Писателят Калин Терзийски коментира в профила си във фейсбук, предложението да влезе във ВИП Брадър и аргументите да откаже на комерсиалното предаване така: „Една приятелка каза преди час: пишеш за толкова истински неща, обръщаш погледи към опасни циреи и неща от света, а надали някога си получил 1,3 лайка за който и да е от диамантите, които си предложил. Сега изтъпани парче въглен с интересна форма и рояка се разбуни. Егати.“ Има нещо вярно в думите и. Но по повод тоя интересен въглен: Не отивам никъде, в никакво шоу, не за друго, а защото ми предстои в тия дни 1. Да рисувам стенопис на сградата на Центъра за Аутизъм – в Горубляне; 2. Да открия отново изложба. 3. Да пиша романа си Разкажи ми нещо; 4. Да представя новата си книжка с разкази, която излиза след десет дни; 5. Да изпратя дъщеря си да учи медицина в Германия; 6. Да помогна на десетките болни или нещастни хора, които всеки ден търсят помощ (защото няма здравеопазване – та – от мен) Имам и още двайсетина важни неща, но не толкова важни. Всичко това правя безкористно. На лайната, които изляха злобата си по повод предишния пост ще кажа: Много ви здраве! На добрите и сърдечни хора, които са такива въпреки всичко, ще кажа: Благодаря! Продължаваме напред!“

Преди този коментар Терзийски публикува следния текст в профила си, който предизвика лавина от коментари:
„Мили приятели. Днес ми предложиха да участвам във ВИП брадър. Предложиха ми сума, която с писане печеля за три години. За три години. Печеля толкова с писане. С честно и упорито, съвестно, смазващо от умора писане. За три години. Аз съм първия за България носител на Европейската награда за литература. Но…Така е. Тези които живеят в Бългаия – така ме оценяват. Тези които ми плащат за писането – за толкова ме оценяват. Сега чуйте: Българите за толкова оценяват моето писане. В същото време ВИП брадър оценява моето лежане и търкаляне по леглата (там, ако отида, ще ми е напълно невъзможно да пиша, защото дори и химикалките са забранени!) …та ВИП брадър оценява моето неписане, за четиресет дни – колкото струва моето писане за три години! Да, знам – вие ще се подсмихвате и ще кажете – ами какво ни се жалва тоя! Да отива там и да взима парите! Пък Ние ще го мразим и ще го псуваме. А ако не отиде – ще му се подиграваме и пак ще го псуваме. Винаги – каквото и да направя, ще съм сгрешил. Но ще ви кажа така – за да се ценят у нас културата и творците именно по тоя начин…явно нещо не е наред. Кой определя кое е ценно и кое не? Не сме ли ние? Не сте ли вие? Не оценихте ли именно вие моето писане за три години за толкова, колкото и моето лежане във ВИП брадър – за четиредесет дни? Тия, които ми плащат – и вие, които им позволявате. Между другото – аз няма да отида. Не защото ме е срам от вас. Вас трябва да ви е срам – от мен. Аз просто съм уморен. Сетете се – на така прелюбимите ви пари стоят лицата на Алеко Константинов, Пенчо Славейков и Захари Стоянов. На мен за три години писане ми плащат с тия пари колкото за трийсет-четиресет дни сеир. За вас. За раята.“

barometar.net