Издателят на ПИК Недялко Недялков даде интервю за IVestnik, електронен новинарски вестник, моделиран като приложение за смартфони и таблети, във връзка с несъстояло се негово гостуване тази сутрин по Би Ти Ви.

– Г-н Недялков, вярно ли е, че е възникнал скандал покрай ваше участие или неучастие в сутрешния блок на Би Ти Ви днес?

– Скандал няма, има страх. Страх от мен и най-вече от медията, която представлявам – агенция ПИК.

– Какво имате предвид?

– Ситуацията е наистина комична. Макар че става дума за частен случай, е доста показателно за общата атмосфера, която цари в телевизиите. Не само в Би Ти Ви. Съществуват списъци с „правилни” и „неправилни” събеседници. Включително и за хора от медиите. Както може да се очаква, аз съм сред „неправилните”. Нищо лошо, стига да не се подиграват по този начин с мен и да не ми губят времето.

– Какво се случи тази сутрин? Водещият Хекимян обяви, че ще участвате, после не се появихте на екран… Вместо вас говориха Светлана Джамджиева и Борислав Зюмбюлев.

– Не знам дали Хекимян ме е обявил, не съм чул такова нещо. Историята е следната. Вчера сутринта ми се обади редакторът на предаването Петър Томов с покана да участвам заедно с колежката ми Валерия Велева на тема „новия политически сезон”. Аз приех. Късно снощи Томов ми прати есемес, че Велева била заета, затова съм щял да бъда сам в студиото. Пак се съгласих, макар че изпитах леки съмнения по въпроса.

Снощи обаче в анонса на предаването моето име не бе споменато сред участниците. И тази сутрин, докато се готвех да отивам към телевизията, видях следния анонс: Светлана Джамджиева и Борислав Зюмбюлев гости на Хекимян на тема…”новия политически сезон”. За мен нито дума.

– Как си го обяснявате?

– Никак. Веднага позвъних на Томов и го попитах какво се случва. Той ми каза: „Спокойно, спокойно, Джамджиева и Зюмбюлев ще говорят преди вас, но по същата тема. След тях в студиото ще влезете вие…” Аз, разбира се, не съм нелегален, не изскачам от храстите, не бих могъл да говоря без да съм анонсиран. За две-три минути, между новините и прогнозата за времето…

След като ме канят, защо ги е страх дори да обявят, че ще участвам? Защо ме подвеждат, че ще съм сам в студиото, защо вместо Валерия Велева в последния момент викат Светлана Джамджиева? Смешна работа. В крайна сметка реших да не се унизявам и не отидох.

– Какъв е изводът от цялата история?

– Павел Станчев, официалният директор на телевизията, има доброто желание да си партнираме. Сега дори подписахме договор за новото им шоу „Фермата”. „Отдолу” обаче го саботират. Говоря за тъй наречения „нюзрум”, за шефа на новините Венелин Петков и още неколцина негови съмишленици, близки до кръга „Капитал” и „Протестна мрежа”. За тях „ПИК” е мръсна дума, за тях всеки, който не козирува на Прокопиев и Плевнелиев и не прибира грантове от Америка за България”, не е журналист, а жълтурко и слуга на Пеевски. В медиите има окопи, чертаят се демаркационни линии, водят се ведомствени войни. И се получава парадокс – шефът на телевизията не смее да се опълчи на подчинените си. Подобна е картинката впрочем и в Нова телевизия. Това някои го наричат демокрация, но аз като издател съм тоталитарист, смятам, че добри медии се правят с единоначалие. Слободията не е довела до нищо добро.

– Кои са „правилните” и кои – „неправилните” медии?

– „Правилни” и подходящи за цитиране и канене в телевизиите са медиите на олигарха Прокопиев „Капитал” и „Дневник”, бутиковия сайт на олигарха Огнян Донев „Клуб Зет”, бутиковия сайт на Стояна Георгиева „Медиапул”, все издания с тлъсти субсидии от „Америка за България” и „Отворено общество”. А, и друга медия на олигарх – вестник „Сега” на Сашо Дончев с тираж около 1000 бройки.

Тези медии са напълно непознати на широката публика, почти нямат аудитория и съществуват само чрез телевизионния си живот в студиата на Би Ти Ви и Нова. Още по-интересно е, че Светлана Джамджиева от „Клуб Зет”, която днес гостува вместо мен в Би Ти Ви, раздава морал наляво и надясно вместо да обясни за обвинителния акт на прокуратурата срещу собственика й Огнян Донев за укриване на данъци в размер на над 60 милиона. Интересно е също, че водещият Хекимян не я попита за това. Не попита и Борислав Зюмбюлев, главен редактор на „24 часа”, колко точно милиона са данъчните задължения на вестника му към НАП и защо издателката му Венелина Гочева не благоволява да ги изплаща вече трета година? Не го попита и за кредита на „24 часа” към фалиралата КТБ…Цитираните от мен медии, тъй наречените „правилни” издания, имат и друга обединяваща нишка – неистовото усилие да съборят от власт кабинета на Борисов и да го подменят с ново правителство, доминирано от Реформаторския блок и по-скоро от партията на Иван Костов ДСБ. Това минава задължително през втори президентски мандат на техния любимец – проваления държавен глава Росен Плевнелиев.

– Как ще стане това, Реформаторите имат едва 4-5 процента рейтинг?

– И „Капитал” няма тираж, „Сега” – също, но са по-гръмогласни от всички и се представят за истинските, честните и обективни медии. В това се състои подмяната – никакви хора, никакви политици, никакви партии, никакви медии искат да овладеят държавата със своеобразен преврат, натрапвайки се изкуствено на българския народ и изопачавайки волята му.

– Все пак, защо непрекъснато ви обвиняват, че агенция ПИК е собственост на Делян Пеевски?

– От безсилие, не могат да измислят друго и лепят етикети. Нескромно казано, аз съм един от първите журналисти, които заговориха за монопола на Пеевски в медиите и дистрибуцията на печатни издания още през 2010 г. Заедно с колеги давах и пресконференция по въпроса, ходихме при посланици, при премиера. Именно след наша жалба КЗК инициира проверка на целия медиен сектор. Това са факти, които никой не може да обори. По онова време днешните заклинатели на модела КОЙ мишкуваха и не смееха да се покажат от дупките си, толкова ги беше страх от Пеевски, който тогава играеше плътно с Борисов.

След 2013-а палачинката се обърна и да ругаеш Пеевски се превърна в ритуал, в задължителна конюнктура. Не желая да попадам в този конформистки хор от сметкаджии и нагаждачи. Истерията срещу ПИК се отпуши, след като Пеевски даде няколко интервюта пред нас, в които разкри тъмни сюжети от родното политически задкулисие. Това лошо ли е? Лошо ли е, че някой проговаря? Не е ли в това смисълът на медиите – да дават думата на всеки? Щом някой ти е дал интервю, означава, че непременно е купил медията ти, така ли? Що за примитивна, пещерна логика, демонстрирана от уж либерално мислещи хора?

Няма да превръщам ПИК в трибунал срещу Пеевски, само защото такава е модата и защото така им се иска на снобите около Иво Прокопиев. Когато е трябвало, когато е било опасно, когато си е струвало, съм говорил за Пеевски. В държавата отдавна има други по-важни теми, които обаче се смълчават умишлено, за да се размахват корпоративните сюжети за КОЙ, банките-гнили ябълки и прочие опорни точки на соросоидното задкулисие…

pik.bg