Две седмици преди вота, кандидат-кметовете на Варна изпаднаха в лека предизборна летаргия. Кирил Йорданов бе показан на умопомрачителна снимка с млади футболисти, които стояха до него в поза, като за разстрел. По-късно, вече чудейки се с какво да занимае широката публика, той публикува спогодбата си с Николай Бареков, в която пише как бившето „острие“ на ТВ7 дълбоко съжалява за обидите и клеветите, които нанесъл на бившия кмет и се убедил /как ли?/, че били безпочвени! На човек му идва да се разплаче, като чете тази спогодба за 5000 лв морални щети! Кирил Йорданов е цар на извънсъдебните спогодби и споразумения, през 2012 г. се споразумя с Веселин Марешки, сега с Бареков. Не става ясно какво отношение имат клеветите на Бареков към напускането на кметския пост от Йорданов – да не забравяме, че имаше стотици плакати срещу бившия кмет, които го приканваха да си ходи. Ако хилядите варненци, които поискаха през 2013 г. оставката му са платени като Бареков – и с тях ли трябва да сключва спогодби?

В руслото на стандартна кампания влезе Данаил Папазов. Той се среща с хора от различни организации и браншове, има автобус, с който обикаля кварталите на Варна. Но на втория дебат по БНТ, Папазов бе видимо изнеревен и на няколко пъти се опита да прекъсне Кирил Йорданов, уви неуспешно. Нервността на бившия министър може би се дължи на неявяването на Иван Портних на дебата или по-скоро на острите думи, с които кандидатът на ГЕРБ охарактеризира своите опоненти: „ На всички избори има А и Б отбори. По време на дебата /по БТВ/ видях, за съжаление, ниво, което отговаря на отбори от В група – щампи, напудрени фрази, вероятно тренирани пред огледалото, общи приказки и ретро брътвеж.“

Да поставиш Данаил Папазов в отбор от В група е директен удар върху егото и постиженията му, като шеф на пристанището и транспортен министър. Логично, той покани на дебат Иван Портних, но засега отговор на хвърлената ръкавица няма. Имаме сходен случай с този от 1972 г. в Рейкявик, когато на мача за световната титла по шахмат с Борис Спаски, нестандартния Боби Фишер шокира шахматната общност. Въпреки огромния съветски щаб, безпрецедентната война на нерви, Фишер успява да изненада Спаски, като първо закъснява за срещата, после не се явява на втората партия, поставя нови изисквания, иска да се смени шахматната дъска ….и изважда от равновесие Борис Спаски и щаба му.  Самият Спаски признава по-късно, че се оказал в илюзия, че Боби Фишер искал да отмени мача, това го подвело, побързал да ускори двубоя и по този начин загубил психологическата борба. Резултатът от тактиката на Боби Фишер се знае от шахматния смят – той печели световната титла. Дали поведението на Иван Портних не създава илюзия в останалите кандидати, която ги подтиква да пришпорват предизборната битка, да проявяват нервност и да грешат?

Защото неявяването му на двата предизборни дебата изнерви Данаил Папазов и Чавдар Трифонов. Те, засега неуспешно го канят на дебат, защото думите на кандидата на ГЕРБ: „Останах с впечатлението, че хора, които не обичат града си, искат да го управляват. Никаква идея, никакво рационално предложение за развитието на Варна, нищо полезно за варненци….. Защото днес не чух нито едно конкретно решение по проблемите на варненци, не видях визия за управление на Варна. Проблемното минало и неясното говорене за бъдещето си бяха дали среща днес в bTV! Жалко!“ са ги жегнали дълбоко. Папазов и Трифонов искат да отвърнат, но няма как. Остава им Иван Портних да ги изненада отново, като се съгласи на дебат с единия от двамата, или с двамата, но поотделно, както се прави в белите държави. Говорилнята-дебат с 8,9 или 10 души е българско „нововъведение“, което е безмислено, вреди на кандидатите и обслужва само този, който вика най-силно.

barometar.net