В журналистиката, както във всяка професия има правила, които трябва да се спазват. За съжаление в годините на прехода тези правила се размиха, изчезнаха и се появиха клонинги на журналисти. Тези „държачи на микрофони“ и момиченца със засукана визия завършват журналистика, където им преподават „теоретици“ на професията, които през живота си не са работили в медия. Когато тези млади „журналисти“ навлязат в професията, те се учат от своите събратя по съдба от националните медии. Там има репортери, които задават идиотски въпроси, търчат след роднини на починали хора или гледат печално след поредното природно бедствие. Но има и по-възрастни колеги, като Георги Коритаров, които научиха „клонингите“ на изпитани номера от Държавна сигурност. Например, да задават един и същи въпрос, докато не получат отговор. Няма значение колко безмислен е въпроса, „клонингът“ обикаля около обекта с микрофон с ръка, докато не получи отговор. Или не бъде изгонен.

 Такъв напорист младеж се появи в телевизия „Алфа“ във Варна. След природното бедствие в квартал Аспарухово, на атакиста му щукна да нахлуе неканен в Кризисния щаб и 20-30 пъти да пита  кмета на Варна Иван Портних  кога ще си подаде оставката. Да не си помислите, че преди да мине в атака „клонингът” беше направил разследване – кой носи вина за бедствието, беше проучил деретата, беше говорил с Горско стопанство, РДНСК, Община Варна, полиция или прокуратура? Не, разбира се! Свръхсили извън атакисткия му мозък бяха нашепнали, че трябва да зададе този въпрос на кмета на Варна с цената на всичко. След като „клонингът” бе изхвърлен от Кризисния щаб, той не спря с „разследванията“ си, а направи репортаж за развалени сандвичи, заради които попита районния кмет на „Аспарухово“ защо не си подава оставката. Наскоро младежът надмина и учителя Коритаров. С микрофон в ръка, въоръжен с нахалство и камера, той взе да преследва кмета Иван Портних и да го пита защо е обещал да помогне на ФК „Спартак“ – Варна, но не го направил. Не си мислете, че „клонингът” беше проучил фактологията по случая, беше прочел изявленията на треньора на клуба Атанас Атанасов и изпълнителния директор Антон Фажев. Никой от тях не каза, че кметът на Варна е обещал да помогне финансово на Спартак за краткото време, което му дадоха от спонсора „Йнжстройинженеринг“, след като се измъкнаха по бели гащи от клуба.

Но за „клонинга” фактите нямат значение. Той си има собствени правила в журналистиката, които подхождат повече на един репортер от шоуто на Хауърд Стърн, описан в книгата „Интимни части”. Не призовавам „клонингите” да четат тази книга, както и да знаят нещо за Уилям Рандолф Хърст, Джоузеф Пулицър или Аксел Шпрингер. По-лесно се работи без да се знаят и спазват основните правила в журналистиката и тези, които създават и размножават „клонингите” добре знаят това. Защото опростачването на нацията е част от плана на кукловодите да владеят България и медиите са инструмент за реализирането на този злокобен замисъл.

В заключение – наясно сме, че с този материал няма да спрем устрема на „клонингите“ в журналистиката. Те вече са повече от истинските журналисти. Но ако млади колеги, които искат да правят сериозна журналистика попаднат на „клонинги“ би трябвало да бягат от тях, като дявол от тамян. Защото няма нищо по-заразно от човек, който си мисли, че познава тънкостите на професията, а всъщност е дръжка на микрофон, която задава заучени въпроси.

www.barometar.net