По-високи заплати и пенсии – да, но чрез реформи и задвижване на икономиката, категоричен е шестият в листата на ГЕРБ за Варна и председател на предизборния щаб на партията Павел Христов.

– Г-н Христов, каква беше предизборната кампания, която е към своя край?
– Това, което направи тази кампания различна, са срещите с хората лице в лице. Поставихме си амбициозната цел в рамките на тези четири седмици на активна предизборна кампания да посетим всички населени места на територията на Варна. Срещнахме се с хората от 153 села и градове от общо 160 в областта. Отговаряхме на въпросите, които те поставят, представихме им програмата ни лично, за да са запознати с това, което предлагаме, и реалността, в която се намира държавата.

– Сверихте ли си часовника? Други неща ли очакват от Вас хората, различни, от тези, които сте предполагали, че ги вълнуват?
– Като че ли хората останаха излъгани последните години от всички надежди, които всеки един политик, срещайки се с тях, им поднася. Към днешна дата те разсъждават много реално. Разсъждават много прагматично и са наясно, че нещата в държавата са тежки – финансово нестабилни, политически нестабилни. Икономиката е блокирана. Голяма част от хората, с които се виждаме, бих казал по-голямата част от тях, са наясно с тези неща, и си дават ясна равносметка. Смея да твърдя, че високо се оценява реализмът, с който подхождаме ние като политическа партия, реализмът в управленската ни програма, защото предлагаме и обещаваме само реални неща. В общи линии предлагаме стъпките, предлагаме решения, а не празни обещания „Ще ви вдигнем заплатите” или „Ще ви увеличим пенсиите”. Да, това са наши цели, но те ще бъдат постигнати чрез реформи, чрез задвижване на икономиката, чрез връщане на политическото доверие на международните ни партньори, чрез връщане на европейското финансиране в страната, чрез връщане на чуждите инвестиции в страната, и най-вече – развивайки регионите. И тук, конкретно за Варна, автомагистрала „Хемус“ е едно от най-важните неща. А и след като нашият лидер лично го обяви за приоритет, мисля че е налице достатъчно сериозна гаранция за това, което смятаме да правим.

– Защо магистрала „Хемус“ е реално, а не празно обещание? Какви са практическите доказателства, че реално ще се случи?
– Изграждането на магистрала „Хемус“ не е празно обещание. Практическите доказателства са в мандата, в който ГЕРБ управлява. Ако върнем малко назад лентата, ще видим тогавашния ни приоритет – автомагистрала „Тракия“, и тя вече е факт към днешна дата. Автомагистралата е изградена и Южна България вече има това удобство, казвам удобство, защото в 21 век магистралата би трябвало да е нещо нормално, а не лукс. Когато управлявахме в предходния си мандат, автомагистрала „Хемус“ също беше конкретен приоритет. Нещата бяха степенувани. Да, правим „Тракия“, и да правим „Хемус“ веднага след това, получавайки следващ мандат. Нямаше как в рамките на един мандат итова да стане. Така че магистрала „Хемус“ не е нова за нас. Тя винаги е била приоритет, и докато не го изпълним, ще продължи да бъде такъв.

– Има ли ясна представа откъде ще дойдат парите, защото това е един огромен проект? Досега ни уверяваха, че такива пари няма, че тя не може да бъде финансирана с евросредства.
– Преди година имаше редица опции, по които можеше да се строи автомагистрала „Хемус“. Към днешна дата опциите са доста по-малко, но все пак има такива. След като постигнем мнозинство в НС и получим доверието на избирателите, след като съставим правителство, това ни дава реалната възможност да търсим средствата и от европейското финансиране, и от републиканския бюджет. В общи линии това са основните инструменти, върху които бихме могли да разсъждаваме за изграждането й. Хубавото е, че имаме опит, доказали сме го. Ще го приложим на практика и тази магистрала ще бъде факт. Ако трябва да бъдем по-конкретни, 4-годишната перспектива е напълно реална да се осигури финансиране и да се реализира проектът.

