Един подарък на боливийския президент Ево Моралес за папа Франциск така дълбоко бръкна в гърлото на нашата карикатурна психодесница, че тя все още плюе вътрешни органи и кръв. Главата на католическата църква получи от своя домакин разпятие, но направено върху сърп и чук. Какви мракобесни възклицания имаше из социалните мрежи! Лакеите на геополитическото статукво, господарите на политическата скука, лордовете на клишетата, понеже не могат да мислят и дишат свободно, вън от грантовата каишка, надяната на вратовете им, изпадат в ярост всеки път, когато някой си позволи да бъде истински, да бъде идеен и да не му пука, когато показва на света своите убеждения.

Какъв комунистически кич! – злобно ругаеше някаква полуинтелектуалка от психодесните. Друг фейсбук-приятел бдително заподозря папата, че се държи като кремълски агитпроп. Не само защото приел подаръка, ами защото говорел, че е време за нов икономически ред в света и за премахването на „новия колониализъм“ на международните финансови институции, обричащи народите на мизерия. Кръстът е сакрален символ, а това е пълен мракобесен идиотизъм! – стенеше друга девойка от психодясното и хвърляше евроатлантически клетви във виртуалния мрак.

Друг вече по-хладно разсъждаваше: „Би трябвало да не приеме такава гавра с Христовия кръст, да отхвърли подаръка, колкото и недипломатично да изглежда. По-недипломатично и нагло е да се принуди главата на институционалната църква да приема подмяна на свещени християнски символи“.

Ееех, този папа, гаден комуняга, който приема такива кремълско-атеистични подаръци! Както писа един мой приятел – „Докога «Протестна мрежа» ще мълчи за страданията на евротихоокеанските ни братя от този комунист!?“. И сега е време да разбием тази чудовищна митология на невежеството, този вулкан от налудничави страсти и най-важното – този поток от мазна мисъл, който винаги почива на непознаването на този свят и то невежество, въздигнато в някакъв мракобесен култ.

Всъщност разпятието със сърпа и чука не е изобретение на Моралес, а е свещен предмет, който символизира съпротивата срещу диктатурата и тази фигура е близка до сърцето на всеки боливиец. То е създадено от отец Луис Еспинал, свещеник-йезуит, продкрепял всички миньорски движения и протести срещу диктатора Луис Гарсия Меса Техада. Преплитането на истинско християнство и комунизъм е нещо съвсем естествено в Латинска Америка, станала жертва на десетилетни хунти, малоумни диктатори и американски корпорации, които смучат нейните ресурси. Отец Еспинал е бил от онези свещеници, заради които църквата е оцеляла и до днес – отдаден, идеен, мислещ и бунтовен.

Роден през 1932 година в Испания, Луис Еспинал още на 16 години отива на мисия в Боливия, където се отдава изцяло на работа в името на хората на тази изтормозена страна. Година по-късно взима боливийско гражданство.

Гледката на шокиращото социално неравенството, системното ограбване на бедните, гаврата на ботаташкия елит го карат да се изпълни със симпатия към идеите на комунизма, но без да се отказва от своята християнска вяра. „Може би имат право, когато говорят за религията за „опиум на народите“, понеже ние отделихме вярата си от тялото“, казва той. Жестоко обвинение към статуквото в църквата. Еспинал е от плеядата католически свещеници в Латинска Америка, които не могат да приемат работа само в името на спасението на душата – те искат социална справедливост, край на подтисничеството, по-добър живот за хората тук и сега.

Именно заради това създава разпятието със сърпа и чука. То се превръща в символ на неговата вяра. Според мен, той го прави, за да покаже, че християните и комунистите са от едната страна на барикадата, и че няма нищо по-естествено от това хората да се борят за своите права, да настояват за справедливост, да искат радикална промяна на елитарното статукво, което ги ограбва постоянно.

Други, като испанския йезуит Ксавиер Албо, дават по-омекотено разбиране за символа на Еспинал. Според Албо, той показва „необходимия, но неслучващ се христианско-марксистки диалог с работниците и селяните“. Според мен, това е опит със задна дата да се преиначи истинския революционен заряд на разпятието на Еспинал и в един нов попвид да се поднесе на изтънчените стомаси на западната публика.

Но е факт, че подаръкът за папа Франциск не само не е странен, както гласяха някои от заглавията в западната преса, а е начин на един континент да покаже, че не възнамерява да се откаже от идеалите, които в крайна сметка му донесоха свобода от колониалното подтисничество и мощно народно движение за справедливост. А съдбата на отец Еспинал е трагична. Бунтовната дейност на отеца не остава незабелязана. През 1980 година паравоенни формирования, близки до властта, го отвличат, а няколко дни по-късно тялото му е намерено безжизнено. Починал е след много страдания и мъчения.

Днес мястото, където е открит отец Еспинал, е място на поклонение и папа Франциск също отиде на крака, за да отдаде почит на делото на този светъл човек. И най-доброто обяснение на подаръка е дело на Ево Моралес, който казва на папата, че оттук-нататък подобно рязпятие ще бъде връчвано на „мъже и жени, които носят в себе си религиозната вяра за освобождението на народите“.

Малко по-късно, в интервю, Телесур Моралес обяви, че за да се освободят народите на Латинска Америка трябва преди всичко да се обединят на идеологическа основа. И разпятието със сърпа и чука става метафората за това обединение. Именно то сложи край на половинвековно ограбване на тези страни. Именно това обединение прекрати разбирането за Южна Америка като за заден двор на САЩ и даде мощен приток на адреналин в левицата.

Преди време четох един театрален критик, който обръщаше внимание на една интересна черта на драматургията на Бертолт Брехт. Брехт, казваше той, е силен навсякъде, но най-силно звучи там, където има битка за справедливост. Това направи Латинска Америка с левицата. Те показаха нагледно, че когато тръгнеш в историческата борба за нов свят, няма значение дали вярваш в отвъдния свят или в светлото бъдеще, важното е да си срещу злите сили. И точно заради това символът на отец Еспинал е изключително силен. Той не изографисва Христос като философ на страданието. Той представя Христос като революционна сила. И напомня на онова стихотворение на Блок „Дванайсетте“, завършило с образа на Христос, който ръководи революцията.

То заради това психодясното реагира болезнено. Те знаят, че само кроткият Христос ги устройва. Христос със сърп и чук вещае всичко онова, от което се страхуват.

Александър Симов

avtorski.pogled.info