Разтърсващо културно събитие – Евелин Банев-Брендо прописа. Уви, не самопризнания, а философска фикция с автобиографични алюзии. „Съзирам душата на България“, ридае авторът в съкровения си творчески дебют. „Когато човек загуби свободата си, разбира, че тя е една от най-големите ценности“, пише Брендо в анотацията на книговезаната си изповед. Творбата накратко: На попрището жизнено в средата лирическият герой преживява катарзис в Централния софийски затвор, където „безпомощен и облян в пот“ излежава тежката си присъда в качеството си на „жертва на политическата система в България“.

Отрича се от сензационния си, но греховен лайфстайл („нощни похождения, добри ресторанти, млади манекенки, банда буйни приятели“), прописва бели като пудра захар стихове, и усеща топлината на Божествената енергия. От вълнение ние бършем сълза-издайница и посягаме към „Моторните песни“ на Вапцаров, който още преди 75 години описа дилемата на Брендо в „Песен за човека“.

И неговия герой го открива властта и го дава на съд, а „в съда не потупват по рамото“. Отвеждат злодея злосторен в затвора, където попада на хора и става човек. Както знае всеки български зрелостник – човекът осъзнава своята „тежка, жестока, безока съдба“ на крачка от бесилото. Досущ като Евелин Банев, който бил „съзрял душата на лотоса“ – обаче не и преди малолетната му дъщеря да бъде отвлечена, а самият той да се обзаведе с 20-годишна присъда за наркотрафик в Италия, висящо производство по същия състав в Румъния и разследване за финансови измами в Швейцария.

Така се вгледа в себе си, че потърси усамотение в неизвестност за властите и с уплах за личната си безопасност. Убедени сме, че тази вечер „Съзирам душата…“ ще се озове на нощните шкафчета на десетки знайни и незнайни строители на съвременна България, които напрегнато ще търсят себе си между редовете на прозаичния опит на Банев.

Същите, които в продължение на години поддържаха стъкления похлупак над Белия лотос Брендо и които преди няколко месеца проявиха любезна разсеяност, така че лирикът, нарочен за Кокаинов крал, безпрепятствено да се кашира от европейските съдилища. „Г-н Банев ни увери, че има потребност от уединение, за да напише спокойно втората си книга, по която работи от няколко месеца“, пише издателят на литературния дебют на Брендо.

Послание, което звучи по-скоро като заплаха „да послужи, пред когото е необходимо“, отколкото като заявка за художествена серия. Както се казва – дайте да не се търсим, че да не се намерим. Дотогава книгата на Брендо – „лично послание към децата от целия свят“ – вероятно ще счупи рекордите на родните книжарници в неравна битка с Наталия Кобилкина, Емил Конрад и Божидар Димитров. Една препоръка към изкушените – по-добре си купете Вапцаров. В краен случай – Наказателния кодекс. Той поне се продава на двойно по-ниска цена.

webcafe.bg