– Магистрала Хемус е нещо прекрасно разбира се, но няма автоматично да рестартира бизнеса във Варна, да върне загубените предприятия, загубените работни места. Какво реално може да се направи в тази посока или изцяло трябва да разчитаме на това варненци да са инициативни, сами да започнат да действат. Нещо може ли държавата да помогне?
– Една мярка сама никога не води до резултати, трябва да се гледа комплексно на нещата. Естествено автомагистралата ще създаде условия, които да развиват бизнеса, и не само във Варна, а в Северна България като цяло. Конкретно за нашия град друг основен приоритет това е пристанището. Тук говорим за разширяването и модернизацията на пристанище Варна–изток, отваряне на първо и второ кейови мяста, създаване на наистина атрактивна зона в града. Това е втората мярка, с която можем да се ангажираме и можем да изпълним, и тя ще има пряко влияние върху бизнес климата в града. Но не само това. Програмата за енергийна ефективност, която предлагаме. Разписали сме конкретна мярка – 2 млрд. лева за саниране на панелните жилища. Това е един шанс, който се отваря пред много фирми, много изпълнители. Това са реални средства, които ще влязат в малкия и средния бизнес.

– Може би трябва да уточним и механизма, по който ще бъда гарантирана работа за всички фирми, отговарящи на условията на обществените поръчки.
– Естествено. Тук става дума за комплексен подход. На определен интервал от време да има ограничение за възлагане на нов обект на вече избрана фирма. Да не е само една фирма, която да изпълнява всички ремонти. За да може всеки от бранша да получи възможност, да участва, да изпълняват обектите, които са възложени, да се плащат заплати и така по цялата верига.

– Откъде ще дойдат тези 2 милиарда? Сумата е много сериозна, а Бойко Борисов беше категоричен, че няма да се търси съфинансиране от собствениците.
– Избягахме от момента със съфинансирането, защото сме наясно, че ситуацията е тежка. Наясно сме, че с растящата цена на електроенергията, нещо, което ще ни се отрази шоково още в следващите няколко дни с първото увеличение от октомври, на хората ще им е трудно да отделят ресурси. По-добрият вариант е този фонд от 2 млрд. да бъде разпределен в рамките на 4-годишния мандат и санирането да се финансира изцяло за сметка на бюджета, а не частично за сметка на бюджета и частично за сметка на собствениците. Защото по този начин, собствениците ще бъдат облекчени, и ще могат да си плащат сметките. Отделно енергийната ефективност ще се повиши. Има места, на които дори може да се стигне до икономии от над 50% от разходите за електрическа енергия и отопление.

– Споменахте модернизация и разширяване на пристанище Варна-изток, а по-скоро досега се говореше за неговото преместване.
– Темата с пристанището, доколкото съм запознат, е по-голяма и от мен. От над 30 години се дискутира и все още не е постигната ясна визия какво трябва да се случи с това пристанище.

– И въпреки това вашите опоненти дадоха 15 млн. за проектиране на конкретно място, въпреки че то не беше еднозначно избрано.
– Нека сме наясно: тези 15 млн., за които слушаме вече една година, са чисто виртуални. Няма предприети действия, няма резултати. Мисля, че на всеки един от нас е ясно, че това са 15 млн., които ще отидат за папки, за проект, който все още няма ясна концепция как точно трябва да се случи, какъв точно терминал, къде трябва да се намира. Да, има общия устройствен план има предвидени терени, пространства, но нямаме никакъв бизнес модел. Нямаме ясна визия, какви ще са инвестициите, как ще се връщат, кой ще ги плаща. Методът на финансиране на самото строителство не е ясен. Това бяха едни 15 млн., които щяха да потънат в документация, която може би нямаше и да има стойност след това. Проблемите са много, и тези 15 млн. са чисто виртуални, както и 30-те млн. за изграждане на нова Съдебна палата. Едва 1.8 млн. лева от обещаните 5 млн. са преведени за ремонт на Спортната зала. Да припомня, че финансирането на Спортна зала по времето на правителството на ГЕРБ беше гарантирано. Тогава обаче кабинетът подаде оставка. Спомняте си събитията как се развиха. Властта беше взета. Казвам взета, защото това реално си беше един преврат, който се случи на изборите. Взета от Тройната коалиция БСП-ДПС-Атака. И средствата година и нещо се забавиха. Това, което дойде до Варна, няма и половината от общата стойност.

– Да не говорим, че това е стойността само за ремонт на една зала в целия комплекс „Дворец на културата и спорта“.
– Реално тази инвестиция от 5 млн. гарантира покриването на изискванията за провеждането на Европейско първенство по волейбол в града. Нещо, което между другото, е много важно да се случи. Аз съм спокоен, поради факта, че общинската администрация знае как да си свърши работата и да се справи с този въпрос.

