Очевидно е, че основната опорна точка на пропагандата срещу новороденото служебно правителство е казусът с биографията на премиера Близнашки. Президентът Плевнелиев нито веднъж не спомена в речта си при неговото назначаване, че е бил член на БСП, проплака днес в. „Дума” в кратка презрителна бележка с акцент върху най-важното, което червените имат да кажат по повод провала на тяхното и назначаването на служебното правителство. Типично! За пореден път господарите на комунистическото и посткомунистическото статукво посягат към очернянето на врага с най-силното си шизофренично оръжие: той е бил един от нас и затова е достоен за презрение, направо не струва нищо, ГМО ( по израза на придържащия се към тази опорна точка коментатор Симов, който нито на ръст, нито на години е по-голям, но комплексарски нарича в интернет Близнашки „премиерче”).

Къде останаха пламенните апели на Пламен (Орешарски) да бъдат дадени сто дни, за да бъде съден по делата? Или другарската жалейка за това, че към Михаил Миков били отправени критики от първия му ден като нов лидер на БСП, а не му отпуснали дори седмица да се изяви (пак по Симов) е поредният двоен стандарт в методологиката на болните от комунизъм журналистчета- за партийния вожд се полагала поне седмица толеранс, но за „предателя” Близнашки е ясно, че е „премиерче” още преди да е поел поста?

Понеже към Плевнелиев се появява сега претенцията- като основна опорна точка- че не е споменал за бившето членство на Близнашки в БСП, нека да приложим този аршин и към Орешарски. Той беше ли представен от същия президент при идентичната процедура преди година като бивш заместник-министър от СДС? Или като не е бил представен по този начин, това беше ли толкова лошо тогава? Или може би мандатоносителят Станишев е изтъкнал синьото минало на Орешарски като плюс, когато го номинира?

За червената пропаганда логиката няма значение. Тя разчита на късата памет и на съответните ръчички, които списуват и псуват на …”комунист”.

Това нямаше да е проблем, ако същите тези списуватели и псуватели не успяха да пробутат номера си не просто на колебаещите се и неориентираните, а направо на десните избиратели.

Писал съм го много пъти и нямам причина да си променям позицията тъкмо в случая с Близнашки: успешното сатанизиране на всеки, който е живял в комунистическата кочина, но си е позволил да я напусне и да й се противопостави активно е сред основните причини да ни управляват прасета до ден днешен. За тях доброто прасе е само онова, което си остава в кочината. Другите подлежат на заколение- може и да не е „само” морално.

Ето с този номер прасетата на прехода успяха да заразят дясното пространство, лишавайки го от огромен потенциал за противодействие. В търсене на праведни трюфели, расли чистофайнически при комунизма, десните водят безкрайни битки и войни помежду си, а откъм кочината долита доволното грухтене на всеядните зурли, за които няма проблем да припознаят за свой всеки, готов да им служи- бившия главен редактор на”Демокрация” Сидеров, бившия американофил Александър Симов, бившия седесар Пламен Орешарски и т.н. Плевнелиев не им се върза на номера, създавайки прецедент. И сега възмутените прасета квичат разтревожено!

Иво Инджев