Бившият депутат от партия ГЕРБ и настоящ заместник-председател на Парламентарната асамблея за черноморско сътрудничество Свилен Крайчев споделя в социалните мрежи своите впечатления от град Киев: „Сега, да ви разкажа нещо за Киев. То и аз четох из нета, гледах телевизия, ама не е това. Не си ли стъпил там, не си ли го почувствал, не е това! Вече в Киев е спокойно. Заварих го такъв, какъвто го зная – малко меланхоличен, слънчев, приятен. Хората не са припряни, ходят бавно, та чак мързеливо по Хрешатик. Няма помен от барикадирания ЕвроМейдан. Тук-там някоя обгорена сграда, ама и те трудно се забелязват от опънатите огромни цветни рекламни пана пред фасадите. Това е, докато не стигнеш ул. Михайл Грушевски. Точно тази улица гледах по CNN. Едни хора се криеха между дърветата, а други стреляха по тях със снайперите. Сега съм на тази улица. Тихо е. Хората пристъпват бавно и разглеждат снимките изложени по цялото протежение на улицата. Това са убитите от снайперистите. Стоя на мястото и се мъча да си представя, ако някой почне да стреля сега, какво бих направил. Моят украински приятел ми разказва, че и тогава хората не са знаели, какво да направят. Не са разбрали дори от къде се стреля – от покрива на тази, на тази или на онази сграда. Вървим покрай снимките. Почти пред всяко дърво има снимка на хора, убити на това място. Общо 106! Един от първите убити е бил от Беларус, имало грузинци, арменец, дори руснак …. Няма етническо разделение. Ясно е, че на всички им е писнало от, уви, демократично избраната мафия, която чрез избори уреди властването си над свободолюбивите украинци. Тази върхушка трябва да бъде наредена на почетно място до известните кървави главорези като Пол Пот и други подобни, унищожавали народите си. Вървим покрай снимките. Нямат край. Ако има някъде храм на открито, то това тук. Тишината на улицата е странна. Слабо и недодялано ми е перото да я опиша. Тя просто трябва да се почувства. Хората спират и се заглеждат. Нещо мълвят. Какво? Може би молитва за успокоение на душите на загиналите? Може би благодарност, за това, че не са се стреснали от изстрелите, не са се поколебали да се жертват? Да се жертват, за какво? Тепърва ще се види! Украйна й предстои тежък път. Освобождаване от задушаваща мъртвешка прегръдка на руската мечка е само началото, после следва да се освободят от не по-малко мъртвешка хватката на олигарсите си, което си е тежка задача, съдейки по нашия несполучлив досегашен опит. Предстои да видим.“