Всички сме чували клишето, че малкият и средният бизнес са гръбнака на икономиката. Покойната лейди Маргарет Тачър беше казала, че клишетата са клишета, защото са верни. Така e и с това. В Европейския съюз малкият и средният бизнес дава работа на около 60% от служителите в частния сектор, а в България значението на малките и средните предприятия (МСП) е още по-голямо – в тях работят 76 % от заетите и се създава 61 % от общата добавена стойност. Далеч по-голямата тежест на малкия и средния бизнес е в нещо друго и то се нарича „креативно унищожение“. Този обозначава възходът и падението на различни индустрии, следствие на свободния избор и променящите се предпочитания на потребителите. Новите индустрии и под-индустрии, от своя страна, обикновено произхождат от иновативни и революционни малки и средни предприятия, които се развиват бурно и изтласкват от свободните пазари стари и по-трудноприспособими корпорации (например, революцията в интернет комуникациите; революцията в дигиталната фотография, т.н.).
И тук идва хем философския, хем практичния икономически въпрос – как да създадем среда за доброто развитие на малките и средни компании в България? Моят отговор е – като им дадем свобода да реализират истинската си сила и последователно премахваме пречките пред тях.
Например, онзи ден говорих със среден инвеститор в преработвателната промишленост от беден български регион. Човекът чака вече трети месец да бъде свързан в енергийната мрежа. Единият му инвестиционен кредит тече, другият е блокиран и не може да се усвои. Това не е единичен случай, напротив – в подиндексите на класацията на Световната банка „Ease of doing business“, България е дълбоко в Третия свят по отношение на достъпа до електрическа и водна инфраструктура. И ако искат политиците наистина да бъдат полезни, то нека спрат да си мият ръцете и да трупат рейтинг на гърба на ЕРП-тата или Софийска вода за всякакви щуротии, а (1) да бъдат коректни с тях като регулатор и платец и (2) да въведат такива регулации, които да осигурят, че един предприемач ще бъде свързан скоростно в мрежата, вместо да чака Годо. Защото всъщност проблемът на чакащия трети месец за свързане с електрическата мрежа не е нежеланието на Елекро-снабдителното предприятие, а бавните процедури зависещи от общински или държавни структури – например осигуряването на право на преминаване на захранващия кабел през общинска земя.
В друг случай, пък от чисто любопитство, попитах един градски цветар как си финансира бизнеса, след като купих цветя за домакинята на едно събитие в столицата. Човекът ми отговори откровено – често ползвам бързи потребителски заеми, тъй като нямам достатъчно приходи, нито имам дълга бизнес история, нито активи, които да послужат за обезпечение, нито заверени от одитор счетводни отчети, за да ми отпусне някоя банка заем. А какво направи държавната власт в миналия мандат? Подмамена от възможност да натрупа малко предизборен рейтинг, направи абсурдни регулации за потребителския кредит без обезпечения и вместо да регулира общия процент разходи и наказателните такси (където са проблемите), тръгна да регулира неадекватния за този бизнес измерител – ГПР. И днес на микробизнесите, които ползват такава услуга, им се налага да подписват още повече документи с дребен шрифт. И да плащат най-различни такси, които не са включени в размера на ГПР.
Микробизнесите не са единствените, които срещат проблеми с финансирането. Българската фондова борса е практически в окаяно състояние, а шегата, че нейният оборот е по-малък от този на женския пазар, отдавна се е превърнала в сурова реалност. За да се превърне един малък иновативен бизнес в средно предприятие, а впоследствие и в голяма корпорация, даваща работа на стотици и хиляди, той има нужда от развит капиталов пазар, който да му предложи гъвкави схеми за финансиране. Неслучайно и никъде по света няма функционираща среда за бурно развиващи се малки и средни иновативни компании без подпомагащ ги мощен финансов сектор. А какво се случва с БФБ? Вместо да се намаляват регулациите и да се улесни достъпа на фирми до финансиране чрез капиталовата борса миналата седмица Парламентът прие промени в закон, според които ако някой инвеститор чужденец не живеещ в България си купи акции от публично дружество листнато на борсата, което притежава земя, то публичното дружество ще бъде глобено и трябва да продаде земята.
Ако наистина искат да са полезни на малките и средни предприемачи, политиците трябва просто да не им пречат. Лошата новина е, че вече има твърде много съществуващи пречки, които трябва да се премахват, а за жалост, често дори се въвеждат нови – къде от незнание, къде от лобизъм в полза на едрия бизнес, къде от популизъм и търсене на рейтинг. Може би най-доброто решение е да се възприеме управленска философия, че държавната власт просто и категорично не трябва да се меси никъде, където свободните граждани могат бъдат по-ефективни сами. И от тази гледна точка, да се прави анализ на ползите и разходите на всички нови и стари регулации.

Владо Каролев

trud.bg