На 13 октомври 2014 г. в Европейския парламент се проведе  конференция  „Комунизмът и несломимият човешки дух”. Тя беше организирана от евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) и е негова поредна инициатива от 2010 г. насам за преосмисляне на периода 1944-1989 г., която съвпадна с отбелязването на 25 години от началото на демократичните промени в България. Сайтът desebg.comпубликува интервю с него, в което той отговаря на въпросите на журналиста Христо Христов.

Г-н Ковачев, каква цел се преследва с конференцията „Комунизмът и несломимият човешки дух” – продължение на започнатата през 2010 г. ваша инициатива „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989”?

– Дебатът за случилото се през 1944-1989 г. не е дебат от миналото, а се отнася до нашето настояще и бъдеще. За да се развиваме в една среда на справедливост, солидарност и просперитет, ние трябва да знаем нашето минало и то не би трябвало да бъде подвластно на идеологиите, които са се опитвали да го манипулират. Затова и от 2010 г. аз инициирах няколко събития в Европейския парламент. От една страна стремежът ми е да мотивирам и в България дебат за тоталитарното минало, който да бъде базиран на историческите факти, без идеологически окраски и митология.

И на второ място тези инициативи са свързани със справедливостта, с хората, които са изстрадали комунистическия режим. Много искам те да получат необходимото уважение и почит. Опитах се с онези от тях, с които успях да се свържа, да ги поканя да посетят Европейския парламент и с присъствието си тук да разкажат своите спомени от първо лице.

Техните разкази имат изключително емоционален заряд, а преживелите репресии хора за съжаление, с всяка изминала година стават все по-малко, тъй като си отиват от този свят. Но поред мен се  получи една, може би малка частица възстановена справедливост, защото те в България не видяха или не виждат тази справедливост.

Носителите на диктатурата и техните наследници, както преди 1989 г., така и след това са в едно привилегировано положение – политическо, обществено и материално. Докато техните жертви, личностите, които Държавна сигурност наричаше „бивши хора”, останаха в много тежко материално положение и не получиха никаква справедливост. На една част от тях им се подхвърлиха някакви дребни суми за компенсация за годините, преживени в лагери и затвори, но темата за тях, бих казал, че е тема табу. Дали волно или по инерция в България, в публичното пространство, в медиите, в средния курс на образование, в университетите остава господстваща интерпретацията на историята, такава, каквато е била след 9 септември 1944 г. При всичките инициативи в Европейския парламент на тази тема, колегите, които са вляво и в центъра, ги избягват и не участват в тях.

Да обърнем погледа към България. Не е ли време всички тези документално установени факти, разказите от първо лице за периода 1944-1989 г. да намерят място в учебниците по история и да бъдат изучавани? Защо в програмите на политическите партии не се предвижда подобна крачка, когато те се ангажират с провеждането на образователната реформа?

– Като общество сме загубени, ако чакаме някоя партия да ни оправи проблема с миналото. Инициативата трябва да идва отдолу, от изследователите, от академичната общност, която за съжаление е просмукана от старата номенклатура, а не е водеща от гражданското общество.

Това е така, но в крайна сметка Министерството на образованието и науката е институцията, която сменя учебните програми и задава изискванията за написването на учебниците по история и по литература.

– Като център-дясна партия ГЕРБ и Европейската народна партия, към чието семейство в Европейския съюз принадлежим, ние сме за възприемане на историческата истина, такава, каквато е, основана на фактите, а не на идеологията и пропагандата. Ние желаем тази обективна истина да бъде представена на младите поколения.

Мисля, че това е една следваща стъпка, която трябва да се направи. Ще припомня, че по време на управлението на ГЕРБ правителството прие 1 февруари, денят, в който са изпълнени присъдите на Първи и Втори състави на т. нар. народен съд, да бъде честван като Национален ден за почит и преклонение пред жертвите на комунистическия режим.

Пак по време на управлението на ГЕРБ целият архив на Държавна сигурност в МВР беше предаден на Комисията по досиетата, нещо, което предходните управляващи не бяха направили въпреки изискването на закона.

Отново при ГЕРБ беше прекъсната порочната практика за назначаването на сътрудници на комунистическите тоталитарни служби за посланици и консули, които да представляват демократична България пред света. Издигнатият от ГЕРБ президент Росен Плевнелиев продължи да отстоява този принцип в дипломацията при управлението на кабинета Орешарски, когато БСП реабилитира сътрудниците на комунистическите служби на ръководни постове в българската дипломация.

