Днес Специализираният наказателен съд даде ход на процеса срещу Ганчев и още деветима души за неплатен ДДС за близо 711 000 лв. Държавата предяви иск за сумата, но съдът не го допусна, защото разглеждането му би забавило процеса. Бившият директор на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов отказа да бъде конституиран като страна по делото срещу бизнесмена Гриша Ганчев. Едно от обвиненията срещу ловешкия бизнесмен е и за отправена заплаха за убийство към Стефанов. Бившият шеф на НАП днес пред медиите за пореден път отрече да е бил заплашван от футболния бос.

Според прокуратурата Гриша Ганчев е ръководил група, укрила данъци за общо 711 580 лева. Като нейни членове са обвинени синът му Данаил, изпълнителните директори на „Литекс комерс“ Милко Димитров и Емилия Станоева, предшественичката им Камелия Мирчева, Милко Талев, Ивайло Талев, Ичко Лозев, Красимира Гроцева и Тодор Симеонов. Гриша Ганчев е привлечен към наказателна отговорност и за това, че склонил сина си Данаил Ганчев, Емилия Станоева и Милко Димитров да укрият въпросните данъци. Според държавното обвинение ловешкият бизнесмен е действал като подбудител в престъпната схема, другите трима – като извършители, а останалите обвиняеми – като помагачи.

Делото стигна до съда, след като през октомври м.г. защитата на самия Ганчев поиска да бъде вкарано в СНС или прекратено заради изтичането на 2-годишния срок от образуването му. Досъдебното производство започна в началото на май 2012 г., когато антимафиоти и данъчни нахлуха в офисите на „Литекс Комерс“. В първия етап от разследването спецпрокуратурата не посочи Гриша Ганчев за участник в престъпната схема за продажба на големи количества неосчетоводена захар от заводите на „Литекс Комерс“ в Бургас и Девня. После обаче той стана лидер на престъпна група.

Започналото днес дело по така наречената „Захарна афера” срещу една от знаковите фигури на българския преход – Гриша Ганчев е само епизод от неговата бурна биография, която много прилича на възхода на някои от останалите бизнесмени на прехода. Едва ли е случайно и това, че Ганчев е определен в секретните грами на американското посолство в България, изтекли през Уикилийкс като човек, олицетворяващ връзката на ъндърграунда с футбола. Според американците, незаконните дейности на Литекс са свързани с контрабанда на петрол, финансови измами, пране на пари, изнудване и рекет.

Сблъсъкът на Гриша Ганчев със закона и властта не е от вчера и делото срещу него не е нещо ново за обществеността в България. Още в зората на прехода той тръгва с емблематични хора от кръга на спортистите, които са определени да станат новите бизнесмени на България. Факт е, че през 1989 г. започва бизнеса си в общо дружество с известния борец Стефан Мирославов-Крушата, застрелян от повече от 2 км със снайпер в автомобила си, докато шофирал.

Това е първото поръчково убийство в България, а от близки до покойния борец може да се научи за скандалните първи стъпки в бизнеса на Гриша Ганчев. Има данни, че първоначалният капитал на “Литекс Комерс” идва от секретен списък 103 на Нора Ананиева, съставен под диковката на самия Андрей Луканов. Целта е парите на държавата да се изперат в частния сектор, носейки солидни дивиденти на бившите комунистически лидери. По-късно Ганчев трябва да потърси покровителство от СИК. Търканията на Гриша Ганчев с Васко и Георги Илиеви са основно заради петролния бизнес и футбола.

Всеобщо известно е, че ловешкият бизнесмен сключва първата сделка с “Шел” в България. “Литекс комерс” също така е сред основните доставчици на петрол за рафинерията “Нефтохим”, преди да бъде продадена на „ЛУКойл”. На всички е известно и влиянието на Гриша Ганчев в бизнеса със сокове и захарния бизнес. Фабриката за натурални сокове в Ловеч бе сред най-големите износители на натурални сокове за Русия и Източна Европа. Участието на бизнесмена в “Захар инвест” ЕООД го прави монополист в Северозападна България в захарния бизнес.

Конфликтите на ловешкия бизнесмен с “мутрите” обаче са само детска игра в сравнение с тези с политиците. Известен е конфликтът на Гриша Ганчев с Евгени Бакърджиев и Иван Татарчев. Очерците на МВР сочат, че през 1997 г. ловешкият бизнесмен е обявен за издирване от Иван Татарчев по неясни причини, но е напуснал страната. Офисите на фирмата му са старателно проверени, а тревогата отшумява за по-малко от 2 месеца и Гриша Ганчев се завръща в родината. Основната причина за конфликта е, че бизнесменът отказва да финансира преврата през 1997 г. Оттам започват проблемите на Гриша Ганчев и бизнеса му.

Управлението на Иван Костов е кошмарно за бизнесмена, а конфликтът с Евгений Бакърджиев, но битката е спечелена с пирова победа. През 1999 г. Ганчев прави дори “Литекс” шампион, като това обуславя победата му над Бакърджиев и подкрепяния от него „Левски”. С падането на кабинета на Костов лошите дни свършват и бизнесът на Гриша Ганчев просперира. Бившият борец инвестира в спорта и се слави като най-щедрия бизнесмен към спортистите. Не умее да крие яда си, а прословутите интервюта на бизнесмена остават запомнени и до днес.

Според различни класации на най-богатите българи, състоянието на бившия борец варира от 278 до 480 милиона лева. Това го нарежда някъде между 5 и 8 място в класацията на най-богатите българи. Дали сега прокуратурата ще успее да докаже обвиненията срещу него в укриване на ДДС, предстои да видим.

blitz.bg