Има едно интересно сравнение, което си заслужава да бъде направено. Това за първите мандати на последните трима варненски кметове – Христо Кирчев, Кирил Йорданов и Иван Портних! Като още в началото трябва да се направи уточнението, че до известна степен сравнението е субективно. Защото по принцип, първия мандат на Христо Кирчев се приемаше от варненци като по-слаб от втория, първия мандат на Кирил Йорданов се приемаше като най-силен от времето на неговото управление, а мандатът на Иван Портних просто е на половина, по-малък и не е свършил. Освен това, в чисто хронологичен ред, част от проектите, започнати при първите мандати на Кирчев и Йорданов продължиха и през техните втори мандати.А някой като прословутите плочки на централния градски площад бяха завещани от Кирил Йорданов на настощия кмет.
Обаче, отвъд субективизма на личните пристрастия и обществените настроения, са фактите от кметските отчети. А те са следните (със съкращения)!
Първите години след 10-ти ноември 1989 г., след временната управа на града, се свързват с кметуването на Христо Кирчев. Каквото и да говорят критиците му, Кирчев спазваше основния постулат на дясната политика – изразходваше средствата на данъкоплатците пестеливо, избягваше заемите и се грижеше за инфраструктурата и здравеопазването на варненци. Онези години бяха тежки за цялата страна. Бюджетът на Община Варна беше между три и пет пъти по-малък от днешния. И въпреки това, общината беше буквално единствената в страната, която спазваше закона, изплащаше т.нар. безплатните лекарства и издръжката на болниците (в онези времена не съществуваше Здравната каса). Тогава бяха положени основите на онази промяна в собствеността, която днес прави Варна модерен град. Заслуга за това имат и кмета, и екипа му, и частната инициатива на варненци. Безспорно, най-важното постижение на администрацията на Христо Кирчев беше фактът, че бяха върнати над 5000 земеделски имота в реални граници и над 3000 градски имота. Това промени духа на града и за първи път от десетилетия понятията „частна собственост“ и „бизнес“ се превърнаха в нормални за нашето ежедневие. В онези години бяха построени Хирургическият блок, стартира построяването на 24-класното училище в кв. „Владислав Варненчик“, Диспансерът за белодробни болести, Клиниката за УНГ, Клиниката за кожни болести, здравни служби във Виница , Каменар, Тополи и Казашко, построена беше и нова детска градина в кв. „Възраждане“. Основни ремонти бяха направени на Градска болница, АГ-болница, Обединена Болница Аспарухово. Прокарана беше изцяло нова канализация в „Галата“, „Каменар“ и „Тополи“. Стартира началния етап на канализацията във „Виница“. Извършен беше последния голям ремонт на бул „8-ми Приморски полк“ като от онези години, такъв се прави едва в наши дни. Основен ремонт беше направен и на бул. „Цар Освободител“, като беше подменена канализацията. Пробивът на улица „Пирин“ също беше замислен през първия мандат на Кирчев, но беше изпълнен през втория. По българо- френски проект беше направен ремонт на целия комплекс социални жилища в квартал „Аспарухово“, над 3000 апартамента бяха топлофицирани, направени бяха и рампите за инвалиди на най-важните кръстовища и институции в града и т.н., и т.н.
Първият мадат на Йорданов, вероятно ще се запомни с един много спорен обект – основния ремонт на централния градски площад. Факт е, че ремонтите на същия този площад са постоянно тлеещ скандал и до наши дни. За всичките тези години прогресивното човечество успя да изпрати десетки мъже и жени в космоса, но варненските управници така и не съумяха да открият Вселенската тайна на правилния монтаж на … плочки. Другият оспорван момент бяха заемите с които той натовари Варна и които ще се изплащат от данъкоплатците далеч след неговото кметуване. Разбира се, първият мандат на Кирил Йорданов има и безспорни успехи, които отчасти запзиха позитивната инерция и през неговия втори мандат. Кирил Йорданов отчете ремонт на 1/3 от улиците, промени в административно обслужване на общината, ново осветление в централната част и междублоковите пространства, построени бяха две нови детски градини с още 950 места, два спортни комплекса в морската градина и кв. „Аспарухово“ и трети в паркова зона в кв. „Младост“, нови 200 детски и спортни площадки, ремонт на сградите и обзавеждането в училищата, възстановени лекарски и стоматологични кабинети в общинските училища, пълно обновяване на Кукления театър, ремонти и апаратура за 8 млн. лв. за държавните и общинските болници и специализирани здравни заведения, нови автобуси и намаления за пенсионери, студенти и ученици, финансови помощи за болни и материално затруднени, 5 дневни центъра за социална интеграция и нови 8 социални услуги, автобуси с платформи за инвалидни колички, специални асансьори и подстъпи в подлези, административни сгради и улици, нови модерни спирки за градския транспорт и т.н, и т.н.
В интерес на истината, най-субективен е погледът към постиженията на настоящия варненски кмет – Иван Портних. Неговият мандат освен, че е по-къс, тече в момента. Много от варненци се оплакват, че центъра на града е превърнат в строителна площадка, но резултатът тепърва ще трябва да се види. Критиките по организацията и качеството на строителните работи трудно могат да се впишат в графата абсолютно обективни, като се има предвид кой е източника им. От друга страна, не са и безпочвени. Просто трябва да се изчака и да се види ефекта от края на самите проекти. Иван Портних обаче има една друга заслуга. Субективното усещане от неговото кратко управление е, че макар и срамежливо, той поне опитва да се разграничи от най-пошлите и арогантни представители на „Модела Варна“. Дали ще успее в тези си усилия е рано да се каже. Защото властта, в лицето на самия Портних, може да бъде изнудвана безопасно само когато изнудвачите са част от самата власт. Или, казано простичко – за да изнудваш кмет на ГЕРБ, по необходимост, се налага да си осигуриш безопасност като се впишеш … като коалиционен партньор на ГЕРБ. Затова са и битките във варненските партийни централи на управляващата коалиция. Шансът на Иван Портних е в предположението, че меракът за изнудване ще се окаже много по- циничен, арогантен и нагъл от възможностите (по-скоро от запасите с търпимост) на управляващата коалиция, за персонална политическа закрила над най-агресивните емблеми на „Модела Варна“. В крайна сметка, успехът на Портних или съответно провалът му в зпазването на поносима политичекса хигиена, ще определи и начинът, по който някой ден ще си … тръгне от властта.
Кирчев беше принуден от самата централна власт, в лицето на тогавашния премиер – Иван Костов, да се откаже от кметуването, а Кирил Йорданов беше буквално изгонен с камъни от варненци. И двата начина не са приятни, но вторият определено не е за предпочитане! Уви! Трети начин май няма!
Антон Луков
nakratko.bg