Българското общество така е претръпнало от постоянно дрънкане на врели-некипели, толкова колективни мозъчни клетки са си отишли заради непрестанните лъжи, които медии и политици ни сервират като ресторантски специалитет, че страната ни спокойно може да бъде взета за нещо като експериментално поле за всякакви временни политически герои, въобразени рицари, а напоследък и за евроатлантически талибани, добре платени отвън, за да е сигурно, че никога няма да им се наложи да работят истинска работа. Лъжите са станали основен стил на политика, а техните автори се изживяват като попфолк-звезди, които твърдят, че те никога не са били на пластичен хирург, дори не знаят какво е това лифтинг, а липосукция смятат за сложен термин от философията на екзистенциализма.

И така, в ролята на поредния барон Мюнхаузен, който дебютира по земите български, миналата седмица влезе министърът на отбраната Николай Ненчев. Преди да разкажем неговата вълшебна приказка, нека да припомним един факт. Преди десетина дни излезе едно проучване на „Алфа рисърч“, а във вестникарските дописки много странно отсъстваше информация за рейтинга на Ненчев. После стана ясно защо. Популярността на отбранителния министър, пост ключов за всеки кабинет, бе 1,8 на сто. Това е процент в рамките на статистическата грешка, нещо като социологически мираж и издава един брутално истински факт – земеделецът Ненчев е абсолютна нула в кабинета, както и в очите на обществото. Важно е да го знаем преди да почнем да разсъждаваме върху неговите мюнхаузови приключения.

И така – как започва евроатлантическата одисея, последвана от прокурорски гърчове на Ненчев. В интервю за столичен всекидневник министърът на отбраната хвърли тежка бомба. Обяви, че е бил направен опит да бъде подкупен, за да удължи договора за подръжка на МиГ-29 в армията. Версията му беше, че са му предложили процент от 80-те милиона, колкото е стойността на договора. Точно тук ще дадем думата на самия министър, а това е важно, защото в по-късните обяснения Ненчев се оплете като пате в кълчища или по-скаро като садо-мазо поклонник в камшици, само и само да избяга от конкретната си реплика: „Идва някой и казва: „Аз минавам оттук. Чул съм еди-какво си. Тези хора са готови. Дават едни сериозни проценти. Защо не го направите?“.

Идва някой. Значи има конкретен човек, има конкретно предложение. Ето как действат гадните руснаци – пращат хора, за да корумпират сияещите от непорочност, невинност и кротки идеали души на евроатлантическите земеделци!

С идеята да се самовъзвеличи като стожер на антикорупцията в кабинета и да демонстрира вярност към натовското въоръжение и кубинки, обаче, Ненчев нагази до ушите в калта, защото неговото изявление разкрива грубо нарушение на закона. Държавните чиновници са длъжни да сезират прокуратурата всеки път, когато им е предложен подкуп. Това е единственият начин, по който едно такова изявление може да получи статут на истина. Скриването на факта, че някой ти е предложил процент, представлява грубо погазване на Наказателния кодекс и човекът, който е преъмълчал това, подлежи на наказателно преследване, пък бил той и министър на отбраната. Навремето като кандидат-президент Росен Плевнелиев щеше да изгори точно с такъв казус. Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов, в опит да възвеличае моралните му качества, обяви, че като бизнесмен на Плевнелиев му бил искан подкуп за стартирането на един проект. Той не го дал, но се оказа също така, че е пропуснал да уведоми прокуратата и пак станаха едни драми, които традиционно се размиха във времето,, както поредица от други скандали.

В новия случай езикът на Ненчев и безкрайното му желание да натрупа популярност просто се върнаха като бумеранг срещу него. От прокуратурата веднага обявиха, че ще се сезират по този случай, но допълниха, че те не са получавали сигнал от Ненчев и сега за първи път научават, че е имало такава голяма политическа драма. Абсолютен министерски гаф. Защото в крайна сметка България е правова държава и министрите не могат да си позволят да се държат като журналисти от „Уикенд“ и да ръсят измислици със скандални заглавия. Всяко нещо, изречено от министър, трябва да подлежи на незабавна проверка, защото иначе минава в графата „опашата лъжа“. И е ясно, че Ненчев излъга, а защо точно го направи, ще се опитаме да анализираме в следващите редове.

Разбрал, че се е самопрострелял в капачката, министърът на отбраната започна да увърта. Само два дни след скандалното си интервю той започна да твърди, че нямал никакви причини да уведомява прокуратурата. „Не съм имал основание да уведомявам прокуратурата, че ми предлагат подкуп. Имаше предложение, покана за разговор и намек за подобно нещо“, рече евроатлантическият земеделец. Намек ли? Намек? Нека да ви припомня какво казва в оригиналното си интервю министърът – мистериозният някой дошъл и му казал – „Дават едни сериозни проценти. Защо не го направите?“. Това да ви звучи като намек? Това си е направо конкретна оферта. И след като тя не е била дадена на прокурор, то значи имаме правото оттук-нататък да не вярваме на нито една дума на Ненчев и да почнем да търсим втори план на неговите опашати лъжи.