Разбира се, можеше още много да се направи в посока на неосъществени през 90-те години на ХХ важни декомунизационни стъпки. За мен е голям пропуск, че не успяхме да премахнем давността срещу престъпленията на комунистическия режим. Продължаваме да сме в един правен абсурд. Със закон през 2000 г. комунистическият режим е обявен за престъпен, но върху престъпленията на комунизма продължава да има давност. Вие най-добре знаете, че поради тази причина беше прекратено делото за лагерите и делото за убийството на писателя Георги Марков, както и че не могат да се разследват различни икономически и финансови престъпления.

В последния месец на 42-то Народно събрание ГЕРБ настоя този законопроект за премахване на давността върху комунистическите престъпления да бъде разгледан приоритетно и въпреки че ДПС подкрепи идеята, БСП направи всичко възможно да блокира приемането му.

ГЕРБ беше политическата партия в 42-то Народно събрание, защитила през 2013 г. при управлението на БСП, ДПС и „Атака” процеса за отваряне на досиетата и съществуването на Комисията по досиетата, която социалистите имаха голямо желание да закрият.

Припомням тези факти, защото често те са забравени, както и да се знае, че ние в ГЕРБ се опитваме да бъдем последователни в тази посока без да даваме гръмки обещания, които впоследствие не се изпълняват, както са правили други политически партии в дясно по време на прехода.

Сега ние подкрепяме гражданската инициатива за възстановяването на паметниците на 1-ви и 6-ти пехотни полкове пред НДК. Проблемът е какво да се направи с рухналия паметник, издигнат през 1981 г. при честването на 1300 години България.

Аз лично подкрепям инициативата на историка проф. Евелина Келбечева за написване на нови учебни планове и учебници, в които историята в периода 1944-1989 г. да бъде застъпена с обективните исторически факти, а тоталитарните режими – националсоциализма и комунизма – да се изучават паралелно. Убеден съм, че при един сериозен дебат за реформите в образованието ГЕРБ ще настоява за приемането на този подход.

Отново доведохме млади хора в Европейския парламент. След като през януари 2014 г. на българо-германската конференция за справянето с комунистическата диктатура вие поканихте студенти от Софийския университет, сега поканихте ученици от Хасковска област. Как ви хрумна тази идея?

– Учениците от Хасково и областта са участници в един конкурс „Защо трябва да гласуваме” и да бъдем активни граждани. Беше определено тримата финалисти да посетят Европейския парламент. При крайното оценяване на участниците на конкурса обаче бяха отличени общо 7 ученици и всички те бяха поощрени да дойдат в Брюксел и да се запознаят с работата на Европейския парламент. Използвах тяхното идване да съвпадне с конференцията, която организирах, за да може да присъстват и на нея. Тези млади хора са изключително удовлетворени от видяното и чутото. Надявам се да разкажат за своите впечатления на връстниците си.

Направи ми впечатление, че по време на конференцията „Комунизмът и несломимият човешки дух” активно участваха ваши колеги евродепутати от Хърватия, които ви благодариха за поставения от вас въпрос за необходимостта от отварянето на архивите на югославската Държавна сигурност – УДБА, който отправихте по време на изслушването на комисаря по разширяването към новата Европейска комисия.

– Ние многократно сте поставяли този въпрос. Надявам се да не прозвучи нескромно, но в резултат на мои поправки и инициативи Европейският парламент прие в последните доклади за напредъка на Македония, Сърбия и Украйна препоръки за разкриване на архивите на бившите тоталитарни служби. За Сърбия специално беше препоръчано достъп до тези архиви да получат и страни, които преди са били в рамката на бивша Югославия. Сърбия, за съжаление, засега не желае да приеме такова решение.

Използвам случая да ви попитам как се развива инициативата, подета от Ханс-Герд Пьотеринг, за създаване на обща европейска памет, в която комунизмът да залегне като част от истинската история на Европа и да бъде разглеждан равнопоставено с националсоциализма?

– В края на 2015 г. и началото на 2016 г. е срокът за откриване на Къщата на европейската история. Това е един много мащабен проект на Европейския парламент със сериозно финансиране. Тук също е важно България отново да не „изпусне влака” и да останем недобре представени в Къщата на европейската история. Аз не съм информиран кой точно е привлечен да работи по този проект от българската страна. Дано не се окаже, че думата отново ще имат онези, които манипулират историята и бягат от установените след 1989 г. факти и истини.