Тинко Георгиев е убитият бизнесмен във Варна, пише Стандарт. Жертвата притежава няколко хотела по морето, сред които „Владислав“ на Златни пясъци. От няколко години между него и издирвания от Интерпол мафиотски бос Иво Иванов – Гела, върви спор за собствеността на този хотел. Преди няколко месеца Георгиев спечелил делото на последна инстанция. Бизнесменът твърдеше, че е бил принуден насилствено да продаде дяловете във фирмата си „Здравец тур“ и хотел „Владислав“ на Иво Гела, дългогодишен представител на ВИС за Варна. Според медийни публикации през 2004 г. Георгиев е бил отвлечен от Атанас Радев – Наско Ластика, по разпореждане на Гела. След това бил държан в плен, докато не прехвърли собствеността си.

Килърът влязъл в триетажната къща на улица „Хан Крум“ в Гръцката махала и от упор убил 65-годишния мъж, научи „Стандарт“. Сигнал за разстрела е получен около 16:50 часа днес. „Владислав“ е бивше туристическо общежитие, което Георгиев превърнал в елитен хотел. Годишният му оборот гонел 1 милион лева, имал и договор за 340 000 евро с най-големия туроператор, обслужващ скандинавския пазар. Впоследствие хотелът, оценяван на 15 милиона лева, е придобит от офшорка, регистрирана в Кипър. На практика обаче с „Владислав“ се разпореждали хора на Иво Гела.

След година мълчание Георгиев събрал кураж и подал сигнал, че е бил рекетиран и изнудван да прехвърли бизнеса си на висаджийския бос. Последвало дълго ходене по мъките и прехвърляне на делото по различни съдилища, от Русе до Бургас. В крайна сметка Тинко успял да си върне имота, но не му се радвал дълго. Според криминалисти, бруталният разстрел, месеци след решението на съда, най-вероятно е мафиотско отмъщение.

Схемата на обсебване на „Варненчик“ е елементарна, издържана в духа на силовите изпълнения на борческите групировки от 90-те години, преди еволюцията на дебеловратите бизнесмени в „бели якички“, пище desant.net през 2011 г.

Най-напред Георгиев е принуден да прехвърли 30 процента от дружествените дялове от фирмата си „Здравец Тур“ ООД – Добрич на Иво Гела. Под заплаха, той бил отведен в кантората на нотариус Янчо Несторов, където разписал декларация, че е получил сумата от 2 милиона лева. После започнало ново издевателство над него – „панорамни обиколки“ из околностите на Варна под охрана, още няколко „нощувки“ във вилата на приближен на силовия бос (където отнели всичките му телефони, и свалили даже колана му, за да не посегне на живота си).

Слез като жертвата била достатъчно обработена, дошло време за финалната сделка. Георгиев отново бил отведен в офиса на Гела в сградата на бившите хали „Шипка“. Там го „убедили“, че трябва да премести представителството на фирмата си от Добрич във Варна, а бащата на Гела – Иван Иванов, който в момента е управител на „Варна мотърс“ ЕООД – да му стане съдружник.

„Охраняваха ме гардове, оборудвани с бронежилетки и въоръжени с калашници. Такова снаряжение и в полицията не съм виждал. Притиснаха ме. По телефона през цялото време говореха с депутати, казваха, че държат и министри. Нямаше как да не разпиша документите“, споделя Георгиев.

В крайна сметка той се съгласил да им прехвърли цялата собственост върху „Варненчик“. И тази сделка била изповядана от нотариус Несторов.

В късния следобед на 7 декември 2004-та година в кантората на нотариуса на ул. „Мария Луиза“ в центъра на Варна се събира доста любопитна компания. Там се намират Тинко Георгиев, заедно със счетоводителката си Марияна Ташева, Гела с адвоката си, баща му Иван Иванов и още един от хората му с инициали Н.М.

Така, 15 минути преди полунощ срещу 8 декември Тинко слага подпис пред нотариуса. Дали от късния час и извънредната работа, но на Несторов изобщо не му прави впечатление въоръжената охрана в кантората му. Според сделката, изповядана пред него, хотелът бил продаден за … 1,8 млн. лева. В нотариалния акт е записано, че е платено в брой, Иванови твърдят, че донесли парите в куфарче.

Георгиев обаче твърди друго.

Оказало се, че сред документите липсва протокол от общото събрание на съдружниците в „Здравец тур“ ООД, с което се изрязава съгласие за продажбата. За това спешно бил необходим подписа на съдружника на Георгиев – Христо Христов. Мъжът живее в село Бранище, община Добрич. Вече след полунощ към към дома му се отправили три автомобила – в едната кола били Тинко Георгиев и счетоводителката му, в другата нотариус Несторов, а третата – била джипка, натоварена с мутрите на Гела.

Продажбата на „Варненчик“ на пръв поглед изглежда изрядна, ако по-късно не бяха открити няколко смущаващи детайла в поведението на нотариус Несторов. Сделката е изповядана на вечерта на 7 декември 2004-та година, а в нотариалния акт е посочена друга дата – 8.12.

В поведението на нотариуса има още един смущаващ факт, казват юристи. Той е изповядал сделката в извън работно време. А това нарушава разпоредбите на Гражданско-процесуалния кодекс, според който, сделки, които се отнасят до недвижими имоти, могат да се изповядват от нотариус, само в канцеларията му и само в рамките на работното време, което е до 5 часа.

Налице е и още един пропуск. Нотариусът издал заверка извън съдебния си район на действие, което пък е закононарушение.

С случая не става въпрос за продажба на селски имот, а за обект за милиони левове. И според закона за мерките срещу изпирането за пари за всяка сделка на стойност над 30 000 лева нотариусът трябва да ги накара да подпишат специална декларация за произход на средствата и да уведоми финансовото разузнаване. В случая обаче това не е направено. Макар тези нарушения да са фрапиращи, според разследващите във Варна, пропуските били формални. А и освен това вече били минали всякакви давностни срокове.

За особеностите на „особените“ отношения между гангстери и прависти, последиците или по-скоро отказът да се търси каквото и да е било отговорност за тези обязаности и каква е цената на бездействието не прокуратурата във Варна, е показателна хронологията на последващите събития.

Наплашен, Тинко Георгиев мълчи за случилото се цяла година. След което, за по-голяма сигурност подава сигнал до НСБОП. От столицата, антимафиотите обаче прехвърлят случая отново към морето, с мотив – по компетентност.

Материалите по делото са предадени на окръжната прокуратура във Варна, но няколко години събират прах в магистратските канцеларии, докато прокурор Димитър Кайряков го прекратява.

„Шест години по мъките ходя. Гледам как хотелът ми е в ръцете на мутри, а същият този нотариус продължава да работи. Въпреки че срещу него има десетки сигнали. Защото той се счита за невинен. Сега очакваме най-после да бъде признат за виновен. Това е израз на някаква справедливост“, казва Георгиев. Доказателствата са налице. Разрешаването на казуса за магистратите вече е единствено въпрос на желание. И ако това се случи, можем да говорим за истинска защита на гражднaските права.“ – казва преживе Тинко Георгиев.

desant.net