– Г-н Кеворкян, в интервюто си като гост на Сашо Диков бяхте непривично мек. Защо не „настъпихте газта” докрай?

– Аз съм доста обръгнал, дори донякъде и отегчен от занаята ни, а и не върви да се репча за щяло и нещяло. Изчислил съм, че когато някой изръси нещо срещу мен, са ми нужни около пет секунди, за да приготвя поне три отговора, не особено ласкави – това в случай, че не ме питат нещо смислено, а ме замерят с някакво твърдение. За жалост обаче, днешната телевизионна стилистика в разговорния жанр се изчерпва предимно с констатации – водещите подхвърлят твърдения, а не въпроси. Това се харесва на някои зрители: водещият казва на някой, че е идиот – публиката се въодушевява и очаква да види как ще реагира въпросният идиот. Това не ми е по вкуса. Когато някой е решил да ми каже, че съм „нещастен“, аз мога веднага да му запуша устата, като отвърна, че той от своя страна е глупак. И какво ще се случи? Нищо и половина. Всъщност, споменах в интервюто как Сашо подвиква на главния прокурор, че не е прав, а онзи си премълчава, понеже това е разумната позиция. Смисленият въпрос е най-важното ни оръжие, това е велика сила, един въпрос може да предизвика революция и няма какво да си губим времето с някакви предположения. Въпросите също така могат да очертаят твоята представа за човека насреща ти – но елегантно и промислено. Колкото и да не им е приятно на днешните мухльовци, аз съм предизвикал най-големите скандали в нашата журналистика – и не само с интервюто с Амосов, имаше и други бомби. Например на абсолютния предел на търпимостта беше интервюто ми с главния редактор на комунистическия орган „Работническо дело“ – тогава ми се обади Тома Томов и рече, че и в Америка не е виждал подобно чудо. Освен това, Сашо твърди, че е мой ученик, макар че аз не гледам на никой като учител – затова не върви да се дърляме в ефир…

– Защо според вас Сашо Диков се направи, че не разбира отговора ви за близостта ви с Бойко Борисов: „Приятели сме, но никога не сме говорили за телевизия, той не я разбира, а пък и репортерките толкова вихрено се влюбиха отново в него, че ще ми е по-интересно да си говорим с него за мадами”? Това неразбиране ли беше причината да заявите, че около Борисов има твърде много „мъжки самодиви”?

– Де да знам защо не е разбрал отговора ми! Каза ми, че го е чел четири пъти и нищо не разбрал. Можех да му кажа да го прочете пети път, но що за разговор щеше да бъде това?! Дребните закачки не вършат работа, разговорът само помътнява от тях, което може би е и целта на повечето предавания…Иначе съм писал още преди години, че си имаме работа с един нов водещ, който се опитва да доминира над всички и до голяма степен го постига.

Бойко

Той наистина не разбира от телевизия, обаче се опитва да я пригоди към себе си, към собствения си вкус и до голяма степен успя. Майстор е на репликите, движи се на ръба на приличното, но има успех. Още беше кмет, когато писах тъкмо във вашия вестник, че той усърдно се опитва да изгради още отсега своя мавзолей. Доста рисковано начинание, но засега има успех. Много е гъвкав в езика, майстор е в размяната на реплики, по-дългите разговори обаче го отегчават и той бяга от тях. Гъвкав е и с репортерките, там не подбира, и всички го зяпат в устата, сякаш от нея излизат златни пендари. Не съм чул досега някоя репортерка да изскимти някакво възражение, това дори не им минава през главите. Писал съм за един уникален случай: бяха го наобиколили някъде на Околовръстното шосе, пак откриваше някаква отсечка, каза им набързо нещо – неговото казване е смес от сръдня, укори и интимничене, и накрая им рече: “Хубава събота!“. И всички каки гракнаха: „Мерси, мерси“.

А беше неделя… Те са готови да живеят с един ден по-малко, само за да му угодят. Дори Миро Мършата, неговият министър, не е такъв майстор в угодниченето. За какво му е при това положение на Бойко да разбира телевизията?! Отгоре на всичко е доста дащен и отскоро около него наистина има едни особи, които се изживяват като самодивите на Хаджи Димитър – макар че ако някой ден Бойко слезе от сцената, те незабавно ще се превърнат в пепелянки. Чувам, че доста се грижи за тях. А пък те му въртят главата с дивите си съвети… И мъжки самодиви има около него, факт. Виж, за 44 месеца, докато беше премиер, доста медии се превърнаха в негови ратаи, без той дори да си мръдне пръста. Страхотни европейски пари се изсипват – въпросната Мърша, както го наричат, беше един от главните трафиканти на тези средства.

