Ще започна този коментар с една история в софийски автобус, която се случила на моя позната онзи ден и която история тя с насълзени очи ми разказа. Момичето е симпатично, с интелигентна физиономия, с прекрасна дълга коса, добре облечено и висококултурно. В автобуса тя пътувала права, придържайки се с ръка близо до седалка с двама пътници – баща и малко детенце. В един момент детенцето съвсем по детски попитало баща си:„Татко, защо тази какичка се е хванала тук до нас, а не ей там, отсреща?” На въпроса, типичен за децата, които питат защо тревата е зелена, а въздухът не се вижда, бащата внезапно изтрещял и казал: „Защото е мръсна комунистка, не я ли виждаш?”.  Детенцето, проявило все пак съмнение, използвайки детския си разум и продължило със следния уточняващ въпрос: „А така ли изглеждат комунистите?” При което бащата истерично обяснил: „Така изглеждат, не виждаш ли, че прилича на вещица!”.

Бих искала да допълня, че моята позната е съвсем млада и е родена почти след падането на комунистическия режим в България. Сами разбирате, че никаква комунистка не може да бъде в буквалния смисъл на тази дума. Колкото до метафоричния смисъл на тази дума, за мен е доста трудно да разбера какво именно се включва в тази така широко ползвана обида, отправяна и към хора, нямащи нищо общо с времето на комунизма и непознаващи комунизма. Имам усещането, че думичката „комунист” се е превърнала в клише за всичко и побира в себе си огромното нещастие на тази нация, но нещастие не катарзисно, а нещастие саморазпадащо нацията ни.

Разказвайки ми тази история, тя с насълзени очи допълни, че е започнала да се задушава в автобуса, дишайки трудно от стреса и афекта, породени за секунди от съвършено непознат човек, че смущението и притеснението й са били огромни, че дремещият в душите на българина гняв е преминал в патология, която заплашва да унищожи общото ни съвместно съществуване. Слушам натруфеното говорене на българския президент за европейски ценности, докато обявява новото служебно правителство и се чувствам някак особено, със смесени емоции, както всеки път се чувства българина, когато му представят новите управляващи: това е като да видиш пътна злополука и с облекчение да научиш, че никой не е пострадал. Благодариш на милостивия Бог, че погромът не е бил по-голям!

Покрай клишетата за европейските ценности си мисля, че ако тази дълбока патологична омраза към нас самите продължи, този народ ще се удави в канализацията, независимо с каква помпозност говори президентът по телевизията. Никакво правителство няма да спаси България, ако то не се погрижи да потисне бесовете на омраза, които през последната една година ескалираха до отчайващ нискограмотен фанатизъм. Комунизмът си отиде преди 25 години, спете спокойно, деца! Проблемът е, че фалшивостта, невежеството, завистта и неадекватната политика останаха. България е ориентирана към атлантическия полюс, тя е в орбитата на европейския цивилизационен модел, но нравите й са онези нрави, характерни за прословутата балканска и източна несъстоятелност. И вместо държавниците ни, хората, които управляват страната, да консолидират нацията, те в стремежа си за власт, от политическа глупост и алчност, извършват непрестанни престъпления, вкарвайки този разорен, болен народ в клопката на омразата и разделението.

Така няма да стане, драги политици! И рано или късно вие също ще пострадате от това, което днес сеете. Утре ще го жънете! Защото формулата за спасяване по единично разтваря нацията, атомизира я, озлобява я. „Да разлаем кучетата” е просто филм, не може да е национална доктрина.

Калина Андролова

Поглед инфо

Деконструкция-БНР