Има един букварен принцип в политиката и той важи по цял свят – това, което разграничава управляващите от опозицията, е поведението на партиите при гласуването на бюджета. Не постовете, не декларациите за вечна дружба, а бюджетът е реперната точка на властта. Както и да го наричат – финансова прогноза, технически инструмент, дилърско споразумение, консултантски договор – дългът, наложен от Владислав Горанов, не е нищо друго освен груба скица на бюджета за следващите 3 години.

Затова вчерашното гласуване в парламента беше ключово за политическата картина – защото нагледно показа кой всъщност управлява и кой е в опозиция. След като преди дни омесиха червено-черни знамена в името на Великата Рус, днес БСП и „Атака“ отново скочиха като един пред рехава тълпа от символично-възкръснали икони на контрапротеста (помните ли Нина Гергова?) и пачки „горановки“ – непогрешим агитпроп с марка Мая Манолова.

Патриотичният фронт се опита да седне на два стола и логично падна на земята – за пореден път. На всеки, отделил три минути на темата за дълга, му стана ясно, че дилемата на Патриотите няма нищо общо с бюджетни или коалиционни принципи, а представлява високорискова игра на нерви, където залозите са „листчетата с имена“. Реформаторският блок получи стимулиращо потупване по рамото от Борисов за тихата подкрепа, с която издаде индулгенция за политиката „на заем“ за следващите три години въпреки претенциите си на консервативна фракция.

АБВ застана в стратегически разкрач (Калфин иска, Първанов не дава) и успя в последния момент да изтъргува с кулоарна дипломация 11-те си гласа. За десет минути експресни договорки Движението за права и свободи обезсмисли 20-дневния дебат и хвърли в шах Реформаторския блок, като се обяви в подкрепа на бюджетната инициатива на Владислав Горанов. По абсолютно същата схема партията на Местан отработи разбиването на втория стълб на пенсионната система само преди 2 месеца.

Ако още някой има съмнения в позиционирането на ДПС спрямо властта, да се върне на букварния урок от началото. Извън разместванията по бойното поле на парламента, които очертаха чисто ново мнозинство, остана киселия привкус от профанския дебат между „перхидролени човечета“, „провинциални олигарси“ и други обитатели от политическия зоопарк. Но остава и един неизбежен извод от безпрецедентния инат на ГЕРБ да си набави ресурс за тригодишно управление „на дефицит“. Борисов може и да няма намерения да изкара пълен мандат, но със сигурност няма да пусне властта поне до края на 2016 г. – докато не свършат осемте милиарда евро.

webcafe.bg