Веднъж направих критически анализ чие актьорско превъплъщение в Бойко е по-успешно и по-честно – на Любо Нейков или това на Краси Радков. За мен, без всякакво съмнение, Краси е по-близо до прототипа. Това е неизбежно – когато правиш реклами по поръчка на земеделското министерство, няма как героят ти да не е захаросан, такъв е случаят с Любо. Отделен е въпросът, какво щеше да се случи, ако Слави и Бойко не се бяха скарали за някакъв парцел и започнаха да се дърлят. Но това тяхното беше мачле на по един крак, всъщност те и двамата по едно време си бяха счупили по един крак…

А Сашо дори не подозира докъде съм стигал в портретуването на Бойко. Имам, например, следният кеворкизъм: „Бойко си счупил главата по време на мач и отишъл за осми път да гледа Любо в „Големанов“, може би за да го разбере по-добре“… Но дори и подобни ужилвания не се отразиха на отношенията ни…

Впрочем, в една медийна среда, в която Миро, наричан от някои Мършата, е един от главните разпределители на европейски средства, не може да се очаква нищо смислено. Миро М. не можа да се справи със софийските улични кучета, но с медиите имаше по-голям успех. Нищо, че по този начин те се превръщат в помияри… Един главен редактор, който лапа евросредства, винаги ще е влюбен до уши в онзи, който му ги дава. А ползата от това харчене е направо нулева, всички го знаят, но си траят. Сега пък БНТ получила допълнително 5 милиона лева – следователно трябва да очакваме усърдно да соанират онзи скрит комуняга Близнашки поне до изборите. И с тия пари тарикатите пък като Найо Тицин ще се готвят за нов сеанс по публично мастурбиране – с нов боклук като онзи „Четвърта власт“…

Когато става дума за нашите медии, все се сещам за думите на голямата френска певица Жулиет Греко: „Истинската жена е голяма, дори когато е легнала“ – може ли това да се каже за нашата днешна журналистика? А пък Чърчил събрал веднъж по-известните журналисти, послушал ги и сетне им казал: „След като уточнихме, че сте проститутки, дайте да поговорим за цената ви“.

– Защо, след като сте приятели с Борисов, решихте да слезете от екран точно в този момент? Та той има нужда от вашата подкрепа сега…

– Той може и да има нужда, обаче аз не разбирам от носене на цветя, дори не знам в какви случаи се носят гербери. От мен никой не може да очаква подкрепа, съвети пък в никакъв случай. Питай кротко, питай пак – а ако на онзи, който и да е той, мозъкът му не е дървен, все нещо ще разбере. Има достатъчно водещи, които Бойко сякаш е чифтосал с каракачанските си овчарки – и за него вече е съмнително дали вижда в огледалото себе си или нещо друго. Веднъж бях споменал, че трябва да се открие концлагер за телевизионни слагачи. По-важното обаче е какво се случва с нашия занаят, дали гръбнакът му вече окончателно не е от желе.

– Кое е по-страшно – влюбеността на журналистите в политиците, или на родните държавници в световните лидери, както е влюбен президентът Плевнелиев в президента Обама?

– Второто е далеч по-осъдително, обаче нашите путьовци все са влюбени в някого. Плевнелиев направо да го съжалиш – заради чувствата на преданост, които така бушуват в дребната му душа, че всеки момент могат да я разкъсат. Слугинското му поведение и цялостното му излъчване плачат за перото на един Алек Попов, той би написал един чудесен роман-гротеска – сега пък „Мисия в Страната на Дупедавците“.

Плевнелиев вече не е само сериозен конкурент на Мистър Бийн – в макароноподобното си изсулване той отдавна го е задминал, но друго е по-важното: малки хора, джуджета същи, а пращат на дръвника и остатъците от българското достойнство. Плевнелиев има една снимка с Обама, която, ако бъде видяна от американския президент, той ще ни сметне за малоумна нация. И тия хилещи се петлета не са едно или две – същият мазник беше отцеругателят Николай Младенов, Вигенин, при цялата си незначителност, и той се стараеше доста в това отношение, за Соломон Паси не си струва дори да говорим. Български външен министър, и то със смесен произход, който така обруга православието, както не са го правили дори турците – негови са думите, които завинаги са жигосани на челото му: „Майната му на православието!“. И това минава и заминава – телевизионните слагачи не се уморяват да го канят, за да ръси едни и същи лакърдии – тия дни твърдеше, че Симеон ни вкарал в НАТО и Европейския съюз – вкарването от Симеон, сълзите и сополите от Соломон

