Ситуацията около изграждането на „Турски поток“ се заплете до степен, че да се чака срещата Путин-Ердоган през есента, за да се разплете гордиевия възел. Фактите са следните- турската компания „Боташ“ се пазари с „Газпром“ за сваляне на цените на газа за Турция, като турците искат цени, на които руският гигант продава на Германия. „Газпром“ не отстъпва, а Турция, която смята, че Русия е притисната в ъгъла, заради наложеното ембарго от ЕС и САЩ се пазари с руснаците. На фона на тези преговори на 17 август Владимир Путин каза, че може да бъде възобновен „Южен поток“. Това беше знак към Турция, която се надява освен на евтин газ и на инфраструктурата на „Турски поток“, по която да пренася ирански и иракски газ. В същото време Русия започна изграждането на газопровода „Силата на Сибир“, по който ще доставя газ за Китай, /38 млрд. куб. м. на година в продължение на 30 г./, двете държави преговарят и за друг газопровод – „Алтай“. С навлизането си на азиатския пазар, Русия се опитва да компенсира икономическите санкции, които й бяха наложени, но лошата новина е, че потреблението на газ в Китай намаля. Кремъл понесе и друг, по сериозен удар. През август САЩ въведоха нови санкции срещу „Газпром“ – този път те засягат конкретно находище – Южно-Киринското поле в Охотско море, което съдържа 640 млрд. куб. м природен газ и 97 млн.тона кондензат, което го прави едно от най-големите в руския шелф. За това поле руснаците имаха планове за eксплоатация до 3-4 години, освен това в Южно-Киринское бяха открити и големи запаси от петрол – 464 милиона тона. „Газпром“ планираше да започне експлоатацията на находището през 2018-2019 г., но след санкциите на САЩ това е невъзможно. Газовият концерн на Русия имаше големи планове за това находище и през юни обяви, че заедно с „Шел“ ще построят трети етап (говори се и за четвърти) от завода за втечняване на газ на остров Сахалин. Но след наложената от САЩ забрана за износ, реекспорт и предаване на вече намиращо се в Русия оборудване / такова оборудване в света разработват само 4 компании/ – находището в Южно-Киринское поле остава на морското дъно.
Какви са полезните ходове на Кремъл в тази утежнена ситуация?
Специалисти твърдят, че руснаците не са и помисляли да съгласуват строителството на „Южен поток“ с европейското законодателство. За Путин, „Южен поток“ е важен по две политически причини – да накаже Украйна, като я заобиколи и да оказва натиск на ЕС. Реализацията на „Турски поток“ от друга страна ще бъде пагубна за България и Украйна в дългосрочен план. Появиха се твърдения, че е възможно обединение на „Турски поток“ и „Набуко“. Москва си представя „Турски поток” по следния начин: тръбата свършва някъде около границата на Турция с Гърция, а по-нататъшното транспортиране на газа е грижа на самите европейци. Но единственият разработен европейски проект, който може да поеме такива количества газ (от порядъка на 50 милиарда кубически метра) е „Набуко-Запад”. Предстоят преговори и съгласувания, но в крайна сметка всички могат да се окажат в ролята на печеливши: Азербайджан и Русия получават инфраструктура за продажба на своя газ, Турция получава газов хъб, Туркменистан, Ирак и Иран получават реална перспектива за износ на газ, а страните от Евросъюза диверсифицират източниците на суровини и трасетата за тяхната доставка.
Къде се намира България в тази газова въртележка?
Почти е сигурно, че Русия няма да реализира „Южен поток“ /прекалено е скъп за руснаците/, а ще го използва за средство за политически натиск срещу Украйна и ЕС. Твърдението, че България е спечелила червена точка пред Брюксел със спазването на европейското законодателство, довело до спирането на „Южен поток“ е прах в очите. ЕС не е променил отношението си към България, похвалите в стил „потупване по рамото пред строя“ не са подплатени с нищо. Посещението на премиера Борисов в Туркменистан и разговорите за реализация на Транскаспийския газопровод са по-скоро политически ход, без реални резултати. Търсенето на газ в Черно море също няма да реши проблемите на България. Анализатори смятат, че запасите са слабо проучени и значителни количества не трябва да се очакват по-рано от 10 години. Какво ни остава? Да стоим отстрани, като наказани ученици и да наблюдаваме как великите държави водят преговори помежду си, защитават интересите си, пазарят се за газа и откъде ще минава той. За съжаление това е съдбата ни на малка държава, която макар и с добро геополитическо разположение не може да го използва. Като една Унгария например. Но там премиер е Виктор Орбан.
Иво Югов
www.barometar.net