Груби квалификации, обиди, тиради с обвинения и най-просташки хули, това бе поведението на една малка, но креслива част от варненските журналисти спрямо екипа, подготвил кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019 г. Гореописаната помия се изля на брифинга, на който екипът се опита да отчете дейността си, след като Варна не успя да спечели престижното състезание. Всички знаете – международното жури предпочете Пловдив.

Основното обвинение на медиите: къде са парите, как са похарчени „милионите“? Само ще уточня, че за последната фаза от надпреварата екипът на Варна 2019 разполагаше с бюджет от 500 000 лв. за заплати, хонорари, реклама и организиране на мероприятия и това е публично известен факт.

От 10 души в екипа само 2-ма са общински служители и за къртовския си извънреден труд по кандидатурата те получиха … 0 лева. Повечето от останалите сме на граждански договори от по 5000 лв., които, разхвърляни на няколко месеца работа, се равняват на около 600 лв месечно.

Разследване на „Дневник“ за похарчените пари установи, че те са в рамките на бюджета. Най-очеизвадните разходи са стотината хиляди лева дадени на „Медийна група Черно море“ и „Вестник Народно дело“ за медийно отразяване на културните събития в общината, свързани с кандидатурата на града. Тези пари обаче са дадени с решение на Общинския съвет. Т.е. това е станало без знанието и зад гърба на екипа Варна 2019. Толкоз за парите. Не сме крали нищо.

Какво всъщност се случи? Защо е цялата тази драма? Париж загуби от Провадия кандидатурата за лятна олимпиада ли? Какво стана?

Някои казват: Варна загуби. А можеше ли да спечелим?

Варна сигурно е прецедент в проекта Европейска столица на културата, защото градът не тръгна дори от нулеви позиции. Преди година и половина Варна започна това състезание закопана до шията. Не само че никой не вярваше в победата, но дори самото споменаване на думичките „културна столица“ извикваше у редовите варненци крайно враждебни реакции, защото през 2013-та млади хора се палеха по улиците, а градът изглеждаше като след гражданска война. В тази, меко казано, нездрава обстановка самоотвержният екип на Варна 2019 (общо взето все тъпи идеалисти) се нагърбва със сизифовската задача да придвижи кандидатурата напред. Тогава екипът е сам и изоставен от всички, защото никой не вярва в преминаването на следващия етап.

Работи се в условията на тотален хейт.

На преселекцията (първият етап от състезанието, където отпаднаха 4 български града) победихме Бургас. Някой вярвал ли е в това!? Светна ли ви лампичката? Явно състезанието Европейска столица на културата не е конкурс за красота на градовете, най-малкото защото грозни и неуредени градове в Европа почти няма. Другото нещо, за което говори този факт, е че на онзи етап екипът на Варна 2019 си е свършил работата отлично и е победил основният си конкурент – красивия, богат и уреден по европейски Бургас.

Застанахме на финалната права и се изправихме срещу останалите столици – Търново, София и Пловдив. Започнахме огромна разяснителна кампания и работа по кандидатурата. Постигнахме и конкретни резултати – не само враждебността към кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата до голяма степен изчезна, но и получихме огромна подкрепа от най-младите. Повярваха ни, защото ние си вярвахме и бяхме честни с нашите съграждани! Ние просто се борихме за Варна, защото знаехме, че спечелването на титлата Европейска столица на културата е най-бързият начин този град да се откачи от спиралата на упадъка, в която се върти вече четвърт век.

Все пак загубихме.

И страшно ни боли, защото при гостуването на журито във Варна и на презентацията в София се представихме страхотно. Това не са наши оценки. Заяви ни го председателя на журито Стийв Грийн.

Направихме ли грешки? Със сигурност – да.

Единственото нещо, което мога да гарантирам, е, че тези грешки не бяха направени от користни подбуди, а само от липса на време, човешки и финансов ресурс и от намесата на странични фактори. Чувстваме ли вина за загубата? Аз лично – да, но смятам, че ние бяхме по-смелата и атрактивна кандидатура, която наистина можеше да предложи нещо ново на Европа.

Да се върна пак към част от колегите журналисти, които устроиха грозния погром над екипа на Варна 2019. Предполагам знаете как беше фалиран радио заводът във Варна, знаете съдбата на завода за дизелови двигатели, знаете как Соди-Девня бе продадено на 10 пъти по-ниска от пазарната цена, знаете с чие решение и кой приватизира на безценица перлата на варненската икономика БМФ, знаете кой разсипа корабостроителницата и поне още 20 предприятия в града…

Та искам да кажа на тези журналисти, които се изхрачиха най-безцеремонно върху работата на екипа на Варна 2019: Моля ви, бъдете така груби, невъздържани и арогантни с хората, които наистина окрадоха и стъпкаха Варна. Имената им са добре известни. Те и днес са в политиката и в бизнеса и ще навестят Варна за изборите. Ако направите това ще приема нашето оплюване за оправдано и ще ви призная за автентични, принципни и най-вече истински …
Тихомир Божанов
Член на Екипа на Варна 2019

P. S. Когато се случи наводнението в Аспарухово, само няколко часа след трагедията, членове на екипа на Варна 2019 и този на Младежката европейска столица 2017 бяха едни от първите, които хванаха лопатите и отидоха в калта. Незабавно прекратихме част от работата си по кандидатурата за Европейска културна столица и прехвърлихме нашите доброволци, включително и чуждестранните, цяла седмица да работят в бедстващия квартал. Ние написахме и първите статии в социалните мрежи, които описаха истината за ставащото в Аспарухово. Смея да кажа, че в определена степен това активизира огромната доброволческа помощ, която страната оказа на Варна. До този момент тези факти не сме ги афиширали, за да не бъдем обвинени, че спекулираме с бедствието, ама е редно вече някои неща да се знаят.