Нови 1.2 млрд. лв. държавна помощ, дадена преди два месеца, и второ спасяване от остра ликвидна недостатъчност за период от 6 години. Не трябва да си голям анализатор, за да разбереш, че в манджата, готвена под капака на ПИБ, нещо не е наред. Поглед в рецептите, които са представяни пред контролните органи показва, че всичко е “шест”. Но само щом се повдигне похлупакът, за доброто прилепване на който се грижи цяла кохорта помощници, включително и държавата, веднага става ясно, че готвачите нещо не ги бива.

Слаб шанс за живот без подкрепа

Колкото и да е парaдоксално, това се забелязва основно вън от България. Агенцията за кредитен рейтинг Fitch отбеляза преди ден, че слабостите в корпоративното управление на банката могат да доведат до малко по-голяма несигурност за готовността на властите в страната да подкрепят ПИБ при каквито и да е обстоятелства, включително чрез осигуряване на капиталова подкрепа в случай на нужда. За това и остави кредитния й рейтинг с негативна перспектива.

Още през март 2012 Fitch намали оценката за жизнеспособността (Viability Rating) на ПИБ до ниво b, което съответства на “уязвима възможност за продължаване на дейността без подкрепа”. От тогава до сега за банката не последва никаква надзорна санкция. За сметка на това пък дори получи разрешение от БНБ да придобие в края на 2013 МКБ Юнион банк.

Да заобиколим регулациите

Като най-голяма опасност за банката Fitch вижда големите експозиции на ПИБ към свързани компании, като дава за пример придобиването на “Кремиковци”. При тази сделка банката отпусна 316 млн. лв. на три формално несвързани компании – “Елтрейд къмпани”, “Надин металс трейд” и “Валпет консулт”. С парите те купиха на търг активите на комбината. С тази машинация банката заобиколи законовото ограничение да не отпуска кредити към свързани лица за повече от 25% от собствения си капитал.

Анализ на “Капитал” показва, че връзката на тези дружества с ПИБ не е само като между кредитор и кредитополучател. Зад офшорните собственици на тези, а и на други финансирани от ПИБ фирми, изплува едно и също кипърско име, което според изданието говори по-скоро за това, че банката упражнява непряк контрол върху някои свои длъжници.

Справка в Търговския регистър показва, че собствениците на “Елтрейд” и “Валпет” – регистрираните в Кипър Bassion Management Limited и Spicata Consulting Limited, се представляват от Лениа Пападопулу. Близката й съименничка Мария Пападопулу пък подписва от името на собственика на “Надин” Toleedo Associated Limited. Лениа Пападопулу е представител също на Legnano Enterprises Limited, която по това време притежава 7.7% от капитала на ПИБ според сайта на банката.

Името й излиза и около друг голям длъжник на банката – ОЦК – Кърджали. Цинковото производство на комбината миналата есен беше купено от “Хармони 2012? със собственик регистрираната на Британските Вирджински острови Harmonee Holdings Limited, чийто директор е именно Лениа Пападопулу. Така към групата около “Кремиковци” в портфейла от бижута на ПИБ трябва да се добави и ОЦК със задължение от близо 200 млн. лв., натрупани при предишния собственик Васил Захариев.

Но всичко не спира дотук, защото сред големите кредитни авантюри на ПИБ се нарежда бизнесът на Васил Божков, за който е трудно да бъде оценен колко струва. Според данни от търговския регистър обаче фирмата “ПСТ Холдинг”, която консолидираше пътностроителния бизнес на Божков, вече е под контрола на ПИБ, която я е финансирала с 50 млн. лв. срещу залог на цялото предприятие.

Самата компания пък е собственост на кипърското Колвик сървисис лтд. “ПСТ Холдинг” е компанията, която заедно с “Главболгарстрой” оцеляха в разпределението на пая за строителството на Южен поток след преформатирането на участниците в поръчка при падането на правителството на Орешарски.

Как изтичат парите

Друг скандален случай буксува в прокуратурата. Той касае отпускането на два кредита на обща стойност над 46 млн. евро, отпуснати от Първа инвестиционна банка (ПИБ) през 2012 г., които така и не са изплатени от получателите им.

Разследване на mediapool.bg показва, че БНБ е установила, че в двата случая ръководството на ПИБ е допуснало редица нарушения на Закона за кредитните институции (ЗКИ), на Наредба №7 на БНБ, както и на вътрешните правила на частната банка. Става въпрос за отпуснати кредити на “Зитера” – в размер на 14.8 млн. евро, както и на “Ви Ем Корпорейшън” – в размер на 31.8 млн. евро.

Според заключенията на проверяващите въпросните банкови гаранции и кредити са одобрени “без елементарни проверки”, без да е посочена целта на единия заем, начина на погасяването му, без да са попълнени задължителни реквизити в заявлението и дори без да са проверени обстоятелствата, описани от кредитоискателя.

