Видовден по земите български трябва да бъде обявен за празник на закоравелите интриганти, защото отдавна не e ден на ратниците. Вчерашната неделя подгизна от интригантско-мазнюрски врътки. И защо бе цялата олелия – заради официализирането в условията на ПРЕДкампания на кандидатурата на един от сочените като основни претенденти – Данаил Папазов. Паметливите знаят, че го описахме като кандидат-кмет още през юни 2011 г. – като кандидата, когото Бойко Борисов избра, за да смачка опитите на Павел Димитров, тогавашен областен „бигбос“ на ГЕРБ-Варна да се пласира като кандидат чрез номинации по клубовете на ГЕРБ в районите. Сетне „Бойко“ по обичая си се врътна и заложи на старата си дружка (още от времето на прословутото барбекю за „ЧРД“ на Кирил Йорданов на 14 юни 2005 г., когато главният секретар на МВР долетя светкавично във Варна часове след почерпушката за своя рожден ден на 13 юни) Кирил Йорданов. Гербаджиите измамиха капитана.

Не пропуснахме да реднем през април (!) 2013 г., докато още течеше предизборната кампания за предсрочния парламентарен вот, че Данаил Папазов ще се явява за кмет срещу Христо Бозов и Чавдар Трифонов като независим. И що стана? Как какво – Делян Пеевски, пардон, Пламен Орешарски, го калеса за министър на транспорта. Така подготвените щабисти отидоха при Чавдар Трифонов. Преди няколко месеца се разделиха с него и отново заформиха „щаб“ на Данаил Папазов за „трети скок“. Апропо. Раздялата се оказва тежка – следят се срещите с „Дидо“ в „Капитан Кук“, дебнат се рандевутата с „Радан“ в София и лежерните разговорчета на тема „американско посолство“ с Капонката. След протестите срещу Делян Пеевски през лятото на 2013 г. вече не е модерно, пардон, да се афишират стари връзки с тази височайша, ех, Особа, известна с „корпулентната фигура“.

В неделя Данаил Папазов редна две „остри послания“. Първо. Нищо не се правело във Варна вече ДЕСЕТ ГОДИНИ. Стоп. Защо точно десет години? Защо не 16, да речем – от 1999 г., когато Борислав Ралчев „преля гласове“ на втория тур за Кирил Йорданов и отърва Варна от Добрин Митев, както се бият в гърдите „ралчевистите“. Защо точно десет години? О, да – след 2005 г. падна от власт двупартийният кабинет „НДСВ-ДПС“ и се разпадна депутатското лоби на „царистите“ във Варна. Очевидно Данаил Папазов се идентифицира като част от този кръг. Времето ще покаже дали това е печеливш ход. Второ. Трябвало да се работи здраво за Варна, за да не изтървем окончателно „младите“ и да се наложи „след две години от нашата възраст да излизаме на улицата“. Стоп. След две години ситуацията като тайминг ще е „ваденка“ на Схемата от февруари 2013 г. – това ли внушава Данаил Папазов?! Да не му се разсърди Бойко Борисов, който извади половин милион данъкоплатски пари и ги даде на Д.П. за баскетболния отбор, докато си шушнеха приятелски в Девня?

Преди десет години какво било, след две години какво можело да бъде. Рамка. В същото време Д.П. думица не редна за Иван Портних. Предпочете да говори общо – „администрацията е неподредена, корупцията е висока“. Портних бие тъпана за европроекти, Папазов вопие чуждестранни инвестиции. Докато си делят „пиар босовете“ с предишния щаб, капитаните вероятно няма да направят зле да внимават за позивна „Келнер“ в ефира. В неделя не искахме да разваляме, пардон и прочие, партийното събрание на техния кандидат, не желаехме да отнемаме радостта от ръкоплясканията в негова чест, а още повече спазваме неписаните професионални правила – като ще е пресконференция, да е пресконференция, а не партийно сборище. Иначе бихме попитали кандидата дали е държал хавлията на някой свой шеф в миналото В САУНАТА НА ШВЕДСКИЯ, както е правил неговият основен съперник, за да напира да става кмет? Става дума за позивна „Келнер“, разбира се. Ако играят на „договорились“ с „момчето от Банкя“, тогава е друго.

Липсата на въпроси по време на „пресконференцията“ има, разбира се, и други обяснения – журналките се ослушват по разбираеми от години причини. Чудно е друго. Защо капитаните си мислят, че „дръжките на микрофони“, да не говорим за медийните им босове, ще се отворят на призива „Дайте да дадем!“. Така прозвуча апелът на водещия „пресконференцията“ – „Надяваме се, че ще тиражирате нашите послания!“. От какъв зор да го сторят наемничките? Ако утехата на Данаил Папазов е, че Бойко Борисов предпочитал да види него на втория тур, е едно, но ако поне се опита да внуши, че този път „застава като за последно“, е друго. Това със „заставането“ е трудно упражнение, не става със шушукане с „Бойко“, а още по-малко с врътки с бивши пиари на „отбора отсреща“, известни с натегациите си по линия на американското посолство заедно с Капонката, която, апропо, на 1 юли като нищо може да се тропоса на „Козяк“. Апропо. Американците от Амбасадата вече са се справили с темата „Стопиране на финансирането от Сопот“, а сега финализират операцията „Ресто на теремците“.

bgsniper.com