– В предишния си мандат Вие активно се занимавахте с въвеждането на електронното правителство. Ще направи ли то живота на избирателите по-лесен или поне по-прозрачна работата на хората, които те избират?
– Електронното правителство ми е не само тема, то ми е и страст. Аз по образование и по професия се занимавам с информационни технологии. Бях консултант в редица големи компании. Едно нещо съм разбрал. В тази сфера невъзможни неща няма. Така че, ако електронното правителство бъде изнесено като приоритет с ясни мерки за развитие и поетапното му въвеждане, мисля, че можем да стигнем до една успешна реализация и на електронно управление. Ще дам един пример. Когато бях общински съветник, почти две години с мои колеги водихме усилен диалог на тема въвеждане електронен подход в работата на Общинския съвет. След много мъки, успяхме да достигнем до фазата, в която получавахме материалите електронно и преминахме към система за електронно гласуване. Нещо, което ускори много работата на институцията. По отношение на ползите – електронното правителство от една страна води до публичност, защото там няма скрито-покрито. Системата винаги е ясна. Документ, преписка или каквото и да е друго – къде е в момента, кой отговаря за него и на какъв етап е обработката му. Кой го бави, кой иска да го скрие?

– Това касае ли, примерно, жалбата на Иван Петров от с. Снежина до президента или се отнася само за важни документи като проектозакони или преписки между различни институции?
– Подходът е сложен, защото трябва да се приложи много интегриран модел. От една страна моделът на работа на институциите трябва да бъде цифровизиран, т.е. документооборотът при тях да върви електронно. Регистрите трябва да бъдат свързани, а на един етап може би и обединени. За да може информацията в реално време да се обменя между всички заинтересовани ведомства, под сериозен контрол, за да няма изтичане и злоупотреби с тази информация. В сферата на технологиите това е напълно възможно. Следващият етап е вече цялостното отваряне на тази система, за да се даде достъп както на бизнеса, така и на гражданите, и те в реално време да могат да следят какво се случва с тяхната документация. Дали е жалба до Президента, дали е жалба до министър, дали е жалба до местна администрация, той да има достъп, и да знае.

– Значи електронното правителство ще спести на хората висене по гишетата за вадене на справки. Подаване на един и същ документ в няколко институции…
– Пести на хората време, пести на хората ресурси. Пести на хората пари и най-вече нерви, което не е маловажно, защото чакането на 5 гишета винаги е много изнервящо. Създаването на условията за тези неща, въвеждането на електронна идентичност – българските граждани да могат да се идентифицират и в интернет пространството, това ще доведе до преки ползи. Оттам и икономията, която ще реализира държавата, е много голяма. За мен електронното правителство е огромна стъпка напред, ако бъде въведено, и когато бъде въведено. Отделно да не говорим, колко сериозен сигнал е това към целия информационен сектор в България, защото това е реална перспектива за развитие. Това е реално сектор, който може да носи много голям процент от БВП. Така че тези услуги трябва да бъдат стимулирани, трябва да бъдат развивани. Но това нещо да стане, трябва първо държавата да даде пример, местните власти да участват активно.

– Какво ни спира в момента? Защо няма електронно правителство?
– Защото до момента няма воля това да се случи. По време на мандата на ГЕРБ бяха положени първите стъпки. Изграждане на електронни системи, свързване на електронни системи. И между другото икономията само от Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ е 20 млн. Така че ние имахме желанието да го правим, започнахме да го правим, просто времето не ни стигна. Преди нас и след нас правителствата защо не го правят е ясно – защото електронното правителство и електронното управление вадят всичко на светло. Всичко е видимо, всичко е публично. Достъпът до информация е лесен, бърз и ще се знае във всеки един момент, кой какво прави. Условията за корупция при работещо електронно управление и правителство са драстични по-ниски, от това което е в момента. Там го няма вариантът – намеса на човешкия фактор. Няма го вариантът, в който негово величество чиновникът да накара гражданина да се поклони или съответно да предостави необходимата „почерпка“, за да получи полагащата му се услуга. Това пряко влияе върху условията за корупция. Намалява ги не в проценти, а в пъти.

