Първото събитие от поредицата „Кино, Витоша и приказки” ме привлече със своя акцент върху по-скоро научен проблем, излизащ от клиширания до болка конфликт между еколози, туристи и предприемачи – ефектът на природните катаклизми (каламитети) върху планината. Мястото на събитието беше „Домът на киното” в София. Лекторът беше доктор Момчил Панайотов от Лесотехническия университет, който изнесе около едночасова лекция, преди на публиката да бъде прожектиран и филмът „Витоша”.

Всичко започна чудесно. Доктор Панайотов разказа за естествените стихии, които сполитат горските масиви като ветровали, пожари и нашествия на няколко вида насекоми. Лекторът се беше подготвил солидно и започна с историята на създаването на парк Витоша (залесен от човешка ръка), какво означава това за горите в него и лека-полека стигнахме до каламитета от 2000 година – ветровалът в Бистришко бранище и последвалата напаст от корояди, унищожила хиляди декари стара и вековна гора.

Видяхме сателитни снимки на бедствието, как то прогресира между 2000 и 2011 година и как в продължение на едно десетилетие огромни горски масиви във Витоша са били буквално изличени. Кадрите и обясненията бяха като от пост-апокалиптичен филм на ужасите.

Доктор Панайотов единствено не поясни защо управата на парка не се е намесила по никакъв начин да спре бедствието, но каза, че докато нашите експерти се начудят дали трябва, или не трябва да я спрат (била също част от природата), буболечката вече се е размножила отвъд границите, възможни за овладяване. В крайна сметка, докато умните се наумуват, короядът изял почти цялата вековна гора в планината.

Така свърши лекцията и започна филмът.

Искам да подчертая, че не знаех кой ще е филмът за гледане и очаквах научнопопулярен такъв. Оказа се, че това е „Витоша”, направен за протестите от Орлов мост преди около 3 години. И гледането започна с гръм.

Малко след леко скучноват рецитал на младо момиче филмът „Витоша” започна с клекналия в планината г-н Тома Белев и огромен надпис под него „Директор на природен парк Витоша 2000–2012 година” (точно периодът на бедствието с корояда), който заявява: „Всичко в парк Витоша е перфектно опазено и в перфектно състояние”. След едночасовата лекция за природната катастрофа в планината и буболечката, изяла хиляди декари (почти цялата) вековна гора, докато нашите експерти се наумуват дали да я спрат или не, думите на бившия шеф на парка удариха публиката като с чук.

Видимо по същото време и представителите на Зелените започнаха да осъзнават каква каша са надробили – лекцията и филмът бяха в пълно противоречие. В следващия половин час, в относително бавен и монотонен темп, гледахме изявления за красотата на планината, а след това филмът прерасна в откровена пропаганда на „еколозите” срещу правителството, гражданите на София, бизнеса, капитализма и кулминацията – собственика на лифтовете в планината. Без да се обясни точно какъв е проблемът с тези лифтове, се получи поредната тъпа ситуация.

Филмът показва, че всичко във Витоша е чудесно, но двата лифта и кръвожадните граждани долу в София са заплаха за планината. От друга страна, доктор Панайотов преди това 1 час ни обясни научно що за природна катастрофа е сполетяла планинските гори в колосален размер от десетки хиляди декари. И как отговорните за опазването на същата гора са си бъркали в носа.

Освен това лично на мен лошо впечатление ми направиха две неща от самия филм. Първо, внушенията, че планината е единствено за хората с алпинистки опит и възможности да правят километрични преходи пеш, за да се спуснат след това обратно със ски. Като тежък астматик за мен това е практически невъзможно. И мисля, че не само аз съм в това положение.

Второ, откровените на моменти комунистически лозунги, че долу в град София има някакви зли хора, които живеят в блокове и къщи, правят частен бизнес, докато горе във Витоша са добрите отшелници и еколози, живеещи на палатка и в дървени хижи в своя малък комунистически рай.

Живеейки в нормална монолитна постройка и развивайки дребен бизнес, даващ хляб на петима души, определено се почувствах обиден от внушенията, че съм някакъв глупав звяр, унищожаващ поляни и глухарчета.

Филмът свърши и видимо притеснената публика веднага ”нападна” лектора доктор Панайотов. Смутена жена от първия ред попита дали в крайна сметка този корояд е добър или лош – лекцията ни показа чудовищно унищожение на гора, а след това г-н Белев като шеф на природния парк ни каза, че всичко е перфектно запазено.

Панайотов почервеня като домат, а организаторите от Зелените щяха да му пробият черепа с погледите си. Докторът от лесотехническия смoтолеви нещо, че короядът бил природна напаст и не било сигурно дали човек можело да го спре.

Даде пример с Канада, където короядът изял гора с територия по-голяма от цялата българска държава и накрая умрял от глад, та по тази логика и у нас е най-добре да го оставим да преяде и да умре.

Публиката беше, меко казано, смутена от този отговор и предполагам не само аз си представих как короядът изяжда всички гори в страната, докато шефовете на природни паркове, министерства и горски агенции са се барикадирали в кабинетите си и усвояват европейски средства за опазване на природата.

През цялото време се оглеждах усърдно за г-н Белев, тъй като имах въпрос и лично към него. А именно, щом е толкова убеден в достойнствата на държавната собственост над гражданската и частната инициатива, защо, след като вече не е директор на природен парк Витоша, е приватизирал под масата Асоциацията на парковете в България, като е подменил членския й състав от неговия най-близък кръг от семейни приятели и роднини, като по този начин ефективно и без търг провежда квазиприватизация на собствеността на Асоциацията. Нали тя е на държавата и в нея членуват парковете, защо в такъв случай се е опитал да я отмъкне, правейки именно това, в което през цялото време обвинява предприемачите в планинските райони?

Уви, г-н Белев не присъстваше на лекцията. А организаторите ни напъдиха набързо извън залата, тъй като следващият филм започвал. Не разбрах дали наистина е имало прожекция след нас, но дори започналият проливен дъжд отвън трудно би измил големия срам – в продължение на три часа гледахме как купчина еколози и държавни служители в природния парк и министерството са си бъркали в ушите, вземали заплати и усвоявали милиони европари, докато стихии и корояди опустошили цялата вековна гора във Витоша. След десет години и след десет хиляди унищожени декара гора същите хора обявяват за опасност номер едно… гражданите и предприемачите в град София.

Не знам дали е зелено, но беше някак абсурдно. И доста лицемерно.

**Вестник “Труд” получи от свои източници информация, която хвърля съмнения върху действията на Тома Белев през последните дни на поста му като директор на парк Витоша и съответно като председател на Асоциацията на парковете. Напомняме, че с определения на съда по дела №16780/2013 г. и №11721/2014 г. г-н Белев е обявен впоследствие за нелегитимен представител на Асоциацията, докато се опитва да взема решения в нея и от нейно име. Вестникът провежда свое разследване, което ще публикува следващата седмица. Мнението на г-н Белев ще бъде потърсено в отделно интервю.

trud.bg