Поведението на лицето Тачо в реалити формата ВИП Брадър ме подтиква да напиша тези редове, в които ще се опитам да изследвам типажа „мачо“, доста разпространен у нас. Мачото е груб, първичен, говори на уличен език, а простащината е неизменна част от поведението му. По улиците е пълно с такива типажи, които са надули на маx музиката в колата си и така привличат внимание. Подобните на Тачо няма как да изразят себе си, освен чрез пиене на промишлени количества бира, грубиянски прояви и кратки мигове на нежност към любимата. Хиляди млади мъже в България живеят без да имат перспектива пред себе си. Голяма част от тях са във футболните агитки, които трошат седалки, бият се помежду си и са в постоянна война с полицията. По този примитивен начин тези мачовци изразяват себе си. Трябва ли да ги съдим при положение, че семейството и училището са ги изтървали, а държавата не прави нищо за тях? Те нямат цел пред себе си, живеят от мач на мач и са важни в своята затворена общност. Никой не полага усилия да ги разбере, камо ли да ги възпита, а после се учудваме на вандалските им прояви. Има и една друга категория мачовци – трапезните.

 Когато седнат на маса, трапезните мачовци  най-често употребяват думата„Аз“. „Аз снощи изпих еди колко си ракия!“, „Аз бях с еди си каква жена!“….“Аз, аз, аз, аз…“ – кънти в ушите на всички седнали на масата. Преди време се дразнех от трапезните мачовци, но днес са ми забавни. Имах един познат, който постоянно изтъкваше колко пари изкарал, какво си купил и макар да се опитваше да прикрие превъзходството си, то напираше като къртица изпод земята и ми стана досаден. Подобни хора не са ми интересни, отбягвам ги, но много жени в България са принудени след втората ракия да слушат за „подвизите“ на мъжете си, които всъщност са обикновени самохвалковци. Трапезните мачовци доказват теорията, че българите сме най-силни в кръчмата, където по време на османското робство сме сваляли султана, но на бой са отишли малцина. Така е и днес – успелите не се бият в гърдите какво са постигнали, на кого са помогнали, а скромно вършат работата си. Хвалбите остават за комплексираните мачовци, които си мислят, че като се хвалят стават нещо повече, отколкото реално са.

Иво Югов