А в суматохата, след като се събраха някак 180 гласа, Румяна Бъчварова изтърси: „Днес е хубав ден за българската демокрация“ – както бил казал навремето един шеф на парламента. Не му спомена обаче името – да не би това да направи деня по-малко хубав. Бъчварова е точно от тия младотурци, които смятат, че светът започва от тях – защо тогава да споменава името на Александър Йорданов, автора на тази прословута фраза?

Между другото – въпросният хубав ден продължи кратко, макар че надеждите бяха за друго. Сашо Йорданов изрече тези думи през 1992 година, когато на някои късни демократи победата им се виждаше окончателна; това се оказа мираж – едва пет години по-късно Костов започна да натрапва своята идея за демокрация, колкото да я компрометира окончателно. Така че по-добре е тази фраза да бъде прибрана под миндера на СДС, най-малкото да не се използва прекалено приповдигнато.

Хубав ден за българската демокрация? Защо пък за демокрацията? Откога събирането на подписи за някакви мижави промени в правосъдната система трябва да послужи за възхвала на демокрацията?

Всъщност денят бе хубав за Бойко. Само и единствено за него. И успехът е само за него – за никой друг.

Но дори и Бъчварова изглежда не схваща това. И на нея, вероятно в по-малка степен, също й се вие свят от излишна екзалтация – та не вижда или не иска да признае очевидното. Не вижда и скверното в „хубавия“ ден – а то е, че дори най-яростните опоненти на Бойко, които ще си останат такива и след подписката, се държаха по-коректно, отколкото копелетата – както сами се наричат Радан Кънев и Христо Иванов, министърът на правосъдието.

А те не само се наричат копелета, те се изживяват като такива. Това е най-искреното нещо, което са изричали тези политически дребосъци. Те наистина са копелета – посткомунистически запъртъци по манталитет, перчене и незначителност. И са отмъстителни като всички копелета – и това тепърва ще стане ясно.

И двамата виждат успеха като свой. Единият – Христо Иванов – пак започна да говори стандартните си нелепости – например за разкаляния терен, на който се играел мачът за реформата. Но не си дава сметка, че най-вече той разкаля терена с невнятните си идеи и още по-невнятното си говорене. Сега обаче е навирил гребена и се изживява като победител.

Каквото и да се случи оттук нататък с подписката, ще остане фактът, че Бойко натри носа на наполеончетата. Провокира ги да изплюят пред публиката истинския си манталитет.

Колкото по-незначителен е един български политик, толкова по-присъщо му е големеенето, вживяването в чужди роли. Но такова болестно вживяване, каквото демонстрира Радан, никога не е виждано. Егоцентризмът и нарцисизмът на неговия Ментор/Костов, както и се очакваше, в него са достигнали истеричната си фаза. Той е като слабака в една банда, който се заканва най-яростно – а ако му се удаде възможност, би се превърнал и в най-жестокия палач.

Той е хилавият мускул на отмъщението.

Костов излъчваше мизантропията си, но поне не си хабеше прекалено думите. Този сякаш трябва да говори и вместо него, макар и с късна дата. Заканите му са нетърпими. Няколко дни преди финализирането на подписката Хилавия се изрепчи отново – не тръгне ли съдебната реформа до 10 дни, ще предизвикаме политическа криза и избори. Това е налудно състояние, тази приповдигнатост отдавна е извън нормите – но Хилавия няма нужда да се аргументира, това не е нужно за хора като него. Заплахата му е очевидно несъстоятелна – с неколцина депутати никаква криза не можеш да предизвикаш, а пък едни избори направо ще те изпратят в Нищото. Но го казва. И със сигурност го вярва.

Цяло чудо е, как го издържат партньорите му в Реформаторския блок – там той се самоназначи за лидер и това също се прие, за да си спестят останалите поредната порция истерии. Кунева, която не може да бъде лесно надговорена, реши да си замълчи – сякаш ставаше дума за закриването на българска ядрена централа.

А Наполеончо Кънев си е като Чернобил – дори е по-опасен от авариралата украинска централа. Радиацията му покварява самата идея за партньорство. Вероятно Бойко си навлича защитен костюм, когато се среща с него.

Имам усещането, че дори се притеснява от подобни истерични типове. Можеше например спокойно да му каже, че е сготвил 180 подписа и без тия на Радан и неговите хора; но се е сдържал само като си е представил какви кризи ще се развихрят – нервни, не политически.

Лукавостта на Наполеончо е пословична – без никакви колебания той говореше месеци наред срещу Бойко. Но най-много ще си изпати един ден Менторът му – когато на Малкия Наполеон Големия започне да му изглежда прекалено свенлив и предпазлив. Единственото предимство на Наполеончо е, че не схваща, когато го унижават, макар и недотам елегантно. Последният случай бе, когато Бойко каза, че ще приеме евентуалното фиаско със събирането на подписката, за да запази единството на Реформаторския блок. Така той се самоопредели и като негов лидер, предполагам, че Кунева е примигнала два пъти повече, но Наполеончо дори не разбра, как го качиха на бобслея.

Другото копеле е също толкова нахално-недосетливо.

Бойко казва, че е бил подведен – казвали му, че много работа се е свършила за реформата, но явно повече са политиканствали – и в същото време продължава да твърди, че стои зад правосъдния си министър. Един човек, ако не е лишен изцяло от достойнство, веднага би си направил сепуку. Но не и копелето, разбира се.

Посткомунистическите запъртъци са направени от гьон. И щом политиканстването при правенето на реформата е взело връх, защо и Бойко да не прибегне към чисто политически ходове.

И отново стана ясно, че той вече е блестящ тактик. И сега може да е напълно доволен – особено когато всички си приписват успеха с подписката. А той все едно че няма отношение към това. Овладял е още едно качество на опитния политик – да не демонстрира излишно силата си. Нека гьоновете демонстрират каквото си щат.

Бойко си дава вид, че преживява истериите на копелетата. Но това също е игра, нищо повече. Той знае, че е безалтернативен – и това го прави милозлив. Един ден може и да съжалява за това.

Бойко постигна забележителен личен успех – предимно личен. Показа се като Единител – тази роля много му харесва. Показа също така, че може да се справи с цял катун наполеончета – и то с лекота. А ще има ли истинска съдебна реформа? Питайте копелетата – макар че от тях нищо не зависи.

Кеворк Кеворкян
presa.bg