Онзи ден се случи нещо, което не се е случвало в България през последните 30 години. Пред книжарница “Хеликон” на булевард “Руски” се изви опашка от няколкостотин души. Хората чакаха, не за да си изтеглят спестяванията от някоя фалирала банка, а за да си купят книга. Книгата на Емил Конрад “Нещата, на които не ни учат в училище”. Само за няколко часа Конрад се превърна във феномен на книжния пазар – от книгата му са продадени няколко хиляди екземпляра – тираж, недостижим за 99 процента от българските автори. Впечатляващ дебют!

До онзи ден не знаех нищо за този автор. Поинтересувах се кой е той и се оказа, че човекът е видеоблогър (влогър) и прави кратки филмчета по теми от ежедневието. В youtube има над 137 хиляди последователи. Все млади хора – на възраст от 12 до 18 години. Такива са и читателите му. Успехът на книгата “Нещата, на които не ни учат в училище” е вън от всякакво съмнение. Данните от продажбите говорят красноречиво и дори най-мрачният хейтър не може да ги оспори. Всеки може да си мисли, че е голямата работа, но пазарът никога не лъже и безкомпромисно отсява мъртвото от живото.

Ала вместо този млад и очевидно перспективен автор да бъде поздравен за успеха му, той веднага беше нападнат от мърморковците, които живеят със самозаблудата, че са разбирачи и са наясно с литературата. Аргументите им бяха жалки:

– “Емил Конрад не е писател” (титлата “писател”, доколкото разбрах, се присъжда само на лузъри, които са се напивали в точно определени кръчми)

– “това не е литература” (а кое е? дайте пример за книга, с чийто автор не сте се напивали),

– “книгата на Емил Конрад е комерсиално и пошло явление” (чели ли сте я или просто се дразните, че някой е успешен, а вие – не?)

– и най-забележителното: “книгите трябва да възпитават” (бре, бре, кой ви го каза това? Другарката по литература през 1979 година, докато ви преподаваше “Овчарчето Калитко”?)

Подобни коментари издават дълбоко невежество и некомпетентност. Очевидно мрънкачите не познават съвременната литература и нямат ни най-малка представа какви неща се пишат и издават в Съединените Щати, Великобритания, Германия, Франция.

Познанията им за тийнейджърска литература се изчерпват с “Митко Палаузов” и “Синът на полка”. В нея задължително трябва да има саможертва, назидание и скука.

И все пак – защо се чувствате обидени от успеха на Емил Конрад?

С какво този млад човек ви бръкна в здравето?

Какво ви пречи?

Ако сте по-добри от него – напишете и вие книга, излезте да се състезавате на свободния пазар, докажете се. Стига сте мрънкали само по форумите като недооценени моми.

Не разбрахте ли, че няма да постигнете нищо, докато не се научите да уважавате успеха, извоюван с талант и честен труд?

Както и да е. Не е нужно да припомням приказката за лисицата и гроздето.

Но едно е безспорно – заради Емил Конрад в книжарниците влязоха хиляди деца, които досега може би не са стъпвали в книжарница. Те научиха един ценен урок, който не се преподава в училище: че книгите могат да носят и удоволствие. И че не всичко в литературата се изчерпва с досадното “какво е искал да каже авторът”.

Аз Ви поздравявам за успеха, г-н Конрад. И хич да не Ви пука какво казват по адрес на книгата Ви хора, които дори не са я прочели.

Само глупаците си мислят, че техният критерий е по-верен от критерия на пазара.

Пазарът никога не греши.

Иво Сиромахов

lira.bg