Политологът Огнян Минчев коментира скандалното поведение на вселенския патриар Вартоломей и мотивите на хората, които го поканиха в България. Става дума за шефа на БАН Стефан Воденичаров, който в периода, докато Вартоломей беше в България, бе издигнат за президент от инициативен комитет. Ето острия коментар на Огнян Минчев: „Каквото и тайнство да представлява дипломацията сама по себе си, не си спомням в която и да е дипломатическа школа да се препоръчва безропотно приемане на унижения или отказ от защита на собствения интерес от преки посегателства. Агресивната позиция на патриарх Вартоломей в София има най-малко едно логично обяснение. Той бе поканен тук за да придаде международен блясък на една местна – провинциална инициатива на група хора с неоправдано високо самочувствие. Тази инициатива няма нищо общо с православието и Църквата, а цели да постави под прожекторите едно лице с мерак да става президент. Само по себе си това лице няма с какво да застане под прожекторите – светлината бяга от тривиалните казуси и персонажи. Затова на Вартоломей бе издействана doctor honoris causa на БАН, както и орден Стара планина… Да, вече се сещате – става дума за същата провинциална група интелектуалци и около-интелектуалци, бойци на тихия фронт и „идейни борци за парични знаци“(Остап Бендер), които не се свенят периодично да пробутват собствената си морална и политическа стерилност като важна обществена кауза. Същата група лица преди шест месеца притопли нейния си цар в опит да ни го сервира като свежо предястие на предстоящата президентска кампания. Номерът не мина – блюдото миришеше непоправимо на вкиснало… Тъй като за тяхно съжаление не разполагат с втори цар, тези господа изнамериха един мераклия в напреднала възраст и започнаха да го тикат напред с методите на единствено достъпния им милиционерски ПР – друг ПР жанр те, уви, не владеят. Обвеяни със загадъчната слава на някакви полу-тайнствени ложи, тези господа неумело играят ролята на част от някакъв международен елит. Затова – едва ли не – могат да си позволят повече безобразия, отколкото средно-статистическия българин. За безобразията – не ще и дума, позволяват си ги редовно. Последното по ред е именно визитата на Вартоломей в София. След като го молят да превърне един господин Никой в господин Някой, Вартоломей, разбира се, поставя своя си цена на предоставената услуга. Унижава БПЦ – след като гореспоменатите нашенски велможи вече са й извили ръцете да покани височайшия гост. Унижава и националното ни достойнство, възраждайки фанариотските обвинения в етно-филетизъм на местните „схизматици“. Нему, разбира се, етно-филетизмът е разрешен – най-малкото за да лобира за гръцки интереси пред български институции. Но нека сме наясно – не Вартоломей е център на казуса, който обсъждаме. Център са именно тези – вече изпокрили се сиви мишки, които надробиха попарата и оставиха президента, премиера и националните институции да я сърбат. Защо им позволяваме редовно да дробят подобни попари? Докога ще ни управляват застаряващи милиционери със смешни претенции за „Велики майстори“? Нали виждате – това им е майсторлъка, да правят гафове срещу собствената си страна. И още няколко думи по повод на това, че Москва се била облажила от скандала с Вартоломей в София. Разбира се, че ще се облажи. След като има на разположение в България послушни и сервилни глупци, които се чудят дали по-напред да направят собствената си далавера, или по-напред да обслужат Големия брат. Е, в този случай „Великите майстори“ успешно съчетаха и двете неща – подмазаха се на Москва и направиха своята собствена далавера. И двете неща – тъпо, безизкусно, ачик-ачик и изцяло във вреда на собствената си страна – както обикновено. Прощавайте ако пропускам нещо важно – може да е имало и по-дълбока, и по-тайнствена конспирация около посещението на Вартоломей в София. Ама защо ли не ми се вярва…? През 1937 г. Берия занесъл на Сталин поредния списък със „шпиони“ във и около ЦК. Йосиф Висарионович внимателно кимал, четейки всяко име. Но на едно име рязко спрял: „Лаврентий, здесь что-то не так: Буденный Семен Михайлович – японский шпион! Лаврентий, такой дурак шпионом быть не может!“ Толкова за „Великите майстори“ и дълбоките им конспирации. “
barometar.net