Този път се разшумя и продължаващото мълчание на полицията (и на министър Бакалов) само усилва доказателствено ефекта: да, полицейски служител се е гаврил сексуално с млада жена насред столичен площад. Акцентирам още в първото изречение върху мълчанието на министъра, защото и на него, както на и „неговите служители”, не му е за първи път. Чух го да говори в едно телевизионно интервю с покровителствена любов за полицаите като за „моите служители” миналата седмица. Кога стана министър, кога му станаха толкова негови – или собственическото отношение на Бойко е заразно в държавата и сред другите висши държавни чиновници?

Не ми се преразказва (още веднъж в публичното пространство) гадната история за това как студентката Борислава Латинова е била разголена напълно от кръста нагоре и къде точно са я опипвали надолу от кръста на кръстовището при на площад „Велчова завера”. Полицейската завера вече е описана достатъчно натуралистично пред милиони български граждани, а извършителите и техните началства – ще кажа отново – доказателствено мълчат вече две денонощия.

Вероятно случаят, колкото и да им се иска да бъде потулен по обичайния метод на погребването под пепелта на забравата, няма да остане без последици. С него този път се заеха близките на пострадалата жена, известни адвокати и заинтригуваните медии.

Искам обаче да припомня потъналата именно под подобни пепелища не (чак) толкова „пикантна” история за сексуална полицейска закана от тъмната доба на 8 септември, когато специално сформиран за целта полицейски отряд от дебнещи по заръка на руското посолство униформени най-после успя да залови група млади хора пред съветския паметник в центъра на София.

При залавянето на групата млади българи, които си позволили да напишат със спрей истината, че това е паметник на окупатори, полицаите са се държали също толкова грубо, като и при заверата на „Велчова завера”. На две млади жени, обездвижени с белезници, било отправено „пожеланието” да бъдат изнасилени от цял отбор футболисти. Било им обяснено, че не трябва да имат деца (което след подобно зверство, което им обрисуват като заслужена разправа заради надписа „окупатори”, може да им се отще, дори и да се възстановят физически).

Случаят, за който има много свидетели, изобщо не получи разгласяването, подобно на сегашната гавра със студентката Борислава. Не искам да сравнявам и степенувам двете гадости, но е очевидно, че става дума за градация, поощрена от безнаказаността.

Логиката на полицейското насилие и простащина е очевидна: щом можем да заплашваме с изнасилване безнаказано, защо да не преминем към изпълнение на заканите, когато ни е кеф. Това явно си казват развилнелите се служители на закона (на узаконената джунгла в униформа).

Не питам дали има значение какъв е (бил) министърът – син или червен. Той самият в захлас повтаря, че за него няма значение кой е син, червен или пембен (цитирам многократните му изявления, например във връзка със събирането на доказателства за вината за смъртта на 15 българи в Горни Лом).

Освен, че не питам дали е (бил) син, не питам и дали има дъщеря. Питам само защо е осиновил престъпните наклонности на неговите синковци. След като се направи на глух за свинщината при ареста пред съветския паметник, явно синковците са му мили, просто защото са си негови (служители). Мълчанието му ги потупа по пагона и те продължиха в същия дух.

Ще очакваме продължението, а дотогава – пазете се от служителите в униформа, те са опасни лично за вас, но не и за пасивното ни обществото, които им позволява чрез овластените си слуги да правят с нас каквото си искат. Нали си имат и те свой министър!

Иво Инджев