Ловец отишъл в гората, а насреща му – мечка. Стреля той с пушката, но не уцелва. Стреля пак – същото. Накрая му свършили патроните, а мечката се приближава. Ловецът хвърлил пушката и казал:

– Абе, мен какво ме интересува? Аз съм за гъби.

От 10 дни Георги Първанов се опитва да обясни внезапното забогатяване на 27-годишния си син, делови партньор с доскорошната президентска секретарка, и все не му се получава.

Детето-чудо Ивайло Първанов – мениджър на единствената в света софтуерна фирма без сайт (но на печалба) – заби в земята целия имотен сектор с петзвездния си СПА-комплекс.

Да беше компромат – не е; сделката е вписана в Търговския регистър и е публично достояние.

Ако питате Георги Първанов – то не било хотел, а били акции.

Ако питате Румен Петков – не било лукс, а било борч. Било „внушение“.

Ако питате нас – не била мечка, а били гъби.

По стара българска традиция Сметната палата вдига рамене, защото е „просто регистратор“, а НАП профилактира медиите.

На всички съкооператори – цървули, а на председателя на ТКЗС-то – четириетажен хотел. Нека оди бос.

Не е лесно да си Първанов. Цял живот „социалист в кръвта“, интелигент от работническо-селски произход, покорен слуга на народа и неговата държавна сигурност.

До вчера собственик на 60 квадрата в „Красна поляна“ и Голф за 1000 лв, а днес – в неудобен разкрач по национална телевизия.

Признатият грях е половин грях, нали? Е, признаваме си, че винаги тайно сме смятали Георги Първанов за една идея по-интелигентен играч, отколкото се оказа в действителност.

Да даваш акъл по антикорупционната реформа, докато се мъчиш да обясниш защо имотната ти декларация не отговаря на истината – не е много любезно.

Христо Бисеров поне нямаше претенции.

Дияна Костова

webcafe.bg