Имам една куриозна история с него: той навсякъде се прави на евреин, твърди се, че само при Кадафи е казал, че е с марокански произход, вероятно, за да му се хареса. Докато беше министър, държеше в кабинета си една грамота от израелския парламент. Когато го питах, какво пише в нея, понеже си мислех, че знае еврейски, той презрително рече: „Де да знам!“. Само дето не каза: „Майната им и на евреите!“. Веднъж, преди години, президентът Първанов ни покани група по-известни хора, за да обсъдим, как да се чества някаква годишнина от Холокоста, и Лили Иванова беше, дори преди да стане полковник от Българската армия. Виж, за това Николай Цонев, който я произведе, наистина трябва да го накарат да коленичи пред някое бойно знаме и да се извини. Както и да е. Та на онази среща един от присъстващите евреи подметна, че не е лошо да се поднесе някакво извинение и от името на българския народ, представяте ли си – извинение от единствения народ, който е спасил евреи през Втората световна война! Левчев скочи и каза, че веднага ще напусне, ако се иска подобно нещо. Започна разправия и тогава Соломон каза: „Е, да вземем тогава да направим два комитета – един, който приема народът да се извини, и втори, който не е съгласен с това“…
Няма такива слагачи и въртиопашки като българските политици – те ще оцелеят дори при ядрен взрив, неизтребими са, пумпалите сладки…

– Защо показахте сензационното интервю, неизвестно до този момент, със Симеон Сакскобургготски чак сега – след 24 години? Каква е причината да го държите в архива си и да го покажете точно в този момент? Та царят съди България в Страсбург не от тази седмица…

– Просто сега се сетих за него – нали споменах пред Сашо, че трябва да се търсят и откриват хора и истории с едри габарити. А и аз все още не съм разтръскал както трябва торбата с архивите си, все отлагам това…

А Симеон се превърна просто в един брокер – заряза всичко онова, което носеше от Историята – и започна само да взема и да взема, временно, както се оказва сега. По някое време беше взел два пъти едни 4253 декара гори – тогава казах, че трябва да внимаваме с апетита му – за да не реституира и герба ни. Важният въпрос обаче е кой го навря в този капан с имотите. Имам я и тази история. Но ще почака известно време. Във всеки случай, Симеон е шедьовърът на Българското Пропадане, стореното от него е катастрофа за цялата ни История. Тя е обръгнала на всичко, но това е извън всяка мярка: да се пазариш за имоти, да съдиш страната си, а пътьом да ходиш на конгреси на социалистите, предходниците на които са убили като куче чичо ти принц Кирил! Това е въртеливост, подходяща за едновремешните кафе шантани, но не и за сериозната политика.

– При Сашо Диков казахте, че групировката на Иво Прокопиев беше моторът на протестите и макар че те не успяха, сега тези хора са във властта и от сутрин до вечер са по телевизиите и дават ум и разум. Как ще коментирате изявленията на Прокопиев от неделя вечер, че „банковите депозити са рискова инвестиция” и „КТБ трябва да бъде незабавно фалирана, тъй като не е обществено значима”?

– Казах тогава също, че Сашко има някаква необяснима слабост към ония типове, които у нас неизвестно защо наричат олигарси. И споменах името на Прокопиев – и той веднага цъфна следващата неделя. Той също е абониран за телевизиите, макар че от него не може да се чуе нищо друго, освен баналности. Е, тук-там гарнирани с откровено нахалство. Да търсиш рецепта за КТБ от един Прокопиев, е все едно да размяташ въже в къщата на обесения. Но някои хора от телевизиите са такива – най-напред ритват бурето под краката на осъдения на смърт, а сетне усърдно му правят изкуствено дишане.

Неговите хора скоро ще бъдат разкарани от Бойко понеже той вече е разбрал, независимо какво му дуднат самодивите, че с единия крак е в капана на прокопиевци, включвам там и Плевнелиев. За малко повече от месец тия хора нанесоха непоправими поражения на Бойко – той може нехайно да си върти синджирчето, но тепърва ще губи от досега си с тях. Случайните хора са и порядъчно отмъстителни: само заради личната си война с Цветан Василев, сега Прокопиев е готов да се превърне в гробар на КТБ. Трябва обаче да се прозре, какъв е същинският интерес зад това безумие. Още повече, че Прокопиев е един от асовете от Ерата на криминалната приватизация – неговите притежания винаги са били съпровождани с нечувани скандали, разследвания, съдебни дела. Е, да, той успя да се измъкне дори от мъртвата хватка на Филчев, но един сръчен журналист, преди да разговаря с Прокопиев, не е лошо да пие едно кафе с бившия главен прокурор. Доста ще му загорчи. Хиляди хора са практически обеднени от скандала около КТБ, съдбата им изглежда, поне засега, прекършена, а този герой иска да сложи кръст на всичко – все едно, че сме в Епохата на Голямото Разграбване, кой взел-взел. Подобен манталитет е неизкореним. А подобно говорене е толкова неприлично, че направо може да бъде наречено

ГОВНОрене

Пластмасовите зъби не вършат работа в разговорите с подобни хора. Над българската криминална приватизация е наложена плътна димна завеса, затова сега някои герои от ония години не се свенят да пробутват новите си радикални идеи. Интересното е, че Костов, благодетелят на приватизаторите от 90-те години, между които е и въпросният Прокопиев, говори далеч по-разумно от тях за КТБ. Е, „агнешките главички“ трудно поумняват – както ви е известно, Прокопиев беше видна фигура от едноименния кръг…
blitz.bg