По различно интервю с кандидата за кмет на Варна Чавдар Трифонов, в което той отговаря на въпроси за:

Детството

Какво да ви разкажа за детството си? Варна, квартал „Петлешев”, 101 блок, полята до него, където жънеха комбайни. Кварталите „Кайсиева градина” и ”Възраждане” още ги нямаше. За градината на Владислав Варненчик, дължа извинение за многото изпочупени клони и откраднати череши оттам. Весело, щастливо, безгрижно детство, свързано с много бягане, приятели и учене. Успявах да комбинирам по някакъв начин и махалата и ученето. Когато отидох да уча в Математическата гимназия ме приеха за комсомолец и на следващия ден беше 10 ноември 1989 г. Така че приключих с Комсомола много бързо. В гимназията – отново учене, спорт, нова среда, много амбиция на едно място. Когато отидох в Математическата гимназия имах самочувствието, че разбирам от компютри и математика, но се оказа, че съм в средното ниво, което ужасно ме амбицира и в следващите години компютрите ми станаха призвание. Голяма част от живота си изкарвах пред компютъра. В девети клас започнах да работа, като системен програмист, съчетавах ученето и работата до 11 клас, заедно със спорта. Играех баскетбол, докато в края на 11 клас направих тежка контузия на глезена и трябваше да се откажа. Започнах също да се занимавам с алпинизъм, пещернячество и катерене.

Родителите

Мама – учител по литература, баща ми – инженер, един от хората изградили енергопреносната мрежа в страната. Научиха ме на честност и достойнство, а баща ми много държеше на ученето. Между мен и родителите ми имаше интересна борба за свобода, която винаги е била необяснима, защото винаги съм имал я имал, но винаги съм се борил за още независимост. И до днес моите родители са хората, които винаги ме подкрепят и ми казват кога нещо не е редно.

Университетът

Икономическия университет във Варна, специалност „Маркетинг и мениджмънт“. Започнах да работя, първите няколко години. Университетът е изживяване, нова студентска среда – това бяха последните години на стария студентски живот. Събирания, купони. Но и Виденовата криза, което ни принуди като студенти да търсим форми на находчивост.

Приятелите

Някои от тях са и до днес мои приятели, надявам се да си останат и до живот. Бяха много, но останаха по-малко за съжаление. Една част не са в България, други са в София.

Разочарованията

Имам разочарования от средата, в която живеем. Всекидневните разочарования от живота и предателствата са част от живота и няма смисъл да им се обръща внимание.

Идеалите

За съжаление започнаха да изчезват още от ученическите години. Човек се ражда пълен идеалист, но с течение на времето идеалите си отиват. Останаха няколко неща. Едно от тях, в което ме обвиняват напоследък е, че помагам изцяло за показност. Не е така! Човек трябва да обича ближния и да подава ръка. Не съм твърдо вярващ християнин, но вярвам, че когато имаш възможност да помогнеш трябва да го направиш. Друг мой идеал е, че можеш да имаш цел, да я преследваш, но не на всяка цена. Не трябва да изоставяш основни принципи по пътя си, чели сте „Приказка по стълбата“ – накрая ставаш друг човек.

Първата работа

Както казах, още в девети клас – системен програмист. С голямо желание попаднах на група от хора, които бяха завършили Математическа гимназия, едни от най-добрите специалисти в страната в сферата на програмирането Научиха ме на много неща в програмирането и на това, че в този момент, това не е правилният бизнес. За радост днес в България, това един от секторите, които се развиват най-добре и е добре платен. Когато бях ученик, това не беше така, трудът ни беше нископлатен и ни лъжеха постоянно.

Мениджърът

Мениджърът в мен се оформи, след като през 1997 г. започнах да работя от най-ниското ниво, като комисионер. От село на село, от кооперация на кооперация, с колата, даже с кърпата на врата, защото тогава колите нямаха климатици. Тази работа ми даде поглед към бизнеса, как се работи с хора и събуди в мен нюх към търговията и предприемачеството. 2001 г. беше първото ми назначение, в което се наложи да работя с повече хора и това ми даде нов мироглед как трябва да се държа с хората, особено когато сте в йерархическа зависимост. От тогава до днес това продължава да се развива в мен – да можеш да приотизираш и да умееш да подреждаш и управляваш добре ресурси и хора.

Цената на успеха

Изолация. За съжаление с успеха идва и отдръпването, завистта. За мен успехът е работа и единственият начин да се отдадеш на нея е като загърбиш най-близките си и. Цената на успеха е несподеленото с близки и приятели време, което е преминало в работа.

ТИМ

Голям инвеститор във Варна, голямо име. Така или иначе са легенда в страната, колкото да искаме или да не искаме. За съжаление името им е свързано, както с бизнес, основно във финансовия сектор, така и с много практики, които им носят и лоша слава.

Политиката

В последните години в България се превърна в мръсна дума и това е една от причините хората да изпаднат в апатично състояние и това е нещото, което трябва да се промени. За мен политиката на този етап е основно управление. Защо избрах да се занимавам с политика? Защото всеки трябва да има един ген, аз се надявам че го имам, в някои хора е по-дълбоко заровен – за това, че трябва да даде енергия не само за себе си, но и за обществото. Аз не реших да се занимавам с политика, а прецених, че мога да помогна на града си. Не съм си казал – от утре ще се занимавам с политика. Преди две години и половина един приятел ми пусна мухата: Защо не се кандидатираш за кмет на Варна? Няма кулиси, няма завеси, стояхме в кафене и мислехме кой е подходящ за кмет в създалата се обстановка. /Б.Р. Става дума за местните избори във Варна през 2013 г./ Коментирахме някои от имената, които и днес са в публичното пространство, когато моят приятел ми каза: За мен ти си човек, който може да го направи! Отговорих му, че е много сложно, как да го направя – първо имам бизнес, много ангажименти, трето не знам дали съм готов, не разбирам от това. Но накрая след още разговори, много мислене, посъветвах се с още хора – и така от един разговор стана енергия и голяма подкрепа от хора, която се материализира в моята кандидатура.

/очаквайте продължение на интервюто, в което Чавдар Трифонов говори за ЕС, Русия, Иван Костов, Бойко Борисов, Иван Портних, Цветан Цветанов, Ахмед Доган, Делян Пеевски и др./

Иво Югов

barometar.net