– В същата теория на конспирацията може би влиза и електронното гласуване. То не е полезно за партиите, казват хората, заради това не го и въвеждат. Защото няма да могат да се купуват гласове тогава.
– Електронното гласуване е една тема, която има сериозна почва за развитие или поне за дискусии. Аз лично, като човек от бранша, смятам, че това е необходимо. Това е възможно да се изпълни. Има редица трудности, докато се стигне до успешната му реализация, но е напълно възможно. Това е моята скромна оценка. Защо не се въвежда? Защо отказаха да го въведат? Ние предложихме конкретни текстове, които да гарантират изграждане на система. Предложихме поправка в кодекса „Мая Манолова“. Конкретно да бъде заложен този модел. Но той не беше приет. Защо не беше приет? Защото това отваря възможност пред много голяма част от българското общество да гласува. Дори и тези, които не са сигурни ще излязат ли да гласуват, седейки вкъщи ще им отнеме три минути да го направят. Ще даде шанс и на българите в чужбина да гласуват, а те не са малко и много рядко гласуват за БСП. А БСП нямат интерес да се повишава избирателната активност. Колкото по-ниска е активността, толкова по-добре е за тях. Колкото по-висока е активността, толкова по-добре за българското общество, защото тогава шанс имат десните, шанс имат хората, които искат да се развиват, да инвестират и да създават условия за инвестиции, което може би е най-важното.

– Очаквате ли в последните дни кампанията да се втвърди? Да започне мръсна игра?
– Невъзможни неща няма. Всичко очакваме. Това, което за нас е важно и за мен специално като председател на предизборния щаб във Варна, е да си проведем ние нашата кампания, така както сме я разчели, т.е. да достигнем до колкото може повече хора и то лично, не чрез плакати, не чрез медии, не чрез интернет. Естествено това също. Но личният подход е това, на което залагаме най-вече. Това е, което нас ни интересува. Нямаме намерение да влизаме в мръсни кампании, особено в последната седмица. Нямаме намерение да влизаме в обяснителен режим като някои от опонентите ни, изнервени, може би, от очаквана загуба.

– Все пак посещението на г-н Борисов предизвика една ескалация на компромати, започна се едно „цитиране“ на стари негови изказвания. Отново беше припомнена фразата, че Варна е село.
– Аз много ясно си спомням тогава ситуацията. Спомням си и това, което г-н Борисов каза. Спомням си и това, което г-н Борисов каза преди 2 дни във Варна. Той никога не е казвал, че Варна е село. Тази фраза беше манипулирана, извадена чрез монтаж от цялото му изказване. Това, което той заяви тогава, е, че перспективите пред Варна трябва да бъдат такива и такива, за да не стигне Варна до състояние на село. Което е много различно от Варна е село, и Варна, ако няма автомагистрала Хемус, не я чака нищо добро. Така че контекстът беше този. А отделни думи бяха извадени в един 11-секунден „запис“, който буквално беше употребен за черен PR. Борисов тогава говореше за перспективи, говореше за развитието на Варна, за важните неща за Варна, и че, ако те не станат, тогава перспективата не е особено добра. И тогава употреби това сравнение. А Варна винаги е била, и ще бъде морска столица. Нещо, което той също лично потвърди на площада пред 5000 човека на 24-ти. Лично се ангажира с най-важните приоритети за Варна и региона, а именно автомагистрала „Хемус“, пристанището, рибарско пристанище. Всичко останало е груба манипулацияо. Варна винаги е била приоритет. Варна винаги е имала перспективите, с които са разполагали и всички останали градове в страната от гледна точка на управлението на ГЕРБ. Варна ще се възползва от всички тези възможности. Тогава, когато и местната власт, и държавната власт са в синергия, и тогава когато има единомислие по отношение на развитието, защото Варна от година и нещо има много активен кмет. Има кмет, който знае как да свърши нещата, знае как да изпълнява проектите. Безкомпромисен е по отношение на качеството, и не се притеснява да санкционира изпълнителите, когато не си свършат работата. За съжаление този кмет няма надежден партньор в лицето на държавата. Това е много важно за Варна. Кметът и държавата, общината и държавата, местните власти и държавата да бъдат партньори и да могат да работят съвместно. Държавата да създава условия, местните власти да могат да се възползват от тези условия. Това няма ли го, никога няма да има развитие. Не само за Варна, но и за цялата страна.

– Имате ли механизъм срещу купуването на гласове в изборния ден?
– Механизмът ни е „некупуване” на гласове. Механизмът, на който залагаме най-силно, са всички законови ресурси, с които разполагаме, с цел повишаване на избирателната активност. Купуването на гласове, може би няма да бъде предотвратено на предстоящите избори. Ясно си даваме оценка за тези неща. Колкото по-висока е активността, толкова по-малки ще са пораженията от купения вот. Казвайки поражения, това са пари, които после трябва да се връщат. Те не са лични средства на този или онзи. Това са средства, които по един или друг начин, са излезли от държавния бюджет, взети от нас – данъкоплатците. Всеки един сигнал, който получим, ще бъде сведен до знанието на компетентните институции, с надежда да си свършат работата.
varnautre.bg