– Г-н Бандерас, знаете твърде много неща за България. Кога ги научихте?

– Не са толкова много, колкото би ми се искало. Идвам тук от 2005 година по няколко причини. Най-съществената са четирите филма, които снимах тук, но също така е важна и връзката, която имам с Ави Лернер и студиото “Бояна”, както и с продуцентската компания “Милениум филмс”. (Лернер е собственик на филмовото студио и президент на “Милениум” – б.а.) От друга страна, правя филм в друга държава и всички професионалисти, които участват в снимането му, са от тази същата държава. Това са художниците, елтехниците, някои от актьорите, изпълнителни продуценти, оператори – хора от различни сфери на българското общество. По някакъв начин те представляват малък спектър от това, което е България.

Така започваш да научаваш различни неща за страната и постепенно я заобичваш. Вече ми е много спокойно, когато идвам тук, защото се чувствам подомашному, като вкъщи. Да, вярно е. Необичайно е, не очаквах, че ще ми се случи подобно нещо в живота, но заради филмите – и това е магията, вълшебството в моя професионален живот, имам възможността да видя нещата, които видях днес (народни танци и обичая “Коледари”, изнесени от ансамбъл “Българе” в Златната зала на Националната художествена галерия, и изложба на Пикасо там – б.а.), да ям храната, която ям, откакто съм пристигнал в България, да имам приятелите, които намерих тук. Всичко това отваря врата за любознателността ти, започваш да се интересуваш от историята на страната, както и за много други неща, свързани с нея.

– Българите се чувстваме поласкани от факта, че харесвате страната ни. Така ли е наистина? Да не би да е само артистична поза?

– Не, не, не, защо? Можех да дойда тук само като професионалист, да си свърша работата, да си тръгна и нещата да приключат. Но вече определено има някакво привързване от моя страна. То е нещо много дълбоко, всеобемащо и комплексно, като е свързано с фолклора, който видях днес. Това е държава, която го заслужава. Искрено ѝ желая най-добри неща в бъдеще, иска ми се да видя държавата ви да разцъфва, тъй като моите приятели са тук и искам да ги виждам щастливи.

– Световни режисьори и продуценти направиха филми, свързани с конкретни градове или различни държави по света, и така предизвикаха бум на туризма на тези места. Например Уди Алън с неговия “Вики, Кристина, Барселона”. Фактът, че вие идвате да снимате тук, също може да привлече хора в България. Каква е според вас връзката между киното и туризма?

– Голяма. Може да питате американците, които на практика изнасят цялостна култура. Когато отидох за първи път в Ню Йорк, беше през 1984 г., се почувствах така, сякаш вече съм бил там. Причината е, че разпознах неща, които вече бях виждал по улиците им от филмите, които бях гледал. Така че филмите, туризмът, но не само те, а културата като цяло е нещо, което много лесно може да се изнася и този износ да е успешен като реклама.

Много би ми се искало да видя този модел да проработи с българските филми, които представят свои собствени герои, свои режисьори и актьори. Т.е. те самите да станат притегателна сила за туристите, които идват в България. Казвам това, защото познавам български актьори, с които съм работил по филмите, които снимах тук, и те наистина са много добри.

– Чухте ли, че американското онлайн издание deadline, което пише за оскарите, в своя прогноза е поставило “Съдилището” – българския филм кандидат за чуждоезичен оскар, сред 10-те филма, които е много вероятно да влязат в шортлиста (късия списък, от който се избира победителят – б.а.)? (Междувременно на 18 декември стана ясно, че българският филм, за съжаление, не е в шортлиста – б.а.)

– Фантастично. Знаете, че гласуването ще е този уикенд, но и това вече е много добра новина. Добра е, защото това, което се случва, е, че се увеличават възможностите за всички българи. Те вече не са свити в себе си, което е важно. Подобни шансове отварят очите на хората, които виждат, че е важно талантите да се подкрепят, да бъдат побутвани напред, за да успеят да продават българска култура в близкото бъдеще. Тука има толкова талантливи хора. Не са важни само гост актьорите, които идват в България да снимат.

Преди време например в София беше дошла една жена – Арма, тя е дизайнер и като такъв работеше за филма “Живи машини” (Automata), който снимах тук. Практически почти всички останали, които бяха в снимачния екип, бяха българи. И тяхната работа беше невероятна. Те създадоха роботите, ушиха костюмите, направиха декорите, всичко. Отлична работа. Когато дойдох тук, за да снимам, разбрах, че работя с изключителни професионалисти. Няма никаква разлика между тях и професионалистите в Лондон примерно или Америка.

– Благодаря от тяхно име за тази оценка!

– Това е самата истина. “Бояна” е много добре подготвено студио.

– Как се случи така, че станахте добри приятели с българската министърка на туризма Николина Ангелкова?

– Защото тя е голям инат. Тя е много упорита жена, която работи изключително много за популяризирането на българската култура. А и защото тя е живяла дълго време в Испания и говори перфектен испански. Наистина перфектен!

– Продължавате ли да работите с Педро Алмодовар – един от най-известните испански режисьори?

– Педро е гений, който създаде свой много личен начин да изразява идеите си, отстоявайки себе си от самото начало. Никога не предаде същността си в артистичния смисъл на думата. Той е мой добър и много скъп приятел, направил съм с него 7 филма. От него научих много за живота и за изкуството. Той сам работи много и в същото време е много трудно да работиш с него.

– Защо, не сте ли свикнали вече?

– Защото той никога не ти позволява да използваш неща, които вече си правил. Изисква да създадеш себе си отново, да изградиш свое ново Аз. Изправя те напълно разголен пред твоя герой, пред ролята ти и понякога това боли твърде много. Тежко е да работиш с него, но резултатите винаги са много интересни, уникални. Предполагам, че в бъдеще ще продължа да играя в негови филми.

– Имате ли някакъв съвместен проект вече?

– В момента не. Аз пиша много и това, което ми се иска да направя в близкото бъдеще, е да мина зад камерата. Искам да съм режисьор.

– Имате ли куража да режисирате отново бившата си съпруга Мелани Грифит?

– Абсолютно да. Тя е изумителна актриса, с удоволствие бих й бил режисьор.

– Къде ще изкарате Коледа?

– В събота вечерта (19 декември – б.а.) си тръгвам от България и в неделя ще бъда в Малага, моя роден град. Мама вече е твърде възрастна, затова ще изоставя работата си, за да бъда на празника с нея.

интервю на Паола Хюсеин

24 chasa.bg