Журналистът Спас Спасов написа следния текст в блога си, в отговор на публикация в електронна медия:

„Няма да шерна онова от ПИК. Не за друго, а за да не посреднича на кликачите им. Обаче има някои подробности от близкото ми минало, които очевидно трябва да бъдат осветлени, за да не бъдат повече грешени.
Та:

1. Абсолютно „Да“! Привърженик съм на ДСБ и Реформаторския блок. Имам политическа позиция, тя е публична и отразена в начина, по който съм гласувал от първите свободни избори в България през 1991г. до ден-днешен. Никога не съм бил член на БКП, БСП, АБВ, ГДЕ, ЖЗИ … Нито на милицията!
2. Вестникът, в който започнах работа като щатен журналист през 1989г., се казваше „Полет“, а не „Пролет“ (нищо общо с Априлския пленум, точно обратното). Заедно с „Култура“ и пловдивския „Комсомолска искра“, това бяха трите вестника, в които след 1985г. свободната журналистика в България се опитваше да шушне. И го правеше успешно. Всички мои публикации от онова време са на разположение, както в Националната библиотека, така и във Варненската окръжна. Вестниците не горят, слава Богу! Много съм горд!
2. Печеля конкурси всякакви! Щото мога! Тези, които не са ги спечелили, да си направят градивна самокритика!
3. Баща ми никога не е работил в „Хлебозавода“. И нямам вуйчо :)
4. Звездата ми беше изгряла далеч преди появата на „Алфа радио“ и точно по тази причина станах негов главен редактор. С колегите направихме първото частно информационно радио в България и през зимата на 1997г. в продължение на 36 часа предавах на живо от блокираните улици на Варна. С парите на „Юкоспетролеум“ свалихме Жан Виденов
5. Фондация „Равни под слънцето“, която събираше пари за децата от потресаващо мизерни домове за сираци из варненските села, със сигурност има финансово досие. Вероятно все още може да бъде поискано и проследено, щом представлява интерес. Там със сигурност пише кой колко къде е дал и кой какво е взел.
6. Не съм бил в борда на „Слънчев ден“. Ама никога! В друг борд бях. Guess!
7. Съдил съм (за клевета) само една неуспяла поетеса, която и до днес се предрешва като Петричката врачка. Съдих я, след като вече бях напуснал Областна администрация през 1999г. Защото за думите се носи отговорност. Тя не го знае!
8. Заминавал съм за Америка четири пъти и съм се връщал след три месеца. Такива бяха сроковете на стажовете и специализациите ми! Първият -през 1994, т.е. три години преди да започна работа в Областна администрация – Варна. Не след това.
Между другото, имам и още – в Хилверсум, Холандия през 1992, в Центъра по журналистика на малките общности в Айова, САЩ през 1994, в „Радио Франс ентернасионал“ през 1996, в „Центъра за следдипломна квалификация на журналисти в Париж“ през 2001, в „Международния център по журналистика“ във Вашингтон, САЩ през 2002, в „Уърлд прес инститют“, Минеаполис/Сант Пол, САЩ през 2013… и пр.

Толкова много грешки в 50 реда :) Не остана място за истината, другари!

Това са две снимки, маркиращи полярни периоди в преображението ми (по ПИК).
В ляво – Будапеща през 1992г. , като комунист – Betonkopf. В дясно – 2012г. като премръзнал американофил, сочещ значка с американското знаме върху китайска ушанка.