– Г-н Радев, бяхте член на правната комисия на Народното събрание, а сега сте член на същата комисия на Европарламента. Къде беше по-голям лобисткият натиск върху вас?
– Мисля, че лобисткият натиск в Европарламента е много по-силен, но там лобистката дейност не е мръсна дума. Има регистър на лобистите, в който са вписани над 7000 души. ЕК прие много добри правила за действие. Всяка среща на комисарите, на шефове на дирекции се обявява предварително на сайта на комисията, както и въпросите, по които ще се говори. Не можем да приемаме никакви подаръци от лобистите. Аз лично съм много внимателен към всички срещи, независимо дали са поискани от лобисти или от лица, които не са вписани в този регистър.

– В българския парламент започва мащабна реформа с промяна в конституцията. Дали това ще помогне на България да бъде свален механизмът за наблюдение в областта на съдебната система?
– По време на изслушванията в ЕП за доклада по механизма за сътрудничество за проверка България получи висока оценка, докато румънският парламент беше критикуван, че са приели законодателство, което на практика възпира разследванията за корупция срещу депутати. Вече година няма свален имунитет, макар че агенцията по корупция е отправила такива искания. Нашите колеги в ЕП са впечатлени от предприетата стъпка да си променим конституцията. В много малко страни от ЕС основният закон е бил променян заради някакви реформи, особено за да се подпомогне борбата с корупцията.

– Има ли практика в ЕС за отзоваване (импийчмънт) на техния главен прокурор, защото реформаторите много настояват за това?
– Не съм правил анализ, да ви кажа точно, но повечето държави от ЕС нямат такава процедура, защото прокуратурата е в състава на съдебната власт, а тя от своя страна е независима. Не трябва да имаме зависим главен прокурор или зависим съд. Много е интересно, че в България се чуха мнения да се ограничат правата на главния прокурор, защото бил прекалено самостоятелен, а от друга страна, искат да се въведе румънският модел и да се създаде дирекция за борба с корупцията. В нея прокурорът, който стои начело, е абсолютно независим. Така че аз виждам лека политическа шизофрения в тези искания. Невинаги директното пренасяне на модел от друга държава е най-доброто. В Румъния разследванията и присъдите започват, когато хората напуснат властта. По-добре е България да се сравнява със страни като Франция и Германия, където успехите на съдебната им система не се измерват с броя на осъдените, а по други показатели – бързина на процеса, справедливи наказания…
В Румъния например цялата държава е блокирана, защото чиновниците се страхуват да подпишат какъвто и да е документ, за да не станат обект на разследване. Румъния е с 15% назад в сравнение с нас по усвояване на еврофондовете.

– Бяхте докладчик по законодателния пакет за борбата с прането на пари.
– Да, бях докладчик в сянка от страна на ЕНП. В този пакет влиза една директива, която трябва да се приложи до две години, и регламент, който влиза в сила веднага след публикуване в „Официалния вестник“ на ЕС. Прането на пари ощетява съюза с 600 млрд. евро годишно, което е два пъти повече от размера на плана „Юнкер“. Предвидено е създаване на електронен регистър във всяка държава от ЕС, който да показва кои са реалните собственици на компаниите. Независимо дали компанията е регистрирана в офшорна зона, или е с акции на приносител, ще има задължение да се обявява крайният собственик. Регистрите на 28 държави от ЕС ще бъдат свързани. Достъп до тях ще имат службите за финансово разузнаване, данъчните, банки, но и разследващи журналисти. Въвежда се задължение за лица, които са заплашени от корупционни практики – като държавни глави, министри и депутати и членове на техни семейства, – когато правят сделка, включително и покупка на имот, да посочват произхода на средствата.

– Правите много стриктни правила за бизнеса в ЕС, изсветлявате го максимално. Но в същото време подписвате едно търговско споразумение със САЩ с много неясни клаузи, което може би ще даде предимства на американските корпорации.
– Преговорите по това споразумение се водят от ЕК, а не от Европарламента. Не съм съгласен, че няма достатъчно публичност по него. В правната комисия имаше много разгорещен дебат за арбитража и подсъдността на споровете. Мненията са доста разделени. Все пак трябва да имаме предвид, че ако всичко стане известно на широката публика, Европа ще изгуби своите преимущества в преговорите със САЩ. Имаше много опасения, че едва ли не стандартите на САЩ и на Европа трябва да се изравнят при подписване на споразумението. Нито те могат да ни наложат да въведем ГМО продукти в България, нито могат да ни свалят стандартите за месото, така че да го ядем с антибиотици и хормони, нито на европееца ще му бъде наложено да яде пилета с хлор, нито ще добиват шистов газ в Европа. Всяка държава членка ще има своята преценка по тези въпроси.

– Да, но ако откаже, корпорацията може да ни осъди.
– Това е още една заблуда. В споразумението въобще не се разглеждат такива клаузи. Когато говорим за съдебни процеси, такива ще има, когато една държава не изпълнява подписаните си инвестиционни ангажименти с компанията. Но в никакъв случай една корпорация не може да поставя условия дадена страна да си промени законодателството и защитата на инвестициите не освобождава чуждестранните фирми от неспазване на законите на страната домакин. Докладът с препоръките към ЕК за водене на преговорите със САЩ беше отложен на последната сесия на ЕП и ще се гледа през юли. В него се предвиждаше да има международен арбитраж, защото това по-добре защитава европейските инвестиции в САЩ. Ако споровете се решават в националните държави, има опасност от различно тълкуване на споразумението в съдилищата на различните държави членки, което ще доведе до правна несигурност. По никакъв начин не може да се накара един американски съд да признае европейските стандарти.

– Като евродепутат имате право и на парламентарен контрол.
– Да, вече съм отправил няколко въпроса към ЕК. Един от тях се отнася за отказ на немски съдилища да изпълнят европейска заповед за арест, издадена от България. Във Варна има случай с кражба на 200 000 лв., отнети с взлом от офис на фирма. Има заведено дело у нас, установени са престъпниците, но единият е успял да избяга в Германия. Съдът в Бремен отказва да изпълни европейската заповед, защото по техни данни българските арести не разполагат с добри условия за задържане. Немците са изпратили запитване към Министерството на правосъдието, но не са получили задоволителен отговор.

– Освободен ли е арестуваният българин?
– Да, освободен е. Вторият задържан по това дело също успява да стигне до Германия и отново има отказ за връщането му. В писмения си въпрос питам ЕК дали е възможно държава от ЕС да откаже изпълнение на европейската заповед за арест на основание лоши условия в даден затвор в издаващата държава, при положение че издирваните лица могат да излежат присъдата в друг затвор. Така че, когато правим реформа, трябва много добре да се замислим и за такива случаи. Трябва да реформираме както местата за излежаване на наказания, така и арестите. Но трябва да се замислим и в какви условия правораздават магистратите. Ще дам пример с моя роден град Варна. Районният съд е бивше работническо общежитие – разпукано, с конструктивни проблеми. Съдиите работят по четирима в помещение от 15 кв. м. В окръжния и в апелативния съд във Варна поради липса на помещения делата вече са по коридорите, има направен архив в една от тоалетните. Имаме съдебна зала в мазето на съда. Хубавото е, че реформите у нас вече са необратими.

presa.bg