Случващото се в Аспарухово след потопа все повече придобива абсурдни измерения. Хем на всички е ясно, че няма как нещата да се продължат по старому, хем всеки настоява, новите мерки да не го засегнат лично. Този варненски квартал трябва категорично да се раздели с мисълта, че животът там може да продължи както е бил до преди наводнението. Там са необходими драстични мерки – събаране на постройки, евакуация на хора, разчистване и отваряне на деретата. Последователността всъщност става такава – приоритет са деретата, тоест живота на хората, а къщите и пазарите са на второ място.

Първо уж имаше съгласие и единодушие, че презастрояването и опасните повредени сгради трябва да бъдат разчистени. Когато обаче това опря лично до адресите, вратите, къщите и магазините на хората се оказа, че не е така. Сега има протести срещу евакуацията. Да, винаги могат да бъдат намерени административни и човешки пропуски в процедурата по евакуирането. Да всеки може да твърди, че къщата му е здрава, че не е засегната от потопа, че е безопасна. Сигурно същото са си мислили и хората, чиито къщи бяха отнесени от водата.

Този начин на мислене обаче е порочен. Какво трябва да се направи в тази ситуация. Трябва ли сега нарочно да се пусне голямо количество вода по деретата за стане ясно на всички кои сгради са опасни и кои не са. Май това е единственият вариант, вместо геолози, архитекти и инженери да си дадат становищата.

Е, винаги има и друг вариант. Защо пък кметът Иван Портних да не вдига по някакъв начин потенциално опасните постройки, преди всеки дъжд и след това да ги връща непокътнати на мястото им. Вярно, че това ще е инженерно чудо, но пък така всички ще са доволни. Същото можеше да се приложи и спрямо пазара, който е върху самото дере. Преди дъжда да го преместват целия на безопасно място, барабар с бетонната основа и след това да го връщат обратно. Само защото преди години някой е допуснал, че върху дере може да се построи нещо законно.

dnesplus.bg