Прословутата верига „Лафка” скапва вестникарския пазар в България. Казвам го като издател от 15 години. Проблемът изглежда съсловен, браншови, но всъщност е показателен за цялостното функциониране на бизнеса. Какво всъщност е „Лафка”? Преди всичко монопол – пълзящ, инатлив, всепроникващ. Монопол „въпреки”. Въпреки протестите, въпреки обещанията на няколко правителства, че ще има регулация и че Комисията за защита на конкуренцията ще се задейства. Смея да твърдя, че предупредих какво ще се случи още през лятото на 2011 г. Тогава заедно с Явор Дачков и Кристина Патрашкова ходихме при премиера Борисов и бихме камбаната: над 60 процента /по онова време/ от едрата и дребнова дистрибуция на печатни издания е в ръцете на един човек. Е, този процент вече е над 90. Колкото повече расте монополът на тъй наречената „Лафка”, на фирмата, която я притежава – „Табак маркет”, и на нейните неясни /а всъщност ясни на всички/ собственици, толкова повече падат продажбите на българските вестници, списания и книги. Такава е горчивата истина.
Преди „Лафка” дистрибуцията поне бе в ръцете на професионалисти. Сега те са изхвърлени от пазара, фирмите им са изкупени и уедрени, а вместо тях със стоката се разпореждат хора без никакво понятие от този специфичен бизнес. Освен монопол и анихилация на малките търговци, „Лафка” е и дилетанщина.
Невероятно е дори да го помислиш, но към пролетта на 2015 г. издателите на вестници нямат никаква яснота за продажбите си по места. Аз, да речем, не знам каква е реализацията на вестника ми „Ретро” в Русе или Бургас. Да не говорим за Павликени, да не говорим за селата – там работата е напълно изпусната от контрол. Няма компютърни справки, няма разбивки. Заявява се някакъв тираж, после се отчитат продажбите и брака ей така, на едната гола вяра.
На всичко отгоре от „Табак маркет” са забранили на служителите си да предоставят каквато и да е информация на генералния разпространител на повечето издания у нас – фирма „Национална дистрибуция”. Звънят ми онзи ден от Пловдив, от една голяма местна фирма. Питат защо не са получили конкретна стока, която са заявили. Как да им отговоря? „Поискахме 400 бройки от заглавието Х, не ни докараха нито една. Какво се случва?”, питат хората притеснено и аз не знаем какво да им отговоря. В същото време обектите на „Лафка” са претрупани от това заглавие, има свръхпредлагане. Защо? Защо търговците не благоволят да разпространят равномерно стоката ми? Защо отказват да ми отчетат къде какви количества са занесли? Въпросният „Табак маркет” /разбирай „Лафка”/ се е уредил да зарежда с книги и повечето вериги бензиностанции. Там пък ако разрови човек, как ще замирише… Взимат някакви количества, зареждат уж, но после отчетност няма. Да, просто няма! Колко продадохте? Не знаем. Защо не знаете? Ами така. Тук разговорът приключва. В нормална държава, в нормална конкурентна среда просто ще спреш да работиш с тях. Но ако си издател в България и не работиш с „Лафка”, означава да прекъснеш контакта с единствения си търговец. Подчертавам ЕДИНСТВЕНИЯ, госпожи и господа от Комисия за защита на конкуренцията. Няма избор.
Макар че всички издатели сме потърпевши, по вестниците няма да прочетете за безобразията на лафкаджиите. Те са се подсигурили и плащат несметни количества за реклама по редакциите, телевизиите и сайтовете, за да запушват усти. Платиха даже на „Капитал”, кръвния си враг, и запушиха и тяхната уста. Колкото и да плащат, абсурдът в дистрибуцията на печатни издания, убийствата на малките павилиони и търговци, едва ли ще продължат още дълго. Всяко нещо има предел. Просто скоро ще се свърши стоката, която могат да продават. И ще я карат само на цигари, билетчета и фишове за бедния народ от „Националната лотария. ПИК ще продължава темата с монопола на „Лафка“. В серия от публикации ще ви представим мнението на потърпевши хора от бранша.

pik.bg