани групи. Но ДАНС и прокуратурата пасуват. А атаката срещу банка със системна тежест е директна атака срещу националната сигурност.

Кому разправят небивалици, че костиндбродския тип разследване срещу подуправителя на БНБ няма нищо общо с конкретните внушения изложени в „анонимното“ писмо, в което се налива масло в огъня и пряко дестабилизира банката. В нормална държава всички тези процеси – в това число и разпитите на водещи служители от банковата институция щяха да протекат тихо и зад кадър, без от това да пострада репутацията на БНБ или на КТБ.

Ако се окаже вярно, че държавата е наредила шоково изтегляне на средства на публични институции и държавните предприятия от КТБ – примерно тези 120 милиона лева – то това би било водеща причина за ликвидната криза и за обръщението на ръководството на банката към БНБ за поставяне под специален надзор. Ако успоредно с това правителството се е възползвало от позициите си като изтегли своите средства, без да предостави тази информация на останалите вложителите и клиенти – то това може да предизвика буря и нова вълна разследвания. Няма как от една страна да се допринася за затрудненията на банката, а от друга да се измъкваш мокър от водата, докато хората се редят на опашка.

Най-слабото определение в случая е скандал.

Цветан Василев е последният човек, когото ще защитавам – но той потвърди нещо изключително важно – как се прави и разпределя бизнеса в България и как се източва „Булгартабак“ – а никой не си мръдна пръстта. Веднага след неговите разкрития от „чужбина“ тръгнаха опашките пред КТБ – и това едва ли е случайност.

Имам чувството, че се разиграва някакво представление, за да се прикрие истинското действие, което се разиграва зад кадър. Изглежда, този някой неистово и спешно иска да кешира властта и осигури сделки, които да му гарантират финансов ресурс преди следващите избори – вероятно те и затова се бавят. Най-главното е да осигурят позиции и власт в бъдеще – или като опозиция, или като управляващи.

Или примерно този някой да съдейства най-накрая „Внешторгбанк“ (ВТБ) да купи КТБ – защото досега руска банка не можеше да влезе в България. И от там да започне експанзия с придобиването на активи в ключовите отрасли. Това, което не успяха да направят чрез проектите АЕЦ „Белене“, Бургас-Александруполис и „Южен поток“, да постигнат чрез придобиване на стратегическа банка.

Пак съвършено „случайно“ Симеон Дянков тези дни стана и член на Наблюдателния съвет на ВТБ. Известно е, че за „мили очи“ Кремъл няма да направи ноторно известния с нескопосаните си изказвания против Русия бивш финансов министър член на надзорния орган на стратегическа за външната експанзия на Москва банка. Всеки в надзорния съвет има роля и място – трябва да допринесе с нещо за целите на ВТБ. Погледнете кого измества Дянков и списъка с чуждестранните членове в надзора – с шефа на „Северен поток, шефа на най-голямата френска компания за инфраструктура „Винси“, на която е отредено специално място в изграждането на пътната инфраструктура в Русия, шефа на нефтения фонд на Азербайджан, чийто финансови ресурси са привлекателна цел за всяка инвестиционна банка и …. Симеон Дянков!? А КТБ е структурна банка и входна врата за нашата енергетика. Особено ако през нея минат милиардите на „Южен поток“.

По всичко личи, че Цветан Василев е станал неудобен или неадекватен за целите на задкадрието. Хем се освобождават от него, вземат му банката, като му оставят утешителната бивша „Креди Агрикол“. Политическите олигарси тържествуват – наши и североизточни. Междувременно страната се тресе от „кризи“ и кризисен пиар. Отлагат се избори, няма власт. Разиграват се сценки за отвличане на внимание.

Тези, които знаят, не говорят, а тези, които говорят, не знаят или насочват вниманието в задънена улица. Добре поне, че БНБ реагира – макар и късно и малко сковано – за да гарантира с авторитета си, че процесите в банката няма да застрашат системната устойчивост и, че евентуална смяна в собствеността ще премине без дестабилизация на банката, а купувачът може да получи статут на „спасител“, без да му се задават излишни въпроси.

В началото на следваща седмица се планира да се подпише спешно придвижената напред „западна“ сделка – седмия блок на АЕЦ „Козлодуй“, с който правителството бърза да изравни „жестовете“ на Изток и на Запад и да създаде димна завеса на основната сделка с КТБ и енергетиката.
Така се реализират последните удари с власт – като се осигурят удобни места за напускащите кораба на властта назначени политически чиновници.

Наблюдавайте – ще бъде интересно, но със силно негативни последствия за страната. Както предричах – земетръсите тепърва предстоят – цялата олигархична класа на прехода води битка за оцеляването си, вкопчила се в все по-изчезващ и изтъняващ обществен и корупционен финансов ресурс. Най-лошото е, че площадите и улиците са пусти. Само тяхната пречистваща енергия и сила може да ни спаси от посредствеността и безумията на родното ни задкулисие.

Илиян Василев