Нещо повече – в случая с отпускането на по-големия заем от ПИБ дори не са уведомили БНБ, че разрешават кредит в такъв размер, не са поискали икономическа обосновка и бизнес-план от фирмата, която е кандидатствала. И в двата случая проверяващите установяват разминаване между датите, когато е постъпило искането за кредит от клиента, когато по него е изготвено становище от кредитен експерт и когато окончателно са одобрени и сключени договорите.

Иван Танев, известен с прякора си Универсалния, е разследван като лидер на престъпна банда за източване на ДДС от края на 2012 г., когато след показна акция, кръстена “Универсалните”, МВР обяви, че е разбило престъпна група, ощетила бюджета с най-малко 16 млн. лева. Към момента делото все още се работи от спецпрокуратурата, а Танев е издирван от Интерпол с червена бюлетина.

Въпреки всички констатации на БНБ за, меко казано, безотговорния начин, по който ПИБ е кредитирала двете фирми, в крайна сметка прокуратурата за момента се интересува единствено от факта, че при кандидатстването са били използвани фалшиви документи.

От заключенията на проверяващите става ясно, че фирмата “Зитера” ООД е регистрирана през 2010 г. и става клиент на банката на 24 март 2012 г., като само три дни по-късно в ПИБ постъпва искане за отпускане на кредит и банкови гаранции за над 14 млн. евро. Комитетът за риска към Надзорния съвет на банката одобрява искането за издаването на гаранциите на 26 март 2012 г., въпреки че самото искане е подадено в банката ден по-късно, показва проверката по случая на mediapool.bg.

Всичките примери показват крещящи нарушения на изискванията за кредитиране при свързани лица и изкарват на повърхността механизмите за заобикаляне на регулацията, както и директно нарушение на законовите и нормативни изисквания, подвеждане на надзорните органи на БНБ.
Обвинения, на фона на които докладите на квестурата в КТБ изглеждат просто като детски приказки.

Толкова близки, а толкова разделени

Случаите КТБ и ПИБ са толкова свързани, че трудно могат да бъдат разделени. И въпреки това едната стои вече трети месец затворена от БНБ, а другата се радва на държавните пари.

И двете получиха наскоро одобрения от БНБ да придобият други банки. КТБ купи поделението на френската Креди Агрикол, а ПИБ взе бизнеса и активите на МКБ Юнион банк.

Но едва ли най-правдивият въпрос е коя банка е по-зле и е ползвала повече държавен ресурс за бизнеса си. По-важният въпрос е след като проблемът и на двете институции беше подчертано ликвиден, защо се направи разлика между тях? Дали тази разлика е била продиктувана от политически причини? Примерно, преместването на един голям неформален кредитоползвател – Пеевски, от Корпоративна в ПИБ. С всичките придружаващи го последици.

И ако управителят на БНБ Иван Искров обяви в оново кърваво писмо от 11 юли, че в КТБ имало “меко казано действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики”, то какви са били практиките в ПИБ, г-н гуверньор? Различни ли са те? Аз ще помогна само с малко цифри при описаните по-горе отпуснати кредитни портфейли към очевидно свързани лица, които надхвърлят 1 млрд. лв., обезценките за 2013 г. са за малко над 60 млн. лв. А за второто тримесечие на 2014 г. – около 50 млн. лв. Тези кредити към свързани лица в ПИБ са провизирани точно толкова, коклкото са провизирани и в КТБ.

Има ли тогава двоен стандарт в оценката над банките и в държавната политика към тях?

И още няколко въпроса, които няма как да не бъдат зададени.

Не е ли атаката към КТБ опит за отклоняване на вниманието от истински нездравата банка?

Планира ли БНБ прегледат на методиките за оценка на кредитния риск и за деклариране на свързаност и в други банки в България освен КТБ – примерно ПИБ?

Разследвана ли е ПИБ от държавни органи за съмнителни финансови операции и до какво са довели тези проверки?

Наясно ли са в БНБ с резултатите от тях?

На базата на какви критерии в рамките на часове на 27 юни беше преценено, че ПИБ е жизнена финансова институция, спазваща законите в страната и за нея трябва да се приложи финансова помощ, а за КТБ не?

Подобни а и още много въпроси задават и кредиторите на една компания, за която едва ли някой е чувал – Еър пропърти девелопмънт.

Казусът, който по думите на синдика на Еър пропърти девелопмънт заплашва да излезе далеч извън рамките на страната. И който показва обвързаност на магистрати, разследващи органи и банкови интереси. За него обаче, очаквайте съвсем СКОРО.

Мирослав Иванов
e-vestnik.com