Най-дългите опашки за събития в културата по света са в Лувъра. Сега обаче за първи път навалицата там не беше само за големите шедьоври в историята на изкуството, а за българска изложба. В сряда вечерта пред крило „Ришельо“ – точно под прочутата стъклена пирамида – се проточи върволица от хора. България произведе събитие в културата със световно значение. Подобен успех не сме имали никога, но по стара българска традиция не пропуснахме да оплюем и него.

Над 500 души се наредиха да чакат реда си да видят изложбата „Епопея на тракийските царе“ на откриването ? на 15 април. Залите бяха така претъпкани, че се наложи влизането да става на траншове. Влизаше се с голямо чакане, защото гостите разглеждаха бавно, обсъждаха експонатите и си правеха снимки край много от най-ценните артефакти от българската история. В този музей не е лесно да попаднеш с изкуството си, творбите, създавани от наши сънародници, засега не са представяни в този най-прославен музей. Поканиха ни да покажем онова, с което правим впечатление по света – изящните останки от античната история на нашите земи.

Подбраните малко над 1600 предмета не са всичко ценно, открито у нас. Подбрани са съкровища, които представят едно от най-могъщите царства преди повече от две хилядолетия на Балканите – на тракийското племе одриси, които са се съизмервали с най-великите в древността. Целта на кураторите – д-р Александър Баралис и д-р Негин Матийо (специалисти от Департамента по гръцка, етруска и римска древност на Лувъра) и българите проф. д-р Тотко Стоянов (от катедрата по Археология при СУ „Св. Кл. Охридски”) и доц. д-р Милена Тонкова (ръководител на Департамента по тракийска археология при Националния археологически институт с музей при БАН) – е била да покажат, че освен Рим и Атина в древния свят са съществували и други значими култури като тракийската, а царството на одрисите е било фактор по онова време – воювало е срещу Атина и Спарта, срещу Македония, участвали са в походите на Александър Велики…

Д-р Баралис разкри пред „Площад Славейков“, че са избрали да представят само два века от тракийската история – времето на Севт Трети, който придобива изключителна мощ и влияние в региона. И се надяват за Тракия да се заговори така, както се говори за Гърция.

Около 40 души наброява екипът в Лувъра, редил нашата изложба. Цялостният дизайн на експозицията е дело на архитект от Колумбия. Концепцията му е била залите на крило „Ришельо“ да наподобяват естетиката на тракийските гробници. Атмосферата е засилена от цветовете, в които са боядисани стените специално за нашите съкровища – в кафеникаво бордо и сиво – подобни на цветовете, използвани в Казанлъшката гробница.

Основният акцент в изложбата е портретът на Севт Трети, за да могат посетителите да видят не само един археологически артефакт, а как е изглеждал този древен цар, чиито черти на лицето са предадени изключително реалистично. Всеки посетител може да погледне в очите царя на одрисите.

Рекламата за изложбата тепърва започва, разказва Баралис. Той твърди, че толкова обширни статии като тези във „Фигаро“, „Л’Експрес“, „Льо Монд“ не са излизали скоро за друга изложба на Лувъра – повечето им събития са били отразявани с по 20-ина реда в пресата, а за тази експозиция излизат дори по 4 страници. За откриването – освен от България, са пристигнали журналисти от Испания, Италия, от цяла западна Европа, предстои голяма статия и в американския „Уолстрийт джърнъл“.

Според д-р Баралис рекламата ни се струва малко, защото не сме запознати с протокола на Лувъра: „В Париж има много изложби през пролетта. И ако започнем да рекламираме твърде рано нашите събития, няма да има много посетители. Затова за тази изложба стратегията ни е каквато е и в предишни години – афишите в метрото и из цял Париж ще бъдат качени 4 дни след откриването на изложбата. Започваме другата седмица от понеделник. Няма да променим реда само заради България“.

Ако бъдем честни, тази изложба е резултат от конкретна правителствена политика, която трябва да бъде похвалена – заслугата да бъде осъществена действително е на Вежди Рашидов. Дори най-яростните му отрицатели ще си изкривят душата, ако не признаят този факт. Вежди Рашидов има много кусури, езикът му не е рафиниран, в биографията му присъстват спорни фигури от историята на прехода, а заради някои слабости и приятелства в миналото и днес често му искат главата. Но той успя да докара до откриване тази изложба. Направи го в своя си авантюристичен стил, по думите му – заради един бас. От едно хрумване тръгна и гастролът на някои от най-прочутите скулптури на Роден у нас. Договаря се да покаже Ел Греко в България…

Начинанията му изглеждат така, сякаш се случват като на магия. Но благодарение на него на 15 април влязохме в Лувъра не просто като съзерцатели на културата на западната цивилизация, а като част от нея. Дано след време много от нас не възприемат тази изложба само за почесване на партиотарските си комплекси, а с вълнение, каквото изпитват и пред произведенията на гръцката култура. Да влизат в музеите не само, за да сочат ритоните с екзалтацията на един смачкан иначе „булгар“, а защото ценят изкуството.

Въпреки големия успех с тази изложба, ние пак намираме начин да я охулим, да кажем: „Абе в Лувъра сме, ама защо този и онзи също са там…“ За някои неща критиките са основателни – огромна пропаст явно зее между отношението към хористите от „Йоан Кукузел“, дошли в Париж да пеят без хонорари, само срещу командировъчни, и поканата към една журналистка, за която се говори, че е взела зашеметяващ хонорар за това, че е представила книгата си с интервюта в съпътстващата програма; скандално е обединението на изложба с куратор Светлин Русев с представянето на тази книга, както и преливането на публиката на първото събитие към представянето на това издание, а Вежди Рашидов, Ирина Бокова и Антон Дончев стоят някак като гаранти; немалък гаф е и отсъствието на нашето посолство при посрещането на министъра на културата на летището в Париж, когато куфарите му са били проверявани, сякаш е терорист… Тези детайли за съжаление помрачават събитие, което поставя България на най-представително място на световната културна сцена. Хубавото е, че в Париж страната ни триумфира, въпреки панаирите. След пет-десет години, може би и по-скоро, дори у нас събитието вече ще бъде окачествявано единствено като първото представяне на България в Лувъра. Не вярвате ли? А спомняте ли си изложбата на български съкровища преди десетина години в Париж? Не беше в Лувъра, а в малък музей – „Жакмар-Андре“. Тогава това предизвика буря у нас, обществото негодуваше около мащаба на този музей – недостоен за мярата на Панагюрското ни злато.

Всичко вече е забравено. Но все имаме за какво да се възмущаваме – така както и преди повече от 130 години – днес само неколцина историци знаят какво е предизвикало тогава думите на Константин Иречек: „За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един-друг и да развалят един-другиму работата.“

ploshtadslaveikov.com