По повод статия на журналиста Иво Инджев, депутатът от БСП Георги Кадиев напреви следния коментар: „В комплексите на собственото си минало, Ино Инджев застъпва грешна теза. Социализмът имаше много недостатъци, които никога не искам да се връщат. Но гладът, безработицата, наркотиците или криминогенността не бяха сред тях, поне през 70-е и 80-е, които помня добре.
При стотиците коментари на думите ми за лъжата на Борисов как се „нагладувал“ до 30-годишен, НИТО ЕДИН ОТ ВАС не каза, че е гладувал. Може да спорим за агнешкото, бананите и шоколадови яйца от Кореком, но вие всички имате трезви спомени. Такива като Инджев нямат. В стремежа си да изперат биографията си, те лъжат, както излъга и Борисов. Ивоинджевците не са „идиоти“, както го нарекъл Борисов. Те са въртиопашки, предатели на миналото си, ренегати на достойнството си. Ако комунизмът не беше паднал, Иво Инджев още щеше да е секретен сътрудник Ивайло, пишещ доклади (доноси) от Бейрут, Огнян Минчев щеше да преподава научен комунизъм в СУ на студенти като Мишо Миков, Бойко Борисов щеше да е полковник в пожарната, Иван Костов щеши да преподава политикономия в МЕИ, а аз щях да съм в посолството ни във Виетнам. Ако утре комунизмът се върне, Иво Инджев пак ще е секретен сътрудник на новото ПГУ на ДС, Огнян Минчев ще се върне към научния комунизъм, и т.н., и т.н.
ЕТО ЗАТОВА НЕ ГИ ПОНАСЯМ. Този тип хора не просто крият миналото се. Те опошляват настоящето ни. Както вече писах, като ще ме критикуват, че съм комунист, поне да са автентични, гладни дисиденти. Не охранени бивши членове на БКП.
П.П. И понеже Инджев пак напомня историята с „опашката на гущера“, обяснявам, за да не остане скрито: през 1995, като млад журналист в 24 Часа, Светла Шаренкова и Димитър Иванов ме помолиха да напиша нещо от името на Илия Павлов. Написаното имаше отзвук заради 3 фактора: името на автора (Илия Павлов), мястото на публикуване (официозът Дума) и тезата (късаме с нелегалния/сив бизнес и минаваме към легален). Като качество, статията не е нищо особено. Валери Найденов примерно би „бръкнал под полата“ на темата много по-добре от мен. Но… бил съм в правилния момент на правилното място. 20 години по-късно, това остана единственото, написано от мен в онези години, което се помни. „

barometar.net