Понеже животът рядко е гаден, защото по-често е отвратителен, стана случката с TV7. Гледам случващото се и си мисля – да си телевизия е като да си съдия – като си добър, ти казват, че си незабележим, но като си лош или дори обикновен, обществото вади голямата балтия и те почва. Това се нарича аргумент от глупост – когато не знаеш нищо в дадена област, затова си представяш какво е, решаваш, че си прав и вече знаеш всичко за тази област. В момента четете човек, които е работил дълго време с телевизии. Работата ми беше интелектуална, креативна; беше от онези работи, в които знаеш какво ще правиш днес, но всъщност не знаеш, защото работиш с каквото излезе в новините този ден.

И ето какво мога да ви кажа от опит. В телевизиите се случват следните неща: Седим с колеги на обедната почивка в едно кафе и чакаме да ни станат принцесите. Докато чакаме, до нас минава изпълнителният директор на фирмата, с която работим за една телевизия, явно запътил се и той на обяд. Човекът, мултимилионер, движи се с охрана, ни видя и ни покани с него на обяд. Отидохме в налудничаво скъп ресторант, където ни сервираха най-добрата, оргазмично вкусна торта. Преди нея имаше домати със сирене; и те също бяха изненадващо вкусни за такова наглед просто блюдо. Имаше и първо, но забравих какво е.

През цялото време си говорихме като пичове, заяждахме се с него, шегувахме се, той ни разказваше разни истории – някои от казармата, други любопитни по доста тъмен начин. Директорът ни явно си имаше отворена сметка в ресторанта, защото си тръгна преди нас и ни каза да не се притесняваме и да си поръчаме още нещо, ако някой има желание. Когато ние си тръгнахме, разбира се, минахме да си вземем принцесите, които бяха вече изстинали.

По-късно чух директора ни да казва на един от мениджърите: „Аз ще те еба, а ти ще мълчиш“. Трябваше да ходим във Варна на командировка. Една седмица обикаляхме в най-безпощадната жега да заговаряме непознати по улиците. Някои колеги оставаха до посред нощ, докато си свършат работата. На следващата сутрин в 7 пак на крак. Междувременно една от секретарките във фирмата стана изпълнителен продуцент. Предполагам, че е била много добра секретарка. После дойде кризата, започнаха съкращения, разделихме се с тази фирма и отидох да креативя за друга – в друга телевизия. Там най-хубава беше гледката през прозореца, както и 3-4 човека.

Веднъж собственикът на фирмата дойде в стаята ни, започна да иска и след 20 минути искане излезе и си тръгна. Искането беше „да му сипете жестоко на тоя, направо да го смажете“. Ставаше въпрос за някакъв политик, с когото после се оказа, че са били приятели по спортна линия, ама нещо са си развалили приятелството. И ние ко да праим – сипваме. Такива сипвания често са голям кеф, защото от една страна знаеш, че сипваш на човек, който заслужава сипано. От друга страна морално принадлежиш към отбора на човек, който също е от мафията и се появяват реплики като „като не искаш – напусни“, обаче не можеш да напуснеш заради неудобното качество на сиренето да е с пари.

Седем месеца работих там. За това време прекият ми началник ме поздрави веднъж, само защото аз го погледнах и после отместих поглед, та му стана неприятно, че няма да го поздравя. Поне не ме уволни за това, както стана с един колега. Пряката ми началничка не ме поздрави нито веднъж, което е нормално при все, че не се запознахме дори. Махнах се веднага, щом получих възможност от друга фирма от същия бранш за същата длъжност, където мислех, че нещата ще са по-човечни.

По принцип колегите ми са пичове, които фино балансират между нормалното и лудостта. В следваща фирма, в която бях, всеки ден работих с човек, които не ми знаеше името. Понеже трябва да се обърне по някакъв начин към мен, чувах какво ли не – педераст, кефал, чайник, гламавия, имаше подсвирквания…Заради други хора пък веднъж трябваше да започнем цялата си работа наново. Естеството на работата ми е такава, че ако я видиш свършена, ще си кажеш „ами да, разбира се, че така, това е съвсем интуитивно“, но за да го направя да изглежда така, ми трябва време и мислене; то си има чалъм.

Час преди да бъде реализирана, човек, който си мисли онова от по-горе, реши да махнем някои неща, да направим отново други и да разместим трети, които се оказа, че също трябва да бъдат направени отново, защото това не е кайма да го месиш как ти е кеф. За 4 часа трябваше да направим нещо, което по принцип правим за 12. Част от екипа си беше тръгнал, когато приключихме. Сега фирмата затъва стремглаво, защото изпълнителният директор на една телевизия е решил да я продава и изкуствено й смъква цената, за да го оставят и след продажбата като директор, което по веригата стига първо до нас.

На всичките ми работи пиехме в работно време. На всичките ми работи имаше поне по един назначен некадърник (най-малко един, рядко един), защото е някакъв на някого. На всичките ми работи имаше поне по един човек, който работеше извън работно време, когато се прибере вкъщи, събота и неделя и по празници. Това са скучните клишета, които всички знаем и солта на текста ми. Скъпи малки хора, купете си кучета, за да не го изяждате вие другия път, когато царете тръгнат на война.

Иван Бездомни
webcafe.bg

/Б.Р./ – Иван Бездомни е герой на Михаил Булгаков от романа Майстора и Маргарита. В началото на книгата, Бездомни е нагъл и циничен но след прегазването на Михаил Александрович Берлиоз, той се променя много. След като преследва Воланд, Коровиев и Бегемот по московските улиции след като се появява в Грибоедов (домът на писателите) по долни дрехи, той е заведен в психиатрична клиника, където се запознава с Майстора – мистериозен писател и става жаден слушател на историите му за Маргарита – отдавна изгубената любов на Майстора.