Не напразно цялата грантовата прослойка почна да се опитва да защити Ненчев от тежката му издънка. Всичкологът Илиян Василев веднага почна да вещае като телевизионна врачка в полунощна кабеларка: „Бъдете сигурни, че никой няма да ги пипне с пръст (мистериозните раздавачи на подкупи – бел. ред), нито прокуратурата ще заведе дело или ще го води така, че да докаже, че министърът не може да докаже подкупа или опита за такъв“. Ако трябва да се преведе от евроатлантически – ясно е, че Ненчев е излъгал, ама прокурорите са виновни за това. Не търсете логика – в историите на Мюнхаузен такава няма. Иво Инджев пък като най-откровен формулира проблема така – „на чия страна ще застане Борисов“. Ето значи къде е скрит ключът от бараката. Цялата патаклама е вдигната, за да може Ненчев да си гарантира оставането на поста, защото неговите абсурдни, нелогични и безумни действия му спечелиха презрението на обикновените военни. Най-големият пример за неговото отношение е това, че не се появи на празника на Военната академия. И обяснението, че бил на полигон, за да гледа военно учение, което изобщо не е адекватно. Действията му издават някакво високомерно, господарско отношение и вероятно подобен стил може да върви страшно много пред западните съюзници, но тук на родна почва това е самоубийствено.

Очевидно е, че столът на Ненчев се клати сериозно и киноисторията за подкупа и МиГ-овете е опит той да се изографиса като страдалец, като едва ли не лична жертва на руския военен империализъм. И това не е преувеличение. Родната партия на Ненчев, реформаторското БЗНС, от няколко месеца насам се занимава единствено с това да ражда декларация след декларация в защита на своя лидер. В една от тях той бе определен като „Демократ, подготвен за битката с Русия“. В следващата се споменаваше, че лично Кремъл иска главата на Ненчев, който бил станал жертва на рубладжиите. В третата направо кресчендото става непоносимо за здравия разум: „Продажници, ченгета и родоотстъпници, БЗНС е на 116 години! Не е куха рубладжийска партия или проект на някой олигарх“.

Откъде точно извира това мракобесие историята мълчи. Ясно е, че цяла една партия от Реформаторския блок бе впрегната да кади тамян на един човек, който си позволи да излъже пред очите на всички. При това в тази защита изобщо не се спазват елементарни правила на политическото поведение. Подобен хулигански и циничен език е сигурен признак за отчаяние. Защото наистина е много вероятно Ненчев да изхвърчи, понеже той е основен лобист на една програма от 4 милиарда за превъоръжаване на армията. Това е голямата драма във властта и точно заради нея се дават интервюта, пускат се декларации, а психодясното организира митинги в подкрепа на Ненчев. Защото самата управляваща коалиция не е единна по въпроса дали България в момента може да си позволи да извади толкова пари за натовска техника. Премиерът Бойко Борисов на среща със заместник-помощник държавния секретар на САЩ за Европа и Евразия Хойт Ий обяви, че самолетите ще трябва да почакат.

Позицията му е разумна, защото, ако точно сега бъдат извадени парите за техника, ще стане ясно защо бе теглен всъщност 16-милиардният заем, а това наистина може да разклати кабинета. Но през това време реформаторските земеделци с евроатлантически хищнически блясък в очите вероятно вече сънуват комисионни покрай тези сделки и този разнобой тепърва ще дава повод за коментари. Защото ще е върховен цинизъм в една страна, където мислят да вдигнат до невъзможност пенсионната възраст, защото няма пари за пенсии, изведнъж да бъдат дадени милиарди за самолети, само защото натовските ни съюзници го изискват. Човек като се замисли, май на американците им трябва политическа стабилност в България и някакви елементарни основи на правов ред, само и само да си гарантират, че един път на пет години политическите елити ще постигат консенсус да вадят нови милиарди за старо натовско оръжие. И ненчевщината всъщност е основен проводник на този антинационален интерес. Заради това смятам, че тепърва новият барон Мюнхаузен ще дава най-доброто от себе си, за да демонстрира лакейска вярност. Тепърва ни чакат декларации, в които ще се опитват да го обявяват за светец, за да прикрият факта, че на обикновените българи отдавна им е писнало от такива политически туристи, които смятат, че светът започва от тях. Ненчев е една социологическа нула, която вече сънува милиарди.

А това е виц само по себе си.

Александър Симов
cross.bg