До вчера някой може и да се е съмнявал, че и БНБ има вина за създаването на недоверие към банките. Вече няма защо да се съмнява. След като декларира, че до петък ще обяви резултатите от одита на Корпоративна търговска банка (КТБ) и свързаната с нея „Креди Агрикол“, управата на БНБ реши да ги представи пред няколко избрани медии, с поименен списък на присъстващи журналисти. Всички други останаха пред вратите на централната ни банка. В някои коментари решението бе наречено скандално. Всъщност е глупаво. В българския език има и по-кратко определение на решения, които показват пълно разминаване с действителността. Да се опиташ да ограничиш информацията по тема, която болезнено засяга цялото общество, е или признак на страх, или на неспособност да отговориш на конкретни въпроси за своите действия, или буквално признание за вина. Точно заради тази болезненост на темата беше нормално данните от одита да се представят при максимална публичност, включително и чрез пряко предаване – както по телевизиите, така и по интернет.

Няколко часа по-късно се наложи глупостта да бъде спешно поправяна. Парламентарната комисия по бюджет и финанси привика управата на БНБ в парламента и проведе открито заседание, предавано по националната телевизия. Но – късно. Спретнатият ни спектакъл за успокоение на масовата публика излезе доста слаб. До този момент всички вече бяха разбрали, че БНБ не е решение, а че е била част от проблема. И че държавата, тоест всички българи ще трябва да платят няколко милиарда лева заради бездействието или безхаберието на централната ни банка. Както и за договорките и съглашенията на политиците. Финансовият министър Петър Чобанов сравни собственика на КТБ Цветан Василев с американския аферист Бърни Мадоф, гуверньорът на БНБ Иван Искров нарече случващото се „грабежът на века“. Какво знаехме? Че по силата на Закона за валутния борд БНБ няма право на собствена парична политика, тоест не може да печата пари и да ни върне във времето от 1996-1997 г., както биха желали много от политиците ни и свързани с тях бизнесмени. И това е най-доброто, което можеше да се случи във финансовата ни система в последните 17 години. Лошото очевидно е, че на централната ни банка е оставена регулацията и контрола върху банковата ни система.
Какво научихме? Че Управителният съвет на БНБ хал хабер си е нямал какво конкретно става в банките. Надзорът върху тях е поверен на един подуправител. Той, впрочем, сега е клиент на прокуратурата именно заради неупражнен контрол върху КТБ. Парадоксът е, че признаци за нещо нередно в този трезор има от години. Прекомерен растеж, прекомерно натрупване на депозити на държавни фирми, прекомерно високи лихви по депозитите на фона на средните за страната.

Все сигнали за повишен риск и за повишено внимание

Имаше и сигнали от неправителствени организации към прокуратурата. А самият главен прокурор неотдавна се оплака, че когато е поискал от БНБ да предостави данни за КТБ, не ги е получил и е последвало необяснимо моткане и забавяне. Дали централната банка е пазила независимостта си, или само е опитвала да отложи назряващия и неизбежен скандал? Или просто е осигурявала време за една серия операции, за които разбрахме вчера?

„Не съм човекът оркестър“, арогантно-патетично се провикна вчера по време на заседанието на парламентарната комисия управителят на БНБ Иван Искров. Е, тук прекали отново. Никой не иска от него това. Искаме само да си е вършил работата. Каквито и да са оправданията със закона и с правомощията на ръководството на централната банка, не е възможно около 3.5 милиарда лева – около половината от кредитите, дадени от КТБ, да са получени от свързани с мажоритарния собственик фирми и никой да не е забелязал. Как е възможно да не се знае колко от тях не са обезпечени – макар че наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити у нас отпадна. Как е възможно над 200 милиона лева да се изнесат в брой в чували от един трезор, ей така, само с една разписка? Законът, по който работи БНБ, е от 1997 г. Иван Искров е управител от над 10 години.

Е, сега ли разбра, че законът куца?

Пак вчера от БНБ обявиха, че предлагат спешни законови промени, за да спасят парите на хората и на фирмите в КТБ. Дано не са като предишните мракобесни, налагащи тотална цензура поправки, с които БНБ предложи затвор за разпространяване на каквато и да било информация за банките – и неистинна, но и истинна. Вярно е, че колкото по-малко говори централната банка, толкова по-добре. Поне така е в нормалните страни. Вярно е, че и прекомерните коментари около банките не са полезни. Но виждаме, че у нас мълчанието има друга цена. Резултатът от него е финансов взрив. Впрочем ако първите законови поправки на БНБ бяха приети, нямаше да четете този текст, нито щяхте да гледате потенето на Искров и финансовия министър Петър Чобанов в парламента. Може би точно затова Искров ги предложи.

Предстои да видим цената, която ще платим заради безхаберието на централната ни банка, само в този случай. На първо време става дума за над 2 милиарда лева, с които да се покрият депозитите на гражданите и фирмите. Това не може да стане само с парите от Фонда за гарантиране на влоговете – в него има около 2.1 милиарда лева. Според признанието на финансовия министър Петър Чобанов ще се наложи спешно да се приеме промяна в Закона за бюджета и да се вдигне таванът на дълга. На фона на все по-лошите данни за бюджета и за държавните финанси това означава да прехвърлим допустимия в ЕС таван от 3% от брутния вътрешен продукт. И да влезем в процедура за наблюдение заради свръхдефицит. Как това ще се отрази на имиджа на страната ни, е ясно – негативно. Какво ще стане с и без това сринатото доверие на инвеститорите, също е ясно – ще си стоят далеч от тук. Сборно обаче цената ще е още по-висока, защото ще последват загуби и в цели сектори на икономиката.

Впрочем, да влезем в наблюдение за свръхдефицит, не е лошо – поне ще ни гледат по-внимателно. След този случай никой в България повече – нито политик, нито финансист, нито банкер, няма да смее да твърди, че банките ни са много по-добре капитализирани и тези в ЕС – с по-строги регулации и по-защитени. И че затова не ни е нужно да участваме в европейския банков надзор.

Напротив – нужно е. След вчерашното представяне на БНБ и на нейната управа човек започва да си мисли, че би било по-добре валутният борд дори да се разшири. Спешно да се стремим към еврото и да приемем контрола върху банковата ни система да се осъществява от Европейската централна банка.

